събота, 17 Ноември 2018 14:42 ч.

Атанас Хранов: Времето не е пари, а мигове щастие

"Прелъстяване на Ориента" е завръщане към пищността, орнаментите, изобилието на цветове и форми, характерни за Изтока, казва художникът
10.11.2014   |   09:55
Прочетена: 2946   |
Коментари: 1
Атанас Хранов: Времето не е пари, а мигове щастие
Снимка: Атанас Хранов до една от творбите си в галерия "Люнион" в Пловдив
Автор на снимката: Евгени Цветков, Марица.бг

Атанас Хранов е завършил Художествена гимназия и Художествена академия. Живее и твори в Пловдив. Картините му са част от множество колекции по света. 
Художникът представя поредната си забележителна изложба с въздействащи творби и любопитни заглавия в галерия "Люнион" в подножието на Стария град. Експозицията ще потопи гостите във “Фрагменти от моята стая”, ще им постави “Ореол”, ще ги закове с “Градски пейзаж”, ще ги изкуши с “Автопортрет с череши”, ще им даде мекота с “Тополов пух” или ще ги развълнува с неустоимия поглед на “Момиче”.
Някои от заглавията са крадени от писателя Сашо Секулов. Други съм написал сам, защото с времето започнах  да поприхващам от него по малко от магията на писането, признава художникът. 

Г-н Хранов, какво ви накара да изберете това екзотично заглавие  - "Прелъстяване на Ориента", за изложбата си в галерия "Люнион"?

- Пловдив е границата, където се сблъскват прагматичният подреден и богат Запад и другият - мистичният, объркан, дълбок и хаотичен Ориент. Сблъсъкът на тези два океана ни ражда нас. Ние сме по средата - нито от едните, нито другите. От известно време по понятни причини напираме да се дръпнем към по-цивилизованата, по-рафинираната и печеливша култура на Запада.  Опитваме се да забравим лекичко откъде сме. Не трябва - кръвта ни не е синя, тя е гъста, червена, прекрасна. Аз се опитвам да се върна към тази пищност, към орнамента, към изобилието и в цвета, и във формата, така характерни за Ориента. 

Показвате в изложбата необичайни пластики - изрисувани човешки глави. Каква е тяхната история?

- Това са кръгли скулптури, които използвам като платно. В тях отново има сблъсък на два океана - на пластиката и на живописта. Едното в голяма степен изключва другото, защото започнеш ли да рисуваш върху скулптурата, ти малко или много я ощетяваш. Нейното идеално състояние е да е монохронна, без значение от какъв материал е изработена. Пластичното изкуство е игра на светлината и сянката. Когато се появят повече цветове, на скулптурата става малко неудобно. Използвам това противоречие съвсем целенасочено. Според мен, губейки се в цвета, пластиката неочаквано се появява. А цветът - завивайки покрай формата, изниква някъде другаде. Точно като онези необясними нишки, които ни свързват с двете култури на Изтока и на Запада.

Не изневерявате на традицията да играете с думите в заглавията на творбите си. Сега посрещате публиката с работата "Влюбеният леопард". Казвате, че тази творба е важна за вас, защо?

- Важна е, защото до голяма степен носи духът на изложбата. В тази творба всичко ври и кипи и леопардът е влюбен. Какъв е смисълът да рисуваш леопард, ако не гори от страст?  Другият е просто една голяма котка. Влюбеният е обект на изкуството, другият - на Нешънъл Джиографик, на Дискавъри и Енимъл Планет. 

Пътешествате в света на любовта, за да я запечатате в картините си ли?

- Не само аз пътешествам в света на любовта. Правим го всички. Аз чисто и просто я виждам и рисувам. Други я пишат, трети я играят или танцуват. Най-много хора чисто и просто я изживяват. Аз също съм сред тях. Между емоционалните ми състояния на влюбен мъж и на художник няма никаква разлика. Как ще нарисуваш любовта на влюбения леопард, ако не си я преживял? Искреният художник винаги рисува себе си, собствените си емоции. Не може да гледа през друга бленда или да шпионира през чужда ключалка. Колкото е по-интересен животът и колкото е по-богат бекграундът на един творец, толкова по-интересно е това, което рисува. Ако живея скучно,  картините ми ще са такива. Моят живот е пъстър, изпълнен с приключения и предизвикателства. Като ги няма, си ги измислям.

Те ли захранват въображението ви?

- Човек разполага с някакво количество емоция, темперамент, дадени му е свише. Същото важи и за въображението. Човек прави нещата по своя начин, със своя светоглед, със своето темпо. Убеден съм, че хората не виждат по еднакъв начин цветовете, не чуват еднакво звуците. Всеки си обитава своята вселена и оцелява в нея по силите си.

- Сашо Секулов, с когото имате много проекти като тандем, пише за изложбата ви, че сте прелъстител, който винаги намира начин да напомни, че светът е на красивото и изящното. Налагало ли се е да запушвате ушите си, за да устоите на зова-изкушение на сирените, да сте бягали от прелъстяването?

- Не мисля, че човек трябва да се съпротивлява безкрайно много на изкушението. Дори хич не ми се ще да устоявам. Предпочитам да му се отдам. Човек трябва да е достатъчно храбър, за да си позволи да бъде щастлив. Щастието също изисква доста храброст, точно както е в бедата и нещастието. Когато страдаш, трябва да намериш сила, за да продължиш. Когато си щастлив, трябва да съумееш да пребориш страха. Страх, че нещо ще се случи, че нещо ще го прекъсне. Най-сигурният начин да прогониш щастието е, като живееш в страх. Чувство, което сковава духа и не дава възможност на художника да твори. Затова предпочитам да бъда прелъстен, да живея в щастие.

- Автопортретът, който показвате в изложбата, предизвика фурор в интернет. Някои ценители му отредиха място в световните музеи... Защо автопортрет, не е характерно за вас?

- Нарисувах тази работа, защото меценатът Ники Неделчев реши да прави колекция от автопортрети. Това беше първоначалната искра, която ме накара да пробвам мога ли го, или не. Беше интересен опит и мисля, че се получи. Радвам се, че се е харесал на публиката. Не знаех, че се радва на такава популярност и е развълнувала публиката. Пропуснал съм го.

Имали ли сте усещането за нещо пропуснато в изкуството, за нещо - недовършен щрих, пропусната мазка, за капчицата подправка, за да се получат идеални нещата?

- Разбира се. Животът на художника в никакъв случай не е цветя и рози. Точно обратното. Цветята и розите са колкото да не се откажеш. Чувството, че си пропуснал нещо  или не го правиш както трябва, е ежедневие, постоянно. Другото е рядко - на доволния художник, който стои пред произведението си и се почесва. Търсенето, борбата е основното състояние на твореца.

Не се страхувате да експериментирате. Кое ви кара постоянно да търсите различни изразни средства и форми, за да покажете емоциите си?

- Казвате, че не се страхувам. Всъщност аз много се страхувам някой да ме сложи в някаква тясна рамка. Страхувам се най-много от това на мен да ми стане скучно от това, което правя. Опитвам се да предизвиквам сам себе си и възможностите си, за да държа нещата живи. Иначе неминуемо идва леността, отпускането.  

Къде е вашата идеална Ориента, мястото, което бихте обитавали, вашият Остров на блажените?

- Харесвам града си Пловдив, моята Ориента. Нужно му е само малко повече щастие. Хората да са малко по-доброжелателни и добри едни към други. Въпрос на време е. На малко повече икономически просперитет, на стандарт. Аз не искам да се оплаквам, не смятам, че държавата трябва постоянно да ни обгрижва и да ни глези. Достатъчно е да не ни пречи. Светът не е длъжен да прави живота на един художник по-добър. Единственото нещо, което творецът е длъжен да прави, е да работи. Когато произведенията му са достатъчно добри, всичко ще си дойде на място.

Какво се случи с вашия кемпер за пътешествия?

- С кемпера пътувах само веднъж. Подарих го на един приятел, защото не се грижех за него подобаващо. Сега Караванджо е в добри ръце, аз не разбрах точно как да го ползвам. За сметка на това яхтата някак не ми се съпротивляваше и обичам тези пътувания. Последното ми пътешествие обаче е наистина много емоционално за мен, много духовно и дълбоко. С приятели бяхме в Атон, Света гора. Отидохме със Сашо Момчилов на местата, които преди време посетихме с отец Васил Цветков. Почина преди една година и решихме така да почетем паметта му и да си спомним за него. Беше наш скъп приятел. Имахме и друг спътник - Пламен, с когото отец Васил ни запозна. Той ни беше гид в светата обител. Място, което си има своите традиции, своя език, дори начин, по който да поискаш нещо. Там всичко, до което се докосваш, говори за силата на човешкия дух. Струва ти се, че е невъзможно да се направи, а е направено. Това ми беше третото ходене. Първо бях впечатлен от икони, библиотеки, църковна утвар, дувари, църкви - от човешките творения. Този път благодарение на Пламен, който е живял там, успях да се докосна до самите монаси, до техния бит, начина им на живот, отношенията им. Видях колко е красиво и съвършено живеенето в този свят. Живот извън времето, то просто не ги интересува. Вярата обединява всичко, тя е фундаментът - не големите дувари, не сградите, не материалното. Просто трябва да разберем, че времето не е пари, а щастие.

Атанас Хранов: Времето не е пари, а мигове щастие
- Автор: Евгени Цветков
Атанас Хранов: Времето не е пари, а мигове щастие
- Автор: Евгени Цветков
Атанас Хранов: Времето не е пари, а мигове щастие
- Автор: Евгени Цветков
Атанас Хранов: Времето не е пари, а мигове щастие
- Автор: Евгени Цветков
Атанас Хранов: Времето не е пари, а мигове щастие
- Автор: Евгени Цветков
<>
>

Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
7306
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. &bdquo;Марица&ldquo;, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...