петък, 14 Декември 2018 10:20 ч.

Георги Чепилев: Превръщаме всичко в стока

Светът обаче все така се движи от идеите, а не от капитала
06.11.2014   |   10:10
Прочетена: 1336   |
Коментари: 0
Георги Чепилев: Превръщаме всичко в стока

Георги Чепилев е художник. Занимава се с комикси от години, един от стожерите на рисуваните истории у нас. Работи и в областта на приложните изкуства, умело съчетава иконописта с модерните течения. Той спасява от изчезване и първия български комикс от 1940 г., като го отпечатва във вестник "Артклуб" под заглавие "60 години комикси". Пловдивската публика го познава от изложбата, в която той показа работни скици от рисувания роман из живота на хан Аспарух "Камъкът на мъдреците" преди години. Неговата мечта е да възкреси комикс изкуството под тепетата.  Той е автор и създател на Седмичен електронен бюлетин "Диаскоп" за българска култура, комикси, художници и изкуство - www.diaskopcomics.com

-Покрай изгубения стенопис на Йоан Левиев в Градския дом на културата се заговори за монументалното изкуство, създавано по време на социализма. Но вълната отмина и вече никой не се сеща за проблема. Как би защитил това изкуство Левиев сега, ако беше сред нас?

-Срещите ми с Йоан Левиев започнаха, когато бях в осми клас. Като председател на художествената комисия, той ми издаде препоръчително писмо до Комитета за култура в София и лично защити комикс изкуството. От него тръгна идеята то да се експонира и в изложбени зали наравно с останалите изобразителни изкуства.  

Всяко време има свой определен лик, свои типически особености, свои достойнства и недостатъци. Нашето време е време на глобално увлечение от материалната култура. Практически това се проявява във все по-голямото уплътняване на живота - в неговото поглъщане само от материални интереси и забравяне на духовната култура. Но издигналата се на несравнена висота техническа култура в някои отношения способства за усилване на нечувани разрушения. Както е отговорил един американски философ, след като го запитали до кога съвременната цивилизация ще строи все по-високи небостъргачи: Докато дойде Кинг Конг и ги разруши. След това отново ще се строи.

-Но древните култури, макар и разрушени, не са загинали досега и ние се кичим с това наследство?

-Създадените в древността култури загинаха, защото в тяхната основа, наред с поривите на човешкия дух към градеж и творчество, бе вградена и голяма неправда по отношение на неизброими милиони човешки същества. Господстващите тогава: безправие, насилие, робство, както и икономическото бедствие на голяма част от хората създаваха една натегнатост в отношенията и поради което в обществения и държавен небосклон често се появяваха гръмотевици, рушащи живота.

Затова в историята на изкуството виждаме в гръцката скулптура две изкуства: официално изкуство с неговите канони и идеализация; и народна миниатюрна скулптура с комични персонажи. Тези две изкуства са били в класов антагонизъм, роден в резултат на икономическо неравенство.

-Нима днес изкуството не се дели отново?

-Доскоро и изкуството в капиталистическите страни се делеше на официално и фолклорно или елитно и масово (популярно). У нас, в България, обаче през периода на социализма подобна поляризация не се допускаше. Причината: цялата социалистическа култура бе не масова, а предназначена за масите, т.е. използваше се само възможността за масово разпространение. И в жилищата на гражданите трябваше да има равенство, изразено в големите еднакви блокове. Комиксите, като рожба на популярното изкуство, се считаха за вредни, но се използваха като държавна пропаганда. Това е голямата разлика с изкуството в капиталистическите страни. По силата на икономически принципи в тези страни елитарното изкуство се създаваше там, където плаща някакъв елит, а популярното се издържаше от джоба на многомилионни портмонета. Изкушението от последното е, че стоката е евтина, а от първото, че уникалната творба се превръща в средство за сигурно влагане на капитали и в обект на борсови спекулации.

Обаче у нас по време на прехода, всичко се обърна с главата надолу:

Първо - фолклорът не се обогати, а само изроди в примитивни градски възгледи, а традициите се замразиха и останаха като далечно ехо. Тия неща сме длъжни да ги припомним, защото острото сблъскване в художествената теория и практика е в резултат на интереси, както икономически, така и от идейно естество

Второ - тъй като съвременното общество превръща всичко в стока, днес са необходими много средства, за да се ползваш да говориш чрез елитно изкуство. Тези, които не са достатъчно богати, или трябва да мълчат, или да използват като своеобразен канал за общуване техническите средства за информация. Един способ за отдушник от напрежението - народът не само като потребител на изкуство, но и създател.

Куриозното е, че у нас в България нямаме опит в популярните художествени форми. Както и фактът, че класическото изкуство постепенно става популярно и стремежът на популярното да заеме мястото на елитното - всичко това допринася за пълното фиаско на културата в света на ледената вода от егоистични сметки.

-Има ли шансове културата днес?

-Трябва да се обърне особено внимание, че социалният въпрос е предимно етичен въпрос, т.е. нравствен. В българската история можем да намерим много примери, които показват какво е значението на идеите и тяхното влияние в живота. Делата на отец Паисий, свети Софроний Врачански и техните последователи, както и на българските революционери съвсем не са резултат на някакви стопански отношения. Не е трудно да се забележи, че капиталът е мъртъв и неподвижен, че не той е силата, която движи, а човекът, който си служи с него.

Голямата трудност изпъква във времена, когато е необходимо да се извърши преход от един строй в друг. Не става въпрос за една проста смяна на управление, а за коренен преврат на живота, както у нас след 1989 г. Да се реорганизират в нови начала стопанското положение с неизброимите нишки, здраво вплетени в живота, е много трудно изпълнима задача. Независимо дали преходът се извършва с бързо революционно заемане на местата или  постепенно - и най-малкото отклонение ражда насилие, кърви, раздори, безброй нещастия. Унищожава се  кървав труд и култура, наслоявани и създавани с векове.

-Хората вече имат нови идеали.

-Трансформирането е в пълна зависимост от душевния живот и идеологията. Ето защо съществуват две насоки: по пътя на възпитанието, личното издигане до висотата на идеала; и по пътя на бавното и планомерно трансформиране на обществените и стопански отношения. Не трябва да се допуска пропаст между материалната култура и света на идеализма, но днес тя е много голяма. 

Когато Пикасо почти мигновено нарисувал портрет на бизнесмен, търговецът възроптал, че за толкова кратко време художникът иска огромна цена. Но Пикасо изброил колко години се е лишавал денем и нощем, за да постигне този резултат. Наистина именитият художник за един следобед създавал с художествения си труд произведение, струващо много повече от вагони домати за износ.

-Казват, че златните времена за българското изкуство са били през комунистическия период. Вярно ли е?

-В Света Гора на Атон в нашия манастир в гостната стая са поставени от средата на 40-те години портрети на царското семейство. През социализма са искали да ги махнат, но Тодор Живков  казал, че те са история и трябва да останат.

Когато някаква опасност застрашавала могъщия древен Рим, винаги се издигал следния тревожен сигнал: „ да внимават консулите!” И всеки римлянин заставал на своя пост за борба в защита на държавата. В днешните съдбоносни времена всекидневните факти ни убеждават колко голямо е значението на съзнателната дисциплина. Нерешаването на неотложните културни проблеми в обществото, са като изгнили плодове: колкото по-дълго седят, толкова  по-зле се това се отразява на нацията.

<>
>

Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
8053
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. &bdquo;Марица&ldquo;, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...