неделя, 18 Ноември 2018 14:10 ч.

Алек Попов: Бай Ганьо също има мисия - да надживее всички

Няма формула за успех, но има задължителни неща. Те са късмет, дисциплина и занаят
02.05.2010   |   10:48
Прочетена: 1968   |
Коментари: 0
Алек Попов:  Бай Ганьо също има мисия - да надживее всички
Снимка: Алек Попов

Филмът “Мисия Лондон” на режисьора Димитър Митовски е най-гледаният у нас и продължава да чупи рекорди. Лентата по едноименния роман на Алек Попов, която ще бъде представена на кинофестивала в Кан, би по популярност у нас дори хитовия “Аватар” на Джеймс Камерън. Филмът, който иронизира байганьовщината и парвенющината във и около едно съвременно българско посолство, е най-скъпият и най-мащабно рекламиран наш филм. В него участват Юлиан Вергов, Любо Нейков, Ани Пападопулу, Ернестина Шинова, Любомир Нейков, Орлин Горанов, фолкпримата Алисия, Коцето-Калки, ексдепутатът Павел Чернев, както и световните звезди Томас Арана и Алън Форд. За родната продукция писа дори списание Variety.


Алек Попов е автор на шест сборника с разкази, но най-популярен е романът му “Мисия Лондон”. По него е заснет нашумелият едноименен наш филм, надминал по популярност дори хитовата лента “Аватар”. Другият му роман се нарича “Черната кутия”. Пише също радиопиеси и сценарии за игрални и документални филми.
Алек Попов е роден в София през 1966 г. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури, а после българска филология в Софийския университет. Работил е като редактор, уредник в Националния литературен музей и дипломат. В момента е директор на Дома на детската книга и главен редактор на списание “Родна реч”.
Носител е на наградата “Павел Вежинов” за къс криминален разказ, “Гравитон” за фантастика, “Рашко Сугарев” за кратък разказ, “Хеликон” за най-добра белетристична книга, “Иван Радоев” за драматургия. Разказите и есетата на Алек Попов са преведени на унгарски, сръбски, чешки, полски, словенски, датски, английски, немски, френски, турски и албански.
В момента подготвя две нови книги: едната с есета под заглавие “Спътник на радикалния мислител”. Последният му роман ще представя живота на един българин, имигрант в Америка.


- Поздравления! Доживяхме опашки за български филм, който бие световен хит като “Аватар”. Как сътворихте това чудо? Каква е формулата на успеха?

- Всъщност няма формула. Разбира се, има базисни неща, без които нищо не може да стане. Дисциплина. Късмет. Занаят: Но това не е рецепта. Чудото го направиха хората. Зрителите всъщност допринесоха на финала филмът да се превърне в това, което е - феномен. Те го разчетоха по един много интелигентен начин, който би направил чест на всяка европейска аудитория. Умението да се надсмиваме над себе си всъщност ни прави големи.

- Типичен за българските мисии по света ли е абсурдът, който представяте в книгата и филма? Не сте ли твърде жесток към българина емигрант?

- По принцип във всяка институция има заложен абсурд - това го е разкрил още Франц Кафка. С непреодолимото усещане за абсурд започва модерната епоха. Нашите мисии не са базисно по-абсурдни от всички останали, но културните парадокси, които ги съпътстват, ги правят просто по-екзотични и колоритни.

- Вечен ли е Бай Ганьо?

- Да. Във всеки случай има мисия да ни надживее: Вътрешната борба с байганьовското е елемент от националната ни идентичност. Има го във всеки от нас повече или по-малко - дори Алеко го е носил в себе си, иначе нямаше да го опише толкова добре и дори с известна симпатия.

- Кога впрочем българинът ще захвърли историческите патерици?

- Когато заживее в настоящето. Източник на самочувствие трябва да бъдат благосъстоянието, свободата, работещото общество, управлявано от ясни закони, насърчаващи индивидуалното развитие на хората. Нито историческите миражи, нито утопиите могат да заместят нашето сега.

- Коя е главната отлика на нашите и западните съвременни политици? Защо все критикарстваме и все избираме неподходящи управленци?

- Най-съществената отлика е чувството за приличие. Мярката. Ние не умеем да избираме, защото продължаваме да мислим като не-свободни хора. Изкуството на избора е изкуство на свободата. То е свързано с определена политическа култура и гражданско самочувствие, които все още ни липсват. Но и Рим не е бил построен за един ден.

- Наложи ли се цензура във филма? Оказаха ли ви натиск за промяна на детайли, имена?

- Не може да става дума за цензура! Слава богу, живеем в 21 век - в Европа. Колкото и да си мислим, че сме изостанали, хората все пак правят разлика между реалност и фикция. Изкуството никога не бива да се възприема буквално. Това е една от основните разлики между примитивните и цивилизовани общества.

- Откъде ви хрумна идеята с патиците? Кой от кого ползва ноу-хау ­ вие от емигрантите, яли лебеди от британските паркове, или обратно?

- Просто си я измислих. Видя ми се логично. Животът потвърждава тази логика.

- Според мнозина България е страна на абсурдите. Защо избрахте да останете тук пред перспективата да емигрирате, както направиха хиляди кадърни и амбициозни наши сънародници?

- Защото работя с езика. И защото не ми се работеше нищо друго. Не мога да кажа, че това е резултат от някакъв целенасочен избор. По-скоро на интуиция и инерция.

- Не е ли писането в епохата на преход твърде рисково занимание? Не ви ли идват понякога в повече негативните емоции, иронията, черният хумор?

- Изкуството винаги е риск. Живота е риск по принцип. Както хубаво го е казал великият Стоичков: който играе пичели, който ни играе - ни пичели. Сомтаймс люн, сомтаймст уин. Това е. Иронията е най-доброто средство да се справи човек с негативните емоции.

- Добрата книга се познава от 100 километра, казвате вие. Успява ли читателят, омотан в капана на кабеларки, ментета и халтура, да открие малкото бисери в книжната джунгла?

- Очевидно успява. Често пъти хората са незаслужено подценявани. А всъщност в редица случаи те искат нещо повече от това, което непосредствено ги заобикаля. Мисля че задачата на медиите е да вдигат летвата, вместо да я свалят. Не споделям интелектуалното презрение към публиката.

- Какво съвременно родно задължително трябва да прочете българинът?

- Има предостатъчно. Виктор Пасков, Деян Енев, Георги Господинов, Ани Илков, Георги Борисов, Бойко Ламбовски, Милен Русков, Радослав Парушев... Със сигурност изпускам мнозина. Четенето е много индивидуално преживяване, човек винаги открива нещо, което си е само негово.

- Накъде след успеха на “Мисия Лондон”? Очаквате ли филм по “Черната кутия” да повтори или надмине сегашния успех?

- Не знам. Нищо не очаквам - или поне се опитвам да не мисля чак толкова за това, което предстои. Ще се опитам да си свърша работата по най-добрия възможен начин и да не разочаровам публиката. Някои неща просто не могат да се повторят, други - не си струва. Човек не може да влезе два пъти в една и съща река. Важното е да се развива. Краят увенчава делото.
 нас

<>
>

Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
7318
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. &bdquo;Марица&ldquo;, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...