сряда, 18 Юли 2018 10:03 ч.

Димитър Инджов: Превръщат културата в масово мероприятие

Некадърникът стъпва върху раменете на талантливия и крещи: "La voila! Това съм аз и правя изкуство!"
28.12.2017   |   15:03
Прочетена: 6029   |
Коментари: 0
Димитър Инджов: Превръщат културата в масово мероприятие
Снимка: Пред картина на Модиляни

Димитър Инджов е роден в Хасково през 1963 година. Той е сред най-значимите съвременни български колекционери. Собственик е на галерия “Инджов” в Пловдив. Започва да колекционира картини още като студент в ПУ “Паисий Хилендарски” и към днешна дата сбирката му съдържа над 3000 платна, графики  и рисунки на български и чужди автори.



Разговаря Илияна Караланова

Г-н Инджов, по време на последната "Нощ" в Пловдив се случи нещо интересно - от фонтана пред общината потече кафява вода. Хората се засуетиха. Децата - като по-прозорливи, разбраха, че това е нещо, което става за пиене, и се втурнаха да сърбат диетичната кола от инсталацията на Майк Буше пред очите на втрещените си родители. А това всъщност беше изкуство. Прост ли е пловдивчанинът, че не го разбра?  

- Тази история е много тъжна.  Всички тези вечери, нощи, събития са част от глобалния процес на манипулиране на общественото мнение. Много хора се опитват  да превърнат културата в масово мероприятие.

Но когато тя стане достояние за всеки, се получава една голяма пошлост, карикатура, уродлива дейност, която ражда уродливи деца.  

Никога досега ценностната система на хората не е била толкова полирана. Границите са до такава степен размити, че хората не могат да оценят кое е истински стойностното и кое е пошлото. И с тези призиви за изкуство от народа, изкуство за народа, с тази масовизация, нещата съвсем изпростяха.

А колкото са по-прости хората, колкото отделният индивид е по-затъпял, толкова по-лесно може да бъде управляван. Това е една много добре обмислена стратегия.

Кой печели от нея? 

- Тези, които искат да управляват обществото с цел лично забогатяване, власт и контрол, не говоря за България, а за онези, които управляват света. Някога хората са смятали, че това е много трудно, а се оказа безкрайно лесно. Хвани духа, вкарай го в затвор зад сто резета, заключи го и започвай да правиш останалото. Умните хора трябва да знаят тези неща и да ги казват. Говоря за т.нар. интелектуалци - писатели, научни работници, откриватели, поети, художници, музиканти, театрали, кинотворци. От тях се изисква да бъдат съвременните герои. Ако тези хора имат топки и могат да се борят, тогава духът не само ще се запази, но и ще възтържествува. Той ще укроти материята. Тогава светът ще бъде много по-чист.

А защо не го правят?

- Много от българските интелектуалци си заравят главата в пясъка като щрауси. Не искам да бъда циничен, но в тази поза задникът им щръква и може да им се случи едно-единствено нещо.  По този начин нашите продажни интелектуалци редовно биват изнасилвани. Защото, когато си заровиш главата в пясъка, а задникът ти щръкне, няма кой да ти прости.  На тях дори започва да им харесва това деяние, което се извършва с тях, и стават част от една огромна провокация. Това е тъжно и отчайващо.

Нещата са рафинирани и много хитро измислени. Започва се от болното им его. Дават им награди. Канят ги да изнасят лекции. Те си създават лобита, които да защитават техните интереси. Повечето ще ги видите по всички медии. Те имат най-много картини, най-много стихове и най-много постановки. Всичко им е най. Нашите интелектуалци в един момент се групираха като бандите от времето на сухия режим в Щатите. Воюват помежду си на принципа "ако не си с нас, си против нас". Вместо да се опитват да вдигат на пиедестал тези, които наистина са най-талантливите, те се изтребват взаимно, метафорично казано.

Може би защото всеки смята себе си за велик.

- Да покажат поне малко класа! Да умееш да се радваш на успехите на другите, е величие на духа. Имало е съперничество между Микеланджело и Леонардо, но никога завист. И двамата са били велики, и двамата са се уважавали. Та нима Ван Гог се е мислел за най-талантливия?  Никога. След като гледа дълго "Еврейската невеста" на Рембранд, казва: "Трябва много пъти да си умирал, за да можеш да рисуваш така". Той се е прекланял пред гения на Рембранд. Един велик човек се е прекланял пред друг велик човек. Това е величието на големите.

Обратно, нашите лобита, когато се появи някой истински талантлив, ще направят всичко възможно да го оплюят и да го унищожат.

Толкова завист в тези среди! Много хора се хранят от това. Защото завистта ражда едно-единствено нещо - злоба. Тя прави твореца подъл, лицемерен, малък. Той става разрушителен за себе си, за своето здраве и за околните. Който ми говори, че завистта е стимул, да си гледа работата. Отказвам да повярвам на това! Толкова наши творци ще чуете да казват: "Аз съм най-великият". Изградили са си цели теории за това и могат да ти проглушат ушите, за да ти докажат, че те наистина имат пълното право да мислят, че са велики. Смятат, че ако се мислят за велики, ще имат енергия да творят. Твърдят, че им е простено да имат бесове, мъки и терзания. Дори има теория, че който и да е творец, ако не се смята за велик, няма да сътвори нищо. Боже господи! Ето как тези хора защитават огромните си недостатъци. Аз се забавлявам с тях, но те ликвидират своите събратя.

Как точно?

- Милият, добър, почтен, интелигентен, талантлив творец, ако няма съпротивителни сили, стои в някое мазе и бавно умира. "Великите" го смачкват и той не издържа. Тогава си слага примката на шията. Около мен има няколко художници, които издържам от години. Опитвам се да правя за тях всичко, което е по силите ми. Плащам им ателиетата, боите, четките, операциите. Имам много близки сред тях.

Единия съм го свалял два пъти от Аспаруховