събота, 17 Ноември 2018 15:20 ч.

Да имаш хиляда картинки от дъвки неописуемо е!

Колекцията на Тихомир Георгиев датира от ученическите му години, когато с парите за закуска е купувал любимите си “Турбо”
17.02.2013   |   08:23
Прочетена: 14254   |
Коментари: 3
Да имаш хиляда   картинки от дъвки  неописуемо е!

 

Сериозните колекционери в България на спрените от производство стикери се броят на пръстите на едната ръка. Сред тях е и 33-годишният Тихомир Георгиев, въпреки че той се определя просто като любител. Колекцията му наброява близо хиляда картинки. Негов познат от София има 2-3 хиляди, а друг любител на рядкото хоби - около 6 хиляди.

Тихомир е роден в Айтос. Завършил е екология в Аграрния университет в Пловдив и след това остава да живее под тепетата. Първите картинки започнал да събира като ученик. След това в продължение на десет години бил забравил за тях. Преди година майка му ги намерила и го попитала дали да ги изхвърли.

“И така си възобнових хобито. Но сега е много по-интересно, тъй като тези дъвки вече ги няма на пазара и малко хора пазят колекциите си”, обяснява мъжът.

В интернет картинките са един вид валута. С нея разменяш, купуваш, продаваш. В аукционите всяка си има цена. Примерно една картинка е оценена на два долара. Но левовата є равностойност е колкото на други пет. И по такъв начин става обмяна между различните видове стикери. Разбира се, картинките се търгуват и с истински пари. “Откакто съм си възобновил хобито, само съм купувал. Запознах се с един човек от София, който също е колекционер, и единствено с него сме разменяли картинки, без да сме си искали някакви суми”, разказва Георгиев.

В България голямата мания на колекционерите са картинки от дъвки “Турбо” от 1 до 50 номер, първата серия, от 1984 година. Проблемът е, че те не са излезли на българския пазар, а само на турския. В страната са влезли чрез хората, които са пътували в чужбина. И единствено техните деца са имали такива картинки. “Когато започнах да ги събирам, бяха много редки. А сега са изключително редки и много скъпи”, обяснява колекционерът. Цената им започва от 50 лева. В световните аукциони започват от 30-40 долара и достигат 200. Има други редки картинки, излезли около 1980-а, и също струват 80-100 долара. Зависи какъв е интересът към картинката и колко е стара. Като има трима-четирима човека да наддават, цената скача. И тъй като част от картинките достигат висока цена, някои хора са ги превърнали в бизнес. Купуват ги и ги препродават. Но не са колекционери.

“Навремето нямаше електронни игри, нямаше компютри. И това ни беше едно от хобитата - да събираш картинки, капачки, неща, които ги няма и се внасят от чужбина. Събирал съм и марки, и календарчета, миришещи листчета. Отделяхме пари от закуските, за да си купим дъвки. Спомням си, че ги продаваха в кутии по 100 броя и във всяка кутия имаше дъвки с точно определени номера. И сме ходили до другия край на града, защото някой ни е казал, че в някакъв магазин били отворили кутия с номера, които нямаме. Сега казвам на съпругата ми, че може би един ден, като ги покажа на сина ми, ще каже, хм, някакви си хартийки там е събирал баща ми. Но за мен имат сантиментална стойност и ще си ги пазя. Но той няма да ги оцени както аз”, смее се мъжът.

А по въпроса как съпругата му гледа на факта, че харчи пари за хартийки, Тихомир обяснява: “Компромисът е, че намирам картинки, които други търсят, продавам им ги и се опитвам да запазя някакъв баланс, за да не се нарушава семейният бюджет. Ако имаш пари да си купуваш, за да си обогатяваш колекцията, тогава се губи и чарът. Ако имаш възможност да ги вземеш на един път, някак се губи тръпката. Въпросът е да ги събираш с времето. Остават ти например два-три номера от серия. Обаче другият колекционер няма да иска да продаде само тях, ще иска да си продаде цялата серия. И за тези картинки, които ти трябват, купуваш всички. И в един момент натрупваш такива, които са ти излишни, но пък се появява друг, на който му трябват. И става обмен. Да, смешно е, детинско е, но всеки си има някакви хобита. Това ми е интересно. За мен чарът е в това, че не можеш да отидеш да си ги купиш от магазина. Намират се много рядко. Аз примерно съм питал всички познати на моята възраст дали имат и дали си ги пазят. Кой каквото е имал, ми е дал”, с усмивка разказва Георгиев.

Тихомир казва, че не е виждал класьори за картинки. Повечето любители ги съхраняват в класьори за марки, но те са по-големи и е неудобно. Затова той притиска с книги тези стикери, които имат нужда от изглаждане, след което ги нарежда по серии в кутийки.

Основно се събират листчета от дъвки “Турбо”. Те са любимите и на Георгиев. Има и “Финал” с футболисти, и всякакви други. Преди няколко дни мъжът добавил в колекцията си картинки от 1980 година - “Чин-чин Космос”. Но се намират и по-стари - от 1976-78 г.

 

<>
>

Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
7306
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. &bdquo;Марица&ldquo;, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...