събота, 17 Ноември 2018 14:52 ч.

Борис Роканов: Да живее кралицата!

Или както казва дядо Нено от Ново Железаре: Животът е труден, ама ние сме инати
19.07.2013   |   11:00
Прочетена: 4385   |
Коментари: 2
Борис Роканов:  Да живее  кралицата!
Снимка: Борис Роканов


Борис Роканов е сред нашумелите имена в най-новата българска литература. Поет, писател, художник.  Автор на поетически книги и литературни анкети, на романа “Шейсет и четири хиляди деветстотин  двадесет и осем”, както и на пиесата “Опечалените”. На пазара се появи най-новата му - може би  най-скандална, съдейки по корицата - “Да живее  кралицата”. Стихосбирката обхваща спомени,  мигновени хрумвания, изкристализирали  философско-нравствени визии, притчови послания.  Чрез тях реалността се пресъздава и руши, за да се превърне в сбор от истории и списъци на изживявания, в които нищо не е маловажно.

 

Борис РОКАНОВ писател
- Издадохте нова книга. Защо упорствате да пишете, като хората не искат да четат и купуват вече такива неща?
- Ами защото обичам да чета хубави книги... Скромен съм, нали... И съм много щастлив от факта, че на 99% от българите въобще не им пука, че съм я издал. Какво ме интересува, че болшинството не купува и не чете нищо друго освен разписания за влакове, табели, менюта и таблоиди. Не ми трябват такива читатели. За мен е важно останалите в този 1% четящи българи да се радват.


-  А защо не се чете?
-  Нечетенето е резултат от един 24-годишен процес. Първо се започна с преекспонирането на група средни по талант поети и се продължи с тяхното окарикатуряване и публично орезиляване. След което естествено се появиха литературните работници с афинитет към слугинажа и долнопробното подмазвачество пред силните на деня. После се появиха мистификаторите, чалга поетите и накрая дойдоха университетските поети, които стопиха тиражите за поезия до 200-300 бройки, миткаха насам-натам по литературни круизи, превърнаха поезията в посредствен бизнес, който днес е пред фалит, а утре ще фалира. Внуши им се, че изкуството е клубна дейност и прочие, и прочие, и съответно ги маргинализираха. Целият този процес се случваше пред очите на четящата публика, която се отврати и ги низвергна, като спря да купува поезия. Медиите престанаха да се интересуват от поетите, писателите.


-  Не е съвсем точно...
-  Но това не променя процеса на орезиляване, обезличаване и омаскаряване... Той изигра лоша шега на всички по веригата.


-  Какви са днешните читатели? Имат ли нужда от романизиращи, митологизиращи и демитологизиращи действителността текстове? Или ги интересува много повече рационалното, практическото познание?

- Рационалното, практическото познание е задължително, защото така си вадиш хляба, това четене е четене за оцеляване. Днешният читател на художествена литература е сантиментален и любопитен. Той иска да съпреживява урагани от чувства, вихри от романтика, героите да общуват ренесансово и да говорят патетично. За него е важно да стъпи на познатия терен - Петко обича Сийка, Сийка обича Петко, а Гана им пречи да се оженят.


- Е, все се намира нещо да ни начумери и да сме недоволни - правителството, общината, комшиите, роднините... Защо толкова гилдийна ненавист има у нас?
-  Както в търговията с козметика и перилни препарати, харесването и нехаресването се предават от уста на уста. Българският литературен живот се гради от слухове. Мълвата е тази, която създава и литературните триумфи, и литературното фиаско.
Как да е доволен българинът, как да не ругае, когато физическото оцеляване е под въпрос! Добре е поне, че българинът не убива, а не убива, защото е мързелив, ленив и безхарактерен - все качества, които притежава един творчески настроен индивид. Нека го подкрепим в това важно начинание. Преди няколко дни чух фразата, че всички българи сме правени на три ракии. Та цялото това нехайство, безпаметност и недоволство са следствие от генетичната ни обремененост.


