събота, 17 Ноември 2018 14:42 ч.

Врата към Космоса между два хълма над Ситово

"Най-красивото село в България" е само на 32 км от Пловдив
25.04.2016   |   09:04
Прочетена: 38216   |
Коментари: 14
Врата към Космоса между два хълма над Ситово

Пловдивското село Ситово е любимото местенце на много планинари, почитатели на красивата и чиста природа, на автентичното и уникалното. Търсят го на картата и заради лековитата вода на прочутото "Аязмо", към което още баба Ванга е насочвала стотици нуждаещи се хора. Тук често си уреждат срещи любителите на мистериите и езотеричното познание, както и търсещите духовното и Бог.

Интересно насечените скали около планинското селце веднага привличат погледа. Според кметския наместник Йордан Божков само вода може да издълбае такива причудливи форми, така че този район много вероятно да е бил някога дъното на езеро.

"Знам, че върху тукашните скали са намерени забити железа за лодки", подкрепя предположението си той.  После показва в далечината уникалния скален комплекс Щутгард, или както го наричат местните Щуда града (непревземаемо място). Също и  "Бухльовата дупка" (от бухал) в скалите, през която се вижда небето, когато погледнеш нагоре. Дупката е толкова широка, че там едно време пастирите закарвали стадата си при бури и валежи. Щуда града е било каменна крепост на селище, разказва кметът. До нея е свършвал римският път от Асеновград. Предполага се, че преди 5-6 хилядолетия в района са живеели траките, по-късно - римляните, които са секли монети. Заради тази монетарница и предполагаемо злато иманяри разбили преди години уникално образование в тези скали. Местните казват обаче, че злато или други ценности никога не са били намирани нито там, нито в местностите около планинското селце и едва ли има такива. Златотърсачите унищожили каменното образование на квачка с пиленца, змия и стрелки, които сочели към Ситовския надпис - другата голяма забележителност на родопското село.

 "Щуда града е място на силата и енергията. Чувствам ясно положителната енергия там и често водя мои приятели", разказва Румяна Николова, която живее в Пловдив, но е отрасла тук. По думите й малко хора разбират тези неща, някои се страхуват от излъчваната сила и измислят, че наоколо има мечки. "Говори се, че скалите са били светилище. Преживяването е уникално, ходя често на скалите, там си почивам, зареждам се положително", обяснява Николова малко преди да потегли нататък с приятелите си от чужбина.

Тръгваме и ние с моя водач, който е запален краевед и езотерик. Бил е на скалите много пъти със свои приятели, напреднали в езотеричното познание. Никола Простов е от съседното село Хвойна, той първи ми разказа за необикновените скали в Ситово. Знае много хипотези и данни за района. Вървим към Щуда града бавно. Пред нас са откриват двата скални хълма. Единствената дума, която ми идва наум, е величествено! Обяснява, че това е тракийско светилище. Енергиите тук са специфични и жреците са се възползвали от тях, за да влизат в контакт с висши същества и всеобщия вселенски разум за получаване на информация. Като наближи светилището, посетителят непременно трябва да синхронизира своята енергия с тази на скалите, иначе може да му стане лошо. На двете скали - Слънчев и Лунен хълм, всъщност енергиите са меки и приятни, тук жреците са извършвали свои ритуали. Според Простов Щуда града е една от най-силните енергийни точки на земята и траките са знаели това. "На познавачите на тънкия свят е известно, че това място е отворена врата към космоса, медитацията е по-пълноценна и по-лесно се навлиза в други пространства", обяснява той. После показва няколко знака върху скалите, приличащи на руни, които по всяка вероятност са от тракийското пиктографско писмо.

Точно срещу Щуда града на около километър е Ситовския надпис. Според кмета на селото доказано е, че той е от преди 5-6 хилядолетия и че е автентичен, не е природен феномен или някакви случайни драсканици. Още не се знае обаче със сигурност какво пише там. Така или иначе надписът с всяка измината година буди все по-голям интерес. Макар че няма стълби и парапет, стръмното място до него изкачват поне по около 600 туристи на година. Идват и по-възрастни, но те чакат младите да изкачат и снимат и после го виждат на фотоапаратите, посочи Божков. Интересът към униката е голям, ще продължаваме да търсим начини за проект за направата на нужните съоръжения и обозначения, за да е още по-достъпен за посетителите, добавя той.

Досега няма научно изследване, посветено на Щуда града и Ситовския надпис, казаха от Археологическия музей в Пловдив. Има учени и изследователи, които интерпретират надписа по различен начин, но специални изследвания върху него не са правени, допълниха още оттам. Кметът е категоричен, че селото е уникално със своите забележителности. Не пропуска да припомни, че, участвайки миналата година в конкурса за най-красиво и малко известно място в България, Ситово е било класирано на първо място в страната.

Отправяме се към известното в цялата страна  "Аязмо". Там водата е мека и приятна, а изворът никога не е пресъхвал или променял своя дебит. Идват отвсякъде за лек на кожни болести, очи, уши и т. н. Само на празника на селото 15 август тук са били над 3 хил. души. Построен е още през турско време. Местните жители открили, че изворът е лековит, като видели, че болните от краста коне бързо оздравяват, когато се отъркалят във водата му.

