четвъртък, 18 Юли 2019 13:17 ч.

Великолепната четворка не може да потуши войната

Огънят ще тлее поне десетилетие. Сблъсъкът е и между олигарси
12.02.2015   |   11:05
Прочетена: 931   |
Коментари: 1
Великолепната четворка не може да потуши войната
Снимка: Григор Лилов, анализатор

Не вярвам в успеха на Великолепната четворка в Минск. Вече имаме няколко договорености за Украйна по време на конфликта и всичките са нарушени. Още преди година прогнозирах, че това е не краят, а началото на края на драмата и предстои проливането на много, много кръв. 

Конфликтът в Украйна мина отвъд точката, в която може да бъде потушен. Единствената възможност е да бъде замразен - точно тази последна възможност включват предложенията на Меркел и Оланд. Замразяването обаче означава, че конфликтът ще продължи да съществува. Замразени конфликти по света има десетки - Северна и Южна Корея, палестинско-израелският. Независимо от подписите в Минск, дори да бъде договорена демилитаризирана зона, конфликтът в Украйна ще съществува поне десетилетие напред. С всички последици от това, включително тежки жертви, атентати, саботажи, избухване на малки и големи войни. Това е най-добрият вариант, който е по-вероятен.

Най-лошият сценарий е голяма война в Украйна

Лошото на хроничните конфликти е, че  в определени периоди се превръщат  в голяма война, както показва случаят в Близкия изток.

От една война никой не печели, показват го конфликтите в Корея и Виетнам. Но геополитиката и въобще логиката на историята има свое развитие, което понякога зависи твърде малко от субективните желания. В Украйна е пролята прекалено много кръв, прекалено голяма част от обществото е настръхнала срещу друга част, прекалено много интереси са намесени и дори при добро политическо желание е изключително трудно да се овладее. А съвсем не съм сигурен, че всички участващи в конфликта искрено желаят да го прекратят. Нека не драматизираме прекалено, сегашната война не е първата на територията на Европа - югославският конфликт беше буквално до границата ни, трая реално над 10 години и в него по някои оценки жертвите бяха милион и половина. Югоконфликтът и днес остава тлееща жарава.  

Така че нещата не са чак толкова страшни, проблемът е, че в Украйна последиците за европейския мир и сътрудничество са далече по-големи, отколкото в бивша Югославия.

Истината е, че сме в нова Студена война, която се характеризира с конфликти в невралгични точки, каквато е Украйна.

Голямата истина е, че имаме бивша империя, съветската, която се разпада, и една друга империя, която има проблеми - американската. Светът става крайно нестабилен винаги, когато двете световни супер сили с огромна военна и ядрена сила, имат проблеми. Това е голямата опасност, не толкова нещата в Украйна. 

А там нещата не са еднозначни - води се жестока война, а същевременно украинския военно-промишлен комплекс, собственост на редица олигарси и отчасти държавата, продължава да осъществява военни доставки за руската военна промишленост - танкове, самолети. Не е ли напълно парадоксално?!

Войната не е толкова проста, колкото е на пръв поглед. За удобство на масовата аудитория се лепят етикети. В Украйна първо имаме сблъсък между различните олигарси, част от които играят едновременно с Брюксел и Вашингтон, както и с Москва. Като идеята им е да унищожат конкурентите и да заемат позициите им -това целеше взривът край химическия комбинат преди дни. Нещо подобно бяха и метежите в Одеса, след които огромното пристанището там мина от едни в други олигархични ръце.

Т.е. там имаме персонални военни бригади на различни олигарси, които си решават и частните икономически задачи. И на двете територии се вихри невероятен гангстерлък. Войната е едновременно гражданска, освободителна, от другата гледна точка агресивна, от третата опит за запазване на влиянието на свръхсилата Русия. Геополитическият възел е сложен, лошото е, че сме твърде близо до този пожар, който се разгаря.

И България със сигурност ще бъде засегната косвено, и то много сериозно. Не очаквам глобална война - фактът, че за толкова години студена война не сме се изтрепали, показва, че световните сили проявяват разум и сдържаност, когато е необходимо. Не очаквам пряк конфликт, за България чисто военна опасност няма, все пак сме членки на НАТО и ЕС.  Но ще бъдем засегнати, икономическите последици за нас ще са изключително тежки, както и от войната в бивша Югославия. Ще бъде засегнати чрез туризма, строителството - голяма част от доставките от желязо за строителството ни са украински, доставките на газ и дървесина. Ще са ни нужни нови стратегии. 

Истерични са крясъците за командния пункт на НАТО и за танковете у нас. Като членка на НАТО и ЕС трябва да спазваме общите изисквания на тези блокове. Чувам смешния лозунг: Винаги с ЕС, никога срещу Русия! Ами ЕС наложи санкции на Русия! В условия на червена разделителна линия не може да стоиш с единия крак на едната страна на пропастта, а с другия - на другата страна, това е най-опасната позиция.

От момента, от който сме член на НАТО, сме потенциална мишена за руските ракети. Да не би те да са насочени към марсианците?  

В един съюз не можеш да ползваш само екстрите, имаш и задължения

Нашата позиция започва много да прилича на гръцката: Давайте пари! А когато ножът опира до кокала - няма да платим, но давайте пари, за да не срутим еврозоната. Там е в сферата на финансите, при нас се прокрадва същата тенденция в политиката. Което ще е гибелно за България, която вече е прижявала две национални катастрофи именно заради такива политики.   

Да споменавам ли, че последните руски ядрени заряди в България, каквито е имало достатъчно, бяха изтеглени в дълбока тайна през 2001 г. по съвместно споразумение между Русия и САЩ. На Запад са наясно, че в Пиринския край, между Мелник и Сандански, има охраняван район, в който не може да стъпи български крак. Нарича се „Станция за космическа връзка”, руска, на Газпром и подслушва комуникациите на НАТО, а ние сме член на НАТО. Защо това чудо още е на наша територия? Алиансът е наясно, но досега  си затваряше очите.

Що се отнася до мобилизацията - украинците не желаят да се бият за интересите на олигарсите

В проруските региони също има обща мобилизация, и там никой не иска да се сражава. Представете си, че някой нападне България - ако ислямизацията в Турция достигне крайна степен и предявят териториални претенции към нас. Колко българи ще поискат да бъдат мобилизирани? Смятам, че всички ще се скрият. Родината е хубаво понятие, но когато е заграбена от шайки, на никого не му се умира за това.

Дори не знаем колко българи точно живеят в Украйна и защо сега се загрижихме за тях. А данните сочат между 300 000 и 600 хиляди. А е парадоксално, че много повече араби и руснаци са получили българско поданство, отколкото нашие хора от Украйна, с които имаме общ етнически корен. Това са лицемерни приказки, целящи политически дивиденти.

Прекалено малки сме, за да решаваме нещо в този конфликт. Най-доброто за България е да вървим със съюзниците си и да не поставяме прекомерни претенции, да не се правим на големи герои./Марица.бг

тагове

Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
8277
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. „Марица“, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...