неделя, 18 Ноември 2018 14:05 ч.

Великден преди 83 години срути Пловдив и Чирпан

114 загиват, 70 хиляди сгради са разрушени, 5 млрд. са щетите
14.04.2011   |   12:32
Прочетена: 6567   |
Коментари: 1
Великден преди 83 години срути Пловдив и Чирпан

Доцент Драгомир Господинов е работил повече от 27 години като сеизмолог към Геофизичен институт на БАН. От 2008 г. той е на работа в “Паисий Хилендарски”, където преподава физика, обща геофизика и сеизмология към Физическия факултет на университета.

14 април 1928 г., Великата събота. В Чирпан, както и в цяла България текат трескави приготовления за Великден. В единадесет часа преди обяд напълно неочаквано земята мощно се разлюлява под краката на хората. Градът се покрива с прах, срутват се много сгради, чуват се писъци, настъпва всеобща паника. Станало е катастрофалното чирпанско земетресение, дало началото на серия трусове, които ще държат хората в напрежение в продължение на няколко години. Пловдив е един от сериозно пострадалите градове от първия трус. Само четири дни по-късно, вечерта на 18 април, идва най-страшното. Нов още по-мощен трус възниква недалеч от Пловдив и срива голяма част от сградите в него.
Две са скалите, по които се измерват силата на земните трусове:   
- магнитуд (по Рихтер) - инструментална скала, показваща в относителни единици енергията, отделена в огнището на земетресението. Всяко земетресение се характеризира с една-единствена стойност на магнитуда си и въпросът “Колко силно е дадено земетресение по Рихтер в Пловдив или Чирпан?” просто не е коректно поставен. По тази скала чирпанското земетресение е с магнитуд М=6.8, а магнитудът на силния трус до Пловдив е М=7.0. На 25 април възниква и трето сравнително силно земетресение близо до град Гълъбово с магнитуд М=5.6, а по-слабите следтрусове наброяват стотици.
    - скала на интензивностите (по Медведев, Шпонхойер, Карник - 64) - описателна скала, показваща земетръсното въздействие върху цялата площ на влияние на труса. Има 12 степени, а разрушения се наблюдават от VII степен нагоре. С увеличаване на разстоянието от епицентъра интензивността намалява. Максималната наблюдавана интензивност в епицентралната зона при чирпанското земетресение е IX-X, а при Пловдивското достига X-XI по тогавашната скала на Форел-Меркали, която също е 12-степенна.
Серията земетресения от 1928 г. възниква в Маришката сеизмична зона. Тя не е с най-високата сеизмичност в България, но сеизмичният риск е висок поради концентрацията на население и индустриални мощности в няколко по-големи градове. Най-силното известно земетресение в района е станало през 1750 г. между Пловдив и Асеновград и е с магнитуд М=7.4. Други сеизмични зони в България са кресненската, софийската, горнооряховската, шабленската и тунджанската. С най-висока сеизмичност е Кресненската зона, в която през 1904 г. става едно от най-силните земетресения на Балканския полуостров с магнитуд 7.8.
Движенията по двата разлома, които генерират силните земетресения през април, 1928 г. са от разседен тип, което означава, че по-силно изразената компонента е вертикалното движение. Всъщност значителна част от Тракийската низина между двата разлома - чирпанския (първото земетресение) и поповишкия (земетресението от 18 април) пропада средно на 40-50 см, като на някои места тази амплитуда достига 3 м. Картина на тези движения е показана на фигурата по-долу, като в синьо са районите на пропадане, а в кафяво-червено са обозначени районите на издигане.
Тази подробна картина става възможна благодарение на едно щастливо от научна гледна точка обстоятелство. Малко преди земетресенията се извършва планово геодезично заснемане на този регион. След земетресенията се извършва ново, вече с цел определяне на настъпилите промени. Така се получава може би една от първите в света детайлна информация за предизвиканите от силните земетресения промени в релефа.
Често питат сеизмолозите дали и в бъдеще е възможно в региона да станат силни земетресения.
Най-вероятният отговор е “да”, като силни земетресения ще се реализират и по разломите на трусовете от 1928 г. През последните години в региона бяха извършени палеосеизмологични изследвания от екип на Геологическия институт на БАН в сътрудничество с Кралската Обсерватория на Белгия. Резултатите от направените изкопи (канави) по двата разлома (до село Черна гора и до с. Поповица) показват, че по тях са възниквали и други силни земетресения. Това е доказателство, че тектонските процеси, чиито следствия са силните трусове от 1928 г., продължават да са активни в един по-дълъг геологически период.
Голямата трагедия в Япония след катастрофалното земетресение през март тази година до остров Хоншу с магнитуд М=9.0 повдига и въпроса дали толкова силен трус е възможен в България. Силата на едно земетресение е корелирана със размерите на тектонските структури (разломите), които го генерират. На базата на подобна информация може да се направи извод, че не е вероятно в България да стане земетресение с такава сила.
Силните земетресения по света през последните години демонстрират, че все още предсказването на тези природни бедствия не е по силите на съвременната наука.
По-перспективно направление за намаляване последствията от земетресения е друго - детайлна оценка на сеизмичната опасност и съобразяване на човешката дейност с нея. Именно в този аспект е и извършеното през последните години ново национално сеизмично райониране на България с цел поставяне в съответствие на националните и европейски норми за антисеизмично строителство (Еврокод 8).
По официални данни като следствие от силните земетресения през април 1928 г. са загинали общо 114 души, а над 1000 са ранени. Повредени са повече от 70 000 сгради (жилищни, стопански и индустриални, църкви, училища, болници), като значителна част от тях са напълно срутени.
Без подслон остават десетки хиляди души. Месеци наред те спят на открито в постоянен страх от нов трус, поддържан от неспиращите афтершоци. В цялата трагедия има и едно щастливо обстоятелство - това е времето на Чирпанското земетресение. Около обяд, когато става трусът, много от хората са били извън домовете си, а децата по принцип са били в пролетна ваканция. Този факт спасява стотици човешки живота.
Бедствието е съпроводено от допълнителни трудности, като скоро след земетресенията възникват и наводнения, а и България все още изплаща репарации от Първата световна война. Общо оценените загуби са за над пет милиарда лева. Въпреки трудностите и малкия опит, правителството начело с министър-председателя Андрей Ляпчев, се справя изключително добре. Поради прекъснатите комуникации е изпратен самолет за събиране на детайлна информация. Много от министрите лично посещават засегнатите райони. По министерско нареждане войската активно съдейства за осигуряване на подслон и храна за нуждаещите се, и разчистване на развалините. Само 11 дни след чирпанското земетресение е приет специален закон за подпомагане на пострадалите от обществени бедствия.
Учредена е Дирекция за подпомагане и възстановяване земетръсната област 1928 година (ДИПОЗЕ), чиято задача е била и научното обследване на земетресенията. В рамките на три години тя успява почти напълно да отстрани щетите от разрушенията. Веднага след силните трусове започва събиране на помощи за пострадалите в национален и международен мащаб. Създаден е Всенароден комитет, който има за задача да събира помощи от България и чужбина. Международните помощи достигат над 60 000 000 лв. от повече от 30 страни. Показателен е високият дух на хората, които в това време на разруха, загуби и страх намират сили да продължат живота си и се възстановят от бедствието.



Карта на промените в релефа след силните земетресения през 1928 г.


За подготовката на част от материала е използван докладът на Дирекция за подпомагане и възстановяване земетръсната област 1928 година (ДИПОЗЕ), любезно предоставен от Държавен архив, Пловдив.

 

<>
>

Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
7316
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. &bdquo;Марица&ldquo;, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...