четвъртък, 18 Юли 2019 13:21 ч.

В памет на Мишо и Янко: Да умреш във Фейсбук - мисия невъзможна

Приятели продължават да поздравяват за рождените дни хора, преселили се в отвъдното
18.01.2015   |   17:21
Прочетена: 2544   |
Коментари: 2
В памет на Мишо и Янко: Да умреш във Фейсбук - мисия невъзможна

Какво са правили хората, преди да има Фейсбук? Носели са със себе си своя снимка и са питали приятелите: Харесва ли ти? Този виц звучи повече от истина през последните години. Не само тийнейджърите, но и повечето възрастни хора отдавна имат свой профил в социалната мрежа. Там мнозина от тях имат паралелен живот, който нерядко измества реалния. Фейсбук се превърна в място, където можеш да се похвалиш с новото си гадже, както и да отмъстиш на старото за номера, който ти е извъртял. Неслучайно все повече хора казват, че щом нещо не е публикувано на стената във Фейсбук, значи не се е случило. Все повече хора започват да задават въпроса за каква стена става въпрос: Стената на срама, стената на страха, стената, на която се драскат графити, стената, на която се лепят плакати, стената, на която се оставят пожелания.



Напоследък все по-актуален става и друг въпрос: Какво става с профилите на хората, които са починали. Защото повечето от тях обаче са живи в социалната мрежа. Какво сочи проучването на вестник "Марица":

Пловдивските журналисти веднага се сещат за двама любими колеги, които изгубиха през последните няколко години - Михаил Лазаров и Янко Атанасов. Ако отворим страницата на Мишо, там е пълно с поздравления и честитки на рождения и именния му ден. Познати, които не са разбрали за кончината на колегата, му пращат букети с рози, бутилки с шампанско и огнени сърца. Последното пожелание е от 18 ноември 2014 г.: „Мише, бъди жив и здрав!

Неслучайно колежката Даниела Добрева от DCTV е  постнала отдолу:
Какво нещо е Фейсбук! Дали ако Фейсбук е актуален, и след 100 години някой ще ни честити примерно за 140-ия ни рожден ден? Но хубавото е, че си припомняме за добри хора, които вече не са с нас.
Почивай в мир! Мише, толкова ми е мъчно за теб! И след две години пак те виждам на копчетата всеки път, когато мина оттам. Бог да те прости!  
Поздравленията продължават да се увеличават в незакрития профил, въпреки че там има няколко публикации в памет на починалия от инфаркт колега през април 2012 г.

Подобна е ситуацията и в личния профил на Янко Атанасов. От страницата ни гледа усмихнатата му снимка. Там някой  е пратил поздравление за здраве и късмет на 13 септември м.г. По-долу обаче е пълно с постове от колеги, като смисълът на всички е: Липсваш ни, приятелю!

Човек може да се просълзи от вълнение от написаното от дъщерята на Янко - Ива Кузмова:
Днес Пловдив ликува, а теб те няма!
Почивай в мир. Мили тати, някога ти ми каза: "Какво знаеш ти за баща си?". И беше прав. Какво знаех аз за теб, какво зная и сега ?!? Вярно, знаех какво работиш, кои  ти бяха приятели, и твоето семейство също знаех. Какво обичаше да хапваш и да пийваш дори. Но не знаех какво си преживял, не знаех какво те караше да се усмихваш и да плачеш. Наистина не те познавах. Мили тати, само едно успях да разбера за теб - че бе добър баща, който правеше всичко, за да види ме щастлива. Липсвах ти нали, и ти ми липсваше и така ще е, докато живея. Прости ми, че тръгнах си от теб, без да се сбогувам, прости ми, че никога не казах колко те обичам. Но ние с теб сме такива хора, които за чувствата си не говорят. На това успя да ме научиш - любовта не се изказва, а се доказва. Защото ти не бе човек на думи, а на дела. Ето виждаш ли, че все пак зная нещичко за теб, а именно че беше чудесен човек.

 

Виртуалното погребение

Въпреки че за Фейсбук излиза, че сме вечни, все пак има варианти да бъдем погребани и виртуално. От създаването на Фейсбук до 2012 г. 30 милиона души, които са имали акаунти в социалната мрежа, са починали, сочи доклад на  Huffington Post. Това прави 30 милиона акаунта, в които никой не влиза, но в които си стоят постове, снимки и всякакво друго съдържание. От 2012 г. досега бройката се е увеличила още повече.

Някой от тези акаунти може да излезе дори в предложенията за приятели. Което ще направи екстрасенсите напълно излишни, защото ще имаш директна връзка с "другата страна". Дигиталните следи, които всеки оставя след себе си, не се самоунищожават, когато някой почине. Какво тогава става с тях? Въпросът е доста мрачен, но и много логичен -

какво се случва с акаунтите във Фейсбук на онези, които са починали?

Най-общо, вариантите са четири.

 

Първият е стандартният - профилът си остава.
В него никой не влиза, но всеки може да пише на стената, да тагва потребителя и т. н. Рекламите също си вървят, както и предложенията за приятелство, и т. н.

Вторият вариант е профилът става мемориална страница. Това може да стане, след като член на семейството на починалия или негов близък приятел докладва на Фейсбук, че човекът е починал. След предоставяне на доказателство (смъртен акт или некролог), Фейсбук превръща акаунта в мемориална страница. Идеята на мемориалната страница е практика, въведена от Фейсбук през 2009 г. Според говорителя на Фейсбук Андрю Нойс: “Това позволява на близките и приятелите да публикуват спомените си и да почитат паметта на починалия, като същевременно акаунтът и неприкосновеността на починалия са защитени”. 

Третият вариант е деактивиране на акаунта  Близък член на семейството може да поиска от Фейсбук акаунтът на починалия да бъде деактивиран.

Четвъртият вариант е блокиране на достъпа до акаунта. От Фейсбук добавят: “Самото изпращане на искане и попълването на съответната документация не гарантира, че ще можем да предоставим съдържанието на акаунта на починалия човек”. И още нещо - политиката на Фейсбук не допуска  създаване на акаунт на вече починал човек. За тази цел единственият вариант е да се създаде страница./Марица.бг

В памет на Мишо и Янко: Да умреш във Фейсбук - мисия невъзможна

Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
8277
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. „Марица“, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...