За разлика от зимата през лятото родопското селце оживява. Над 400 гости и местни хора в момента почиват тук. Повечето от тях са кореняци, които живеят в Пловдив, но използват ваканциите да изкарат лятото на прохлада.  "Хората взеха по-често да си идват, да си ремонтират къщите", казва Соня Пастармаджиева, която е пенсионерка и всяко лято идва тук заради меката планинска вода и хубавата природа. Тя смята, че ако има работа и пътят се асфалтира, младите ще се завърнат заради чистия въздух и спокойствието в селото.  "Тази година в Ситово се ремонтира ударно, надявам се собствениците да пригодят къщите си и да започнат да ги отдават под наем на туристите", отбелязва Божков. Според него за довършването и асфалтирането на основния път - 9-километровата отсечка до селото, който започна да се строи преди 2 години и половина, са нужни около 4 млн. лв. Още около 2 млн. лева трябват пък за асфалтиране до "Аязмото" и другите туристически обекти. "Ударим ли асфалт на основния път, Ситово ще стане Банско. Дано държавата да обърне внимание и помогне", казва кметът, надявайки се желанието му родопското селце да стане атрактивна туристическа дестинация скоро да се сбъдне.

 

Траки са издялали ситовския надпис преди 8000 г.

От духовния център на траките край с. Ситово по посока Кръстова гора и Асеновград започва българската Света гора. От едната страна е скалното светилище Щутгард (местните му казват Щуда града), от другата страна е Ситовският сакрален комплекс, малко по-нататък - на отсрещния хълм, пък е Белинташ - археоастрономическият център на родoпските траки. Целият духовен център се простира в радиус от няколко десетки километра и е силно енергиен.

Ситовският сакрален комплекс почти не е изследван от учени работещи в БАН, в някакви институти или университети. Това, което мога да кажа за него е от мои изследвания и трудовете на Интелектуално звено "Корени". Според изводите и проучванията на екипа от  "Корени" в района на Ситово траките са живеели още отпреди VI хил. пр. Хр. (Прото-) траките са населявали нашите земи от 8 хиляди години преди Христа, те са обединение от местното балканско население и единствените спасени от Атлантида - княжеството Ману (=мъдрост).

Ситовският надпис и светилището до него са от дълбока древност, горе-долу от IV хил.пр. Хр. според другия изследовател от ИЗ "Корени" - инж. Димитър Чиликов. Според мен обаче той е доста по-стар - от VI хил. пр. Хр. Това място е било духовен център за получаване на паспорт за посвещаване в орфизъм и жречество на определения затова наследник. Тук след смъртта на Орфей са били предавани знанията само на определена личност, негов ученик, който след ритуала ще носи същото име, превърнало се във вид звание (=Орфей). Надписът е вид формула за отваряне на торсионното поле и защита от вредни влияния на минаващия през прохода към вградения вътре под специално задълбана пирамида трон, където се е извършвало посвещаването.

Има най-различни хипотези на различни изследователи, като Т. Дичев, Н. Боев, Вл. Петров, които, независимо от различията, подкрепят възгледа, че съдържанието на надписа не е природен феномен. Всъщност той е разчетен през 80-те години на миналия век от българин и немец почти едновременно и независимо един от друг. Това са починалият само преди два месеца инж. Димитър Чиликов и немския изследовател и пастор Валтер Папст. Те разглеждат надписа като вид идеограмно писмо, а някои знаци съответстват и на по-късни букви от старогръцкия език и латиницата.  "Нека душата, рожба на небето и земята, възстанови своя път по реда, определен от Хадес - Кронос, повелителят на всичко живо". Това е втората част от надписа, която е като завършена словесна формула. Надписът се чете отляво надясно, но първата част - отляво трудно може да се види в цялост, тъй като там скалата е паднала. Исках да задам напълно логичния и коректен въпрос на моя приятел и колега инж. Чиликов, какво е съдържанието според него на първата част на надписа, но той, за съжаление, си отиде от нас. От моите проучвания и знаейки начина на мислене и вярване на траките-херметици, предполагам, че липсващата част гласи следното: Когато духът се завърне (достигне) в светлината на своето жилище, пулсиращо (съградено) според (от) словото на Аполон. Това вероятно звучене на текста на първата част разкривам за първи път пред вашия вестник.

Надписът е бил познат на местните жители, но е открит за научния свят през 1928 г. Дървари споменават за него на д-р Александър Пеев, председател на Пловдивското археологическо дружество, който първи го е изследвал. Той обаче не успява нито да предостави по-конкретни сведения за него, нито да го разчете, нито да се запознае с целия духовен център.

В района на светилището Щутгард пък е съществувал минен център. Живеещите тук, най-вероятно траки от групата беси, са вадели най-вече мед и бронз, между IV-III хил. пр. Хр. Всъщност траките са най-ранните миньори на сегашното човечество, казвам това, базирайки се на другите учени, разработили темата, като Евгений Черних, Г.Георгиев и др. Оттук тръгват и доста сакрални знаци, които след хилядолетия срещаме като основни символи в Шумер, Египет, Китай, Средна Азия и дори чак при инките и маите в Америка.

ДЕМОГРАФИЯ

Планинското село Ситово се намира на 1280 м н.в. То е само на 32 км от Пловдив. Тук живеят около 70 души, но през лятото стават повече от 300. Преди години жителите са наброявали около 1800 души. Възрастните хора в селото са обикновено дълголетници - достигат до 90-100 години и нагоре. Най-старият жител в момента е на 98 години. Старите къщи в селото са 180, а вилите - 200, като само за последните две години са построени 20 нови сгради за почивка. Преди населението се е занимавало със земеделие и животновъдство. Само допреди 5-6 години хората са отглеждали крави, кози и стада овце, а много от тях са засаждали декари с картофи. Сега няма почти никакви животни и никой не сее големи количества зеленчуци. Местните хора се грижат за скромни градинки и се надяват единствено на развитието на туризма. От два месеца насам районът на селото вече има мрежа на GSM - оператор, кметът действа до няколко седмици да бъде пуснат и интернет.

<>
>

Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
7306
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. &bdquo;Марица&ldquo;, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...