вторник, 20 Ноември 2018 18:34 ч.

Атанас Кунчев: След няколко години ще ядем руски домати

Заради дефицит на работна сила, ще внасяме хора от Молдова и Украйна
16.01.2018   |   19:29
Прочетена: 3375   |
Коментари: 0
Атанас Кунчев: След няколко години ще ядем руски домати

Атанас Кунчев е отличникът на Аграрния университет в Пловдив от випуск 2016. Година след дипломирането си взима магистърска степен по „Регионално развитие“ с направление регионален мениджмънт и бизнес в УНСС. От студентската скамейка сяда на шефския стол, след като печели конкурс за изпълнителен директор на Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция.

Мария Петрова

-Г-н Кунчев, какви са най-наболелите проблеми на оранжерийните зеленчукопроизводители?

- Проблемите са стари и скоро няма да има разрешение, докато държавата нехае. Естествено, най-големите ни проблеми са високите разходи за отопление през зимния и пролетния период. Газта се покачи с 30%, което е доста голямо увеличение не само за нас, но и за другите браншове. Освен отоплението, което е най-голямото ни разходно перо, следват трудовите и разходи за разсадопроизводство. Секторът се задъхва и от дефицит на работна ръка, поради което ще се опитаме да осигурим работници от Молдова или Украйна. Това е проблем и в други области, но ние го чувстваме най-много, тъй като нашата работа е по-трудоемка и всичко се прави на ръка. Няма как машина да влезе и да върже краставицата например или пък да колтучи доматите. А когато дойде време за беритба, става още по-тежко.

-А как решавате проблема с конкурентния внос на домати?

-Много е трудно. Трябва да има решение на държавно ниво как да се регламентира този внос. Например внасят се домати или краставици и на фактурите пише трето качество, предназначено за преработка. Същата партида обаче отива директно на борсата и се продава за първо качество. Това се прави проформа, за да мине границата, още повече че границата ни с Гърция е свободна, само се показва фактурата и се минава. Иначе на нашия пазар трайно се установиха турските домати. По-обезпокоително е, че вече масово се внасят от Македония и от Албания. Албания е страна, която не е имала традиции в зеленчукопроизводството, но в момента ни измества от българския пазар, което е много жалко.

-Имаше идея 50 на сто от хранителните продукти в търговската мрежа да са български, но Комисията за защита на конкуренцията каза „не“. Виждате ли друг полезен ход за родните зеленчукопроизводители?

-Веригите трябва да си изградят такова самосъзнание, че те да предпочитат българското, но при тях, както и на много места, е в сила приказката: „Интересът клати феса“. Важно е също и  българинът като потребител да започне да купува българската стока, най-вече плодове и зеленчуци. Ще ви дам пример с една шведска верига. През лятото и ние, и те имаха краставици. Уговаряхме износ и хората ни казаха: Ще ви вземем краставиците, но няма да продадем нито една, докато не се реализира шведската, защото при нас такава е културата. Ако българският потребител също предпочете нашето производство, не само ще подпомогне земеделието, но ще се погрижи и за здравето си, консумирайки пресни плодове и зеленчуци. Те са произведени на родна земя, според европейски изисквания, докато в Албания, Македония и Турция няма как да се гарантира качество и безопасност, най-вече заради употребата на препарати за растителна защита, които у нас и в ЕС са забранени.

-Да, но българинът като влезе в магазина, се ръководи от ниската цена.

- Това е така, защото сме бедни и затова хората търсят по-евтиното. Ако са по-платежоспособни, няма да гледат цените, а ще търсят качественото.

-Някои от големите оранжерийни производители са намерили пазарна ниша в чужбина. Къде най-много се търсят български зеленчуци?

-Традиционен западен пазар за нас са Германия и Чехия, която разпределя и за други държави. За Румъния също правим износ. Там добре тръгнаха краставиците и доматите на производител от Северна България. Много добре вървяха краставиците и в Гърция, където миналата година нямаха добра реколта.

-В началото споменахте, че държавата нехае за зеленчукопроизводството. В тази връзка има ли въобще адекватна държавната подкрепа за сектора?

-Необходимо е държавата да си начертае приоритет. Секторът не само че носи пресни плодове и зеленчуци, но и може да помогне за намаляване на безработицата. При нас на декар работят между 1 и 5 човека, докато в други сектори, например зърнопроизводството, 10 000 декара се управляват от 5 човека. Трябва да се реши и проблемът с напояването, защото не може да има производство без напояване. Относно финансовото подпомагане, то е едва 3 процента от разходите. Нямаме обаче помощта „De minimis“, както имат животновъдите. Няма как да сме конкурентоспособни с такава подкрепа, която е само на книга и с изпълнение на 5 проекта с по 5 декара оранжерии. С помощта на държавата тази година в Русия ще се построят 3 хиляди декара с оранжерии и до няколко години те няма да имат нужда от внос, но това е държавна политика. Нищо чудно един ден ние да започнем да внасяме оттам.

-Преди няколко месеца от БАПОП посетихте ваши колеги в Испания. На какво ниво е тяхното зеленчукопроизводство?

-Там е море от оранжерии, които са концентрирани в Южна Испания. Накъдето и да погледнеш, все парници виждаш, даже по билата има изградени, а разходите за отглеждане са минимални. Плюс за това определено е благоприятният климат. От испанците можем да взаимстваме кооперирането. Там производителят не мисли как ще реализира продукцията си. Ангажимент за това има кооперативът. По този начин се изграждат по-стабилни оранжерийни комплекси, а фермерите мислят единствено как да произведат качествена продукция, а не как да я продават, както е у нас.

<>
>

Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
7359
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. &bdquo;Марица&ldquo;, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...