вторник, 20 Ноември 2018 18:32 ч.

Георги Долчинков гледа часовника на Сахат тепе като малко дете

27.01.2013   |   06:02
Прочетена: 3746   |
Коментари: 6
Георги Долчинков гледа часовника на Сахат тепе като малко дете

Вече десет години Георги Долчинков се грижи за един от символите на Пловдив - кулния часовник на Сахат тепе. Уникалното на това устройство без циферблат е, че в 12 и 24 часа бие по 24 пъти. А две минути след всеки кръгъл час камбаната се чува още веднъж, за да напомни, че старият час вече е отминал и идва нов.

“Свикнах с него и се отнасям много внимателно, като с малко дете. Наистина трябва много любов и много внимание към това устройство. Защото с много обич всичко се постига”, казва пловдивчанинът, докато изкачваме 46-те тесни стъпала нагоре към кулата. “Преди много хора се заблуждаваха и казваха: Часовникът ти не е верен. Защото веднага след като бие кръглият час, удря още веднъж. Но вече свикнаха”, смее се мъжът.

Георги идва тук два пъти седмично - в понеделник и в петък. Навива, сверява, изчаква, за да види как тръгва, и след това поема надолу по стълбите. Притеснява се да говори за себе си, но пък с охота разказва историята на часовника. Всъщност пловдивчанинът е завършил Техникум по електротехника. Основната му професия е пишещи и електронни машини. Дълги години е работил в един сервиз по специалността си. През 2000 г. го потърсили от общината за поддръжката на часовника. “До този момент не се бях занимавал с часовници. Потърсиха ме, защото часовникът беше изоставен. Никой не се е грижил за него в продължение на много години. Беше в плачевно състояние. Горе беше мръсен, нацапан с грес, прашен. Печална история. Като го видях, се зачудих как ще стане тази работа, но малко по малко, с консултации с часовникари, започнах. И с много труд постигнах тези резултати”, обяснява Долчинков.
Механизмът на часовника се състои от две части - едната е за камбаната, предвид това, че няма циферблат, а е само на звук. Другата половина е самият часовников механизъм с анкара и секундарника. Две тежести се спускат в тухления цилиндър отдолу, дълбок над 10 метра. “Тежестите са всъщност двигателят на часовника. По-леката е за камбаната. Тя е около 70-80 килограма. А другата е към 120 кг. И това, представете си, всеки понеделник и петък се навива на ръка”, разказва Георги.

Архивите свидетелстват, че още в римско време на тепето е съществувал слънчев часовник. Първата часовникова кула тук е построена в началото на XVII век. Тя била дървена и служела като градска наблюдателница срещу пожари. Във вътрешността є бил монтиран механизмът, дело на италианския конструктор Антонио Барбаджелата, подарък на пловдивската община от виенската общественост. Двеста години по-късно обаче дървената кула изгоряла. Опожареният часовник е свален в пожарната команда. Оттам отива в Етнографския музей, но след това следите му се губят. “Разговарял съм с шефа на Етнографския музей и той казва, че няма идея къде може да е. В музея няма следа от него”, казва Георги. Парите за новата, 17-метрова, кула са събрани от пловдивската общественост. И през 1809 г. тя е издигната - осмостенна, напомняща морски фар. Изградена от камък от брациговски майстори, които по това време се славели като едни от най-добрите каменоделци. “И до момента кулата е здрава и мисля, че ще издържи още доста време, при положение че се съхранява правилно”, отбелязва Долчинков. Прототипът на часовника пък е възстановен в началото на 90-те години на 19 в. по много точни чертежи, съхранявани в общината, от майстор Димитър Тодоров от Карнобат. Новата конструкция е от желязо. “Най-добрият материал, от който може да се направи един такъв механизъм, е месингът. Той е много фин материал и часовникът работи много точно. Няма износваемост. Не е като при желязото, което е податливо на атмосферните условия. Аз винаги правя профилактика на часовника два пъти в годината - май и октомври, за да го подготвя за работа през съответния сезон. През зимата тук, горе, е доста студено”, обяснява Георги.

Най-куриозното е, че през годините камбаната е крадена два пъти заради месинга. При единия случай временно е ползвана камбаната на селска църква, която била в ремонт, докато пловдивският майстор Велигаров леел новата за часовника. През десетте години, откакто пловдивчанинът се грижи за часовника, не се е случвало да спре. “Няма как да се случи, не му позволявам. Може да спре евентуално ако има някаква повреда, но моите грижи не му позволяват да бъде в неработещо състояние”, казва той.

<>
>

Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
7359
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. &bdquo;Марица&ldquo;, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...