неделя, 18 Ноември 2018 13:54 ч.

Атанас Хранов: Нощем танцувам с Пепеляшка

14.10.2012   |   07:27
Прочетена: 6762   |
Коментари: 1
Атанас Хранов: Нощем танцувам с Пепеляшка

 

"Наско Х. живееше в къща на висок каменен хълм и често пъти прибираше замръкнали самотни вятърчета. Едно от тях бе тромаво като слонче, останало след оглушително препускане на стадо тъмни и тежки облаци. Често пъти то се втурваше в лехата с виолетов чай тъй силно, че сред уханието є Наско Х. започваше да сънува любов. Друго вятърче остана след първата целувка на влюбени, седнали под люляковия плет на къщата... На сутринта бърз въздух излетя от къщата на високия хълм. Прозорецът размаха крила, но реши да остане за още няколко истории”.

Самата къща вече е обект на изкуство, защото бе възпята в изящния роман “Колекционер на любовни изречения” на моя приятел Александър Секулов, обяснява художникът Атанас Хранов, докато катерим стълбите на  Бунарджика. Там, отвисоко, светът изглежда по-иначе. 

Къщата прилича на човека, който живее в нея, така че не се изненадвайте, че не е завършена. Вече 15 години я строя по малко, но винаги ще си остане така, казва художникът, чийто дом е скътан на тепето. В двора Наско, който възроди седмото тепе на Пловдив в градинката на Джумаята, е отлял едно паве с Радичково врабче и буквата А. Огромната леха с розмарин, която редовно подрязва, е другото, което приковава погледа.

Оказва се, че къщата е нещо между подарък и сделка с големия пловдивския поет Веселин Сариев, който приживе я дал на Наско на почти символична цена. Поемата “Горски дух” Сариев посвещава именно на големия си приятел Атанас Хранов. Така че артистичният творчески дух никога не е спирал да обитава къщата на тепето. Когато се заформя сбирка на майсторите - каквато Наско често организира, всеки носи любимото си ястие. Но в менюто задължително присъства руло “Стефани”, по което художникът примира. Приготвено задължително с магданоз. Едно от основните правила в дома му е, като свърши бирата, никой да не казва: “Свърши бирата”, а например: 

“Сега е моментът да изпием един джин”. 

Докато говорим и разказва историята на любимите си вещи, Наско съвсем кротко обявява, че е рожденик, а на неприличния въпрос за годините отговаря: 23. И тъй като е далеч от суетата, се е оставил на деня и изненадите в него, без да прави каквито и да е планове.

Едно от важните присъствия в къщата на Наско е огромната пластика на Кольо Карамфилов, поставена на видно място в дневната. За разлика от домовете на много от колегите му, негови картини почти липсват. “Не страдам от скромност, но не искам да си правя музей предварително. Не си пазя картините, а ги продавам. 

Успявам да живея от рисуване и се надявам и в бъдеще да е така. Противно на българския навик да пускаш корени на едно място, като човек, чиято страст са плаванията, Наско казва, че не робува на дома си. Затова пък грижливо пази всички съкровища от пътешествията си. На видно място е Икеко - подарък от сина му Любен-Емилио от Чили. Домашното духче било неотменен елемент във всяка чилийска и перуанска къща. Два пъти седмично му дава да пие ром и да пуши.

Ноухауто на домакина са лампите. 

Класическите полилеи са заменени с гюм и лейка. 

И понеже няма как масата да е традиционна, той пробил отвор, който превърнал в шкафче за салфетки. На видно място на стената е поставена в рамка и първата тапицирана визитка на творческия тандем Секулов-Хранов, дело на Наско.

Всяка вечер при мен идва една Пепеляшка. Правим един танц и след това заспиваме, разказва художникът. Оказва се, че става дума не за приказна красавица, а за улично куче, което обаче не лае, а свирка особено като делфин. Черното коте Валентина Терешкова също е дежурната нощна гостенка в дома на художника.

\

Снимки от Евгени Цветков

 

<>
>

Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
7316
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. &bdquo;Марица&ldquo;, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...