четвъртък, 20 Юни 2019 17:21 ч.

Германци искали да изкупят тютюневата ни индустрия

Историкът Владимир Балчев разказва историите на 35 личности, живели под тепетата в края на ХІХ и началото на ХХ век
15.02.2017   |   20:50
Прочетена: 1948   |
Коментари: 0
Германци искали да изкупят тютюневата ни индустрия
Снимка: Никола Козарев, първият изпълнителен директор на фабрика

Най-новата книга на историка Владимир Балчев "Пловдив по следите на миналото" вече е на книжния пазар със запазения знак на издателска къща "Хермес".  Авторът е подбрал 35 очерка за личности, живели в края на ХІХ и началото на ХХ век. Подредил ги е хронологично и неочаквано се получава една нова история на Пловдив. История за пътя на хората, определяли съдбата на града. Хем позната, хем непозната. Но най-важното в този разказ се оказва поуката - как някога нашите предшественици са давали път на новото, как са превъзмогвали трудностите, как са печелили неравностойни битки.

-----------------------------------------------------------

По едно време в представи­телните ресторанти на Пловдив почти на всяка маса се чувала немска реч - лекари от Берлин и Виена, офицери, учители, търговци и индустриалци, бан­кери от Германия и Австро-Унгария. Интересите завъртели около тях рояк гладни за бързи печалби нашенци. Чужденците с лекота улавяли балами за подставени лица, после си нап­равили сметка, че е по-изгодно да купуват готови предприятия, вместо да строят нови. През 1917 г. Съюзът на българските индустриалци предупреждава своите членове да внимават, за­щото има опасност родното стопанство да премине под чужд контрол. В отделни бран­шове пришълците притиснали родните производители и ги принудили да ограничат своята дейност.

Агресията на чужденците била насочена към най-доход­ните отрасли. А една от най-сладките хапки била тютюне­вата промишленост. Заплахата за Пловдив стреснала гражда­ните му. През септември 1917 г. се събрали стотина души, ко­ито решили да бранят българс­ките интереси с едно акционер­но дружество за подпомагане на тютюневата индустрия. Ос­вен стопански дейци, сред тях имало адвокати, учители, кни­гоиздатели, фармацевти, дори един дипломат. Трима от ини­циаторите били бивши депута­ти, някои са известни като кме­тове и заместник-кметове на града под тепетата. Дружество­то оглавил дългогодишният председател на Пловдивската търговско-индустриална кама­ра Стефан Обрейков, негов за­местник станал д-р Христо Танчев, директор на местни и столични банки, а изпълните­лен директор  - Никола Козарев. Сред най-значителните акцио­нери бил Андон Станев, собст­веник на елитния хотел „Молле". Така възникнала Тютюнева банка „Пловдив".

На улица „Гладстон" при днешния Културен дом „Борис Христов“ се появили внушителните сгради на тютюневата фабрика. Стро­ителите се справили само за 6 месеца, през това време акцио­нерите  тръгнали да изкупуват тютюн. Истинско надбягване с конкуренцията - чужди и наши търговци хвърляли луди пари, цените скачали буквално за ча­сове. Пълна лудница, гарнира­на с лъжи, интриги и жестоки удари под пояса. Справило се криво-ляво предприятието със суровината, но машините не пристигали от Германия. Уж транспорт нямало, вагоните претъпкани, а за немските про­тежета имало всичко. Цели две години чакали производители­те, докато най-сетне железни­цата превози отдавна платената стока.

През това време работници­те рязали на ръка, както още в турско време се мъчели чира­ците на  Томасян. Дошли най-сетне машините, фабриката тръгнала на пълен ход и само след три години заела  пето място у нас  сред всичките 58 предприятия в бранша. Това означавало вли­зане в елита само с един скок, изместване на могъщи конку­ренти, подсилени от чужди ка­питали. Понечили тогава акционерите да се върнат към пър­воначалния замисъл за натруп­ване на фондове и раздаване на нисколихвени кредити за раз­витието на тютюневото произ­водство, но паянтовото българ­ско стопанство провалило на­меренията им. Затова изчезна­ло названието банка и акционерното дружество получило името Тютюнева фабрика „Левски". Така го знаят и ста­рите пловдивчани, които помнят несъществуващата днес фабрика и нейния странен па­зач, наричан Арапчето. Паза­чът бил негър и инвалид с една­та ръка. Споменава се също за отлично уредената трапезария на дружеството и безупречната организация. В хрониките за произшествия предприятието се споменава едва през февруа­ри 1947 г. Тогава небрежен
ра­ботник предизвикал пожар и фабриката останала без пок­рив. Управителният съвет свет­кавично теглил кредит и за сед­мици сградата била възстано­вена. Но само след броени ме­сеци предприятието било наци­онализирано. Оттук нататък захванали едни игри, които се проточили с години. Банките си искали кредита от бившите собственици. Как да върнат парите, след като са ги дали за ре­монти?

От друга страна, национализаторите така оценявали тютю­на и машините, че изкарали цветущата фабрика длъжник. Процедурата по ликвидацията се проточила чак до 1960 г., а банкерите  и след това продъл­жили да си искат парите. При­нудил се управителят Дочо Ан­гелов да търси пролуки до върховете на властта. Накрая се намесил председателят на На­родното събрание и сложил край на цирка.

Сградите на Тютюнева фабрика "Левски", които се намирали при днешния Дом на културата "Борис Христов"
Сградите на Тютюнева фабрика "Левски", които се намирали при днешния Дом на културата "Борис Христов"
В кабинета на директора
В кабинета на директора

Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
8277
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. „Марица“, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...