сряда, 14 Ноември 2018 07:17 ч.

Безверието е най-страшното за българина

Лозунгът “Смяна на системата!” е зловещ, връща ни към комунистическите революции
05.03.2013   |   10:17
Прочетена: 2926   |
Коментари: 2
Безверието е най-страшното за българина

- Зацикля ли бунтът?


- Не е зациклил. Става въпрос за продължителен процес на нарушаване на едно статукво и заменянето му с нови правила, с нов ред. А това не може да стане веднага. Привидно има неяснота как да се преобърне старият ред, кой да бъде горе, кои да са управляващите. Според мен това е нормално в такъв сложен процес на смяна на политическата класа. Нужно е време, за да бъдат излъчени лидери. Преди това е нужно време, за да се изгради чувство на общност между толкова различни и много хора, които протестират.


- Създава се нов Град на истината. Имат ли реален шанс протестиращите да “сменят мръсната вода в мръсния басейн”, ако си послужим с техни думи? Ще се появи ли нова истина след бунта?


-  Според мен смисълът е в символиката. Така например палатковият лагер, новият Град на истината, ще подчертае новата символика на протестите. Те все повече добиват ритуализиран характер, насищат се със символи - местата, скандиранията, знамената, песните, палатковия лагер. Сигурно там ще има и други символни ритуализирани прояви. А ритуалът създава у хората чувството за общност. Смятам, че сме още на тоя етап на процеса - на осъзнаване на единението. Все още не е изкристализирала структурата, подредеността, организираността. Но в този бавен процес е важно усещането за обединение в името на обща цел. Надявам се след не толкова дълго време да се избистри организацията, да има ясни искания, поставени от представители на протестиращите.


- Предстои масово събиране на протестиращи в “Арена Армеец”. Ще успеят ли да избистрят ясни, точни основни искания?


- Една от причините за нестихващия протест е това, че хората се чувстват пренебрегнати, нечувани от властта. Така че предстоящото събиране е жест на искане да бъдеш чут, да изкажеш мнение. Ще ми се, но се съмнявам на форума да бъдат избистрени няколко искания. Наблюдаваме липса на култура на изслушването, на воденето на диалог. Явно ние, българите, не умеем, не  сме учени да водим диалог. Така че е твърде вероятно срещата да си остане на ниво надвикване, изказване на различни мнения. Хората са гневни, но не искат да допуснат експерти от различни сфери.  Но без специализирано мнение и  участие смятам, че няма как да стане. Въпросът е доколко такива експерти са готови да се ангажират, преодолявайки недоверието на хората и всеобщата еуфоричност в отричане на статуквото.


- Може ли у нас да се случи отварянето на изборите към гражданското общество, което се наблюдава в Европа - в Италия, Словения, Полша, Германия?


- Смятам, че това, което трябва да се случи у нас, е да спре купуването на гласове под всякаква форма. Говоря за буквално купуване-продаване за пари, както и за такова под формата на обещания за работа, постове, както и за такова, свързано със страх - ако не гласуваш по определен начин, което се случва по места. Това е нещото, което отдалечава политическите символи от гражданското общество. Не вярвам обаче, че това ще се случи утре, на следващите избори.


- Слага ли все пак бунтът край на статуквото у нас?


- В известен смисъл да, защото нещата няма как да продължат по същия начин, както досега. Хората вече няма да премълчават. Прави ми впечатление относително отсъствие на публична реакция от страна на политическите партии. Друг път са ни заливали изявления от страна на политически лидери, докато сега те явно се колебаят как най-адекватно да отговорят на ситуацията. Това показва, че досегашните методи на действие вече няма да вършат работа. Т.е. статуквото се променя.


- Кой всъщност е основният проблем на българите в момента?


- Според мен безверието е най-страшно. Когато човек намира надежда, когато вижда перспективи в бъдещето, винаги намира начин да излезе от една или друга ситуация. У нас точно затворената перспектива пред широки кръгове от хора е нещото, което измества всичко друго. Впрочем и бедността също е основен проблем.


- Очаквате ли поява на нов играч? А на нов месия?


- Нов играч вероятно ще се появи. Той би трябвало да дойде от страна на протестиращите, въпреки че до този момент те се провалят в опита да излъчат нещо като свои представители, лидери. Но в крайна сметка ще постигнат консенсус в тази насока. Не мисля обаче, че този нов играч ще е нов спасител, месия, когото хората ще натоварят с цялата си вяра. Надявам се българите вече да са разбрали, че не трябва да се надяват на месия, на чудодеен спасител. Нужно ни е просто реформиране на институциите, които по форма не са лоши, но не действат така, както би следвало. Това не става с месия, а със съзнателна отговорна работа на хората в тези институции.


- Как гневът на народа да бъде насочен в градивна посока?


- Надявам се този гняв да има за цел градивността, не разрушението. Плашещите елементи в протестите са използването им от деструктивни сили. Това, което ми звучи зловещо, е лозунгът за смяна на системата. Звучи ми от типа на комунистическите революции, в които водещата сила е да обновим, да отменим подредбата на света, без ясна представа как това ще стане и какъв да бъде новият ред. Засега протестът ми изглежда по-скоро насочен към положителното в живота и политическата система в България, а не толкова като преобръщане на този ред.


- Няма ли опасност да навлезем в продължителен период на протести, на парализа на властта?


- Напълно реално е - ако и следващият парламент не удовлетвори исканията на хората, те пак ще излязат на улицата. Докато не се намери изход от икономическата криза, съчетано с недоверие към политиците, няма да бъде стабилен политическият живот у нас. Нужни са по-дълги наблюдения, но съм готова за период на политически катаклизми. Надявам се, че това е началото, макар болезнено, на оздравяването на българското общество. Другата посока - на хаоса или застоя, е нещо много лошо, което не го иска никой у нас - и протестиращите, и политиците, срещу които протестираме.


- Успява ли президентът в ролята на обединител на нацията в момента?


- Върху него пада голяма отговорност. Не му завиждам, има доста критики към него, особено към състава на хората, поканени на консултации за бъдещия Обществен съвет. Тези критики показват, че статуквото не може да остане същото. Гледам на това като на нещо с положителен знак. Всяка промяна към добро винаги е предшествана от безредие, от преобръщане на ценностите. В нашето общество това има смисъл, тъй като последните 23 години се разглеждат като период на силно преобръщане и загуба на ценностите. Може би процесът в момента е насочен към утвърждаване на ценности, които обединяват повечето от членовете на обществото. Единственият риск е подхлъзване по линия на провокацията, но смятам, че и политиците, срещу които хората протестират, си дават сметка за това. Като цяло протестите са доста цивилизовани, мирни и смислени. Наблюдаваме супер бледи опити на политици да яхнат протестите. Сигурно искат, но си дават сметка, че неща в тази насока не могат да се случат така лесно, както досега.


- Откъде обаче да си вземем чисти хора, с висок морал?


- Смятам, че обществото ни е пълно с такива хора. Дори тези, които попадат под шапката на компрометираните, и сред тях има такива, които могат да изпълнят тези очаквания. Въпросът е, че някак си принципът на действие на системата приема нарушенията. Има такива хора, въпросът е, че някои от тях не искат да се ангажират с политическа дейност. Вероятно заради наложеното клише, че който се опре до политиката, се измърсява. Може би тази промяна - появата на чисти лица в политиката, ще е другият плюс от протестите.

<>
>

Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
7256
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. &bdquo;Марица&ldquo;, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...