-  А защо е така?
- На българите им липсват пари, храна, електричество, топлина, сигурност, комуникации, вяра, общуване, балканският оптимизъм, лекомислените надежди в утрешния ден, които ни държаха изправени на крака 24 години.


-  Т.е. всичко ни липсва?
- Южняшката ни леност също е дефицит, традиционното ни безделничество също се изпари. Всички се правят на адски заети, а всъщност не са. Безделничеството и леността са нашият основен капитал. Трябва много да го пазим и внимателно да бдим над него, защото леността поражда мислене, а мисленето - изкуство. Това никъде го няма по света - хармоничното подреждане на отсенките на мързела. Затова трябва много да внимаваме да не загубим тази ценна българска черта.


- Защо не си уважаваме авторитетите?
- Българинът не уважава нищо, което го кара да мисли, избира, разсъждава, чете. Как може да очакваш от едно същество с оголени до краен предел животински инстинкти да се радва, цени и уважава нещо друго, освен храната? То иска да хапне, пийне и приласкае парченце от другия пол. Българите сме творчески натури и никой няма право да ни кара да работим залудо, никой няма право да ни отнеме времето за мечти и фантазиране. А изтърканите клишета от рода “Няма безплатен обяд” не ни пасват и са вредни.
Ние, българите, сме родени да се излежаваме, да се местим от кълка на кълка и да си мислим за отнесени неща. В главите ни да бушуват спомени, откъслечни разговори, а когато ни омръзне тази какофония на спокойствието, да си разтворим някоя книга или да си пуснем някаква музика и да се отдадем на съзерцание. Ето това искат да ни отнемат еднодневките, имащи власт: правото да четем и мечтаем.


-  Управляващите ли?
-  За управляващите не ща да говоря. На тях им е нужен послушен народ, дресиран като куче, унизен до безкрайност и верен до гроб.


-  Вие сте от Кюстендил, но здраво уседнал в Пловдив. Какво му остана на Пловдив от оня Пловдив на художниците, на Начо Културата, на бохемата?
- Какво е останало от комунизма в Пловдив ли питаш? Нищо! Легендарната бохема е мъртва, а тези, които оцеляха, висят нонстоп във Фейсбук и псуват Бойко Борисов.


- Къде е убежището от лошотията - Бог, алкохол, изкуство, близки хора?
-  Аз съм страхлив човек и когато се уплаша, бягам. И тъй като в България всичко ме плаши, бягам постоянно. Иначе вярвам в Бог, в писането и четенето. Но най-здравото убежище са децата, които очакват да се погрижиш за тях... Така се чувстваш безсмъртен.


-  Какво ви зарежда с оптимизъм?
- Мисълта за четирите ми деца. Искам те да са щастливи и успешни, а това донякъде зависи и от мен. Затова едновременно съм щастлив, мотивиран и депресиран, каквито са били, предполагам, и ренесансовите художници.


-  Кои книги да прочетем?
-  “Към себе си” на Марк Аврелий, “Пътят на Дао” на Лао Дзъ и “Владетелят” на Макиавели.


- Филмите, които да гледаме?
- “Армията на Бранкалеоне”, също “Енджанайка”, “Прераждането на самурая от мрака”, “Гепи”.


-  Роканов - поет, писател, художник - какъв сте?
- На откриването на изложбата ми във Варна “неприятният татарин” Людмил Станев обобщи, че съм късен експресионист, но понякога ставам и ранен - зависи от часа, в който се прибирам вкъщи.


-  Сега на дневен ред в кафенето е новото правителство. И за вас?
-  Ако зависи само от волята на тройната коалиция, ще изкара мандата. Дори да ни орежат съвсем парите, правителството има финансов ресурс да оцелее до следващите избори. Предсрочни избори няма да има. Или както казва дядо Нено от Ново Железаре, животът е труден, ама ние сме инати.

Борис Роканов:  Да живее  кралицата!
<>
>

Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
7306
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. &bdquo;Марица&ldquo;, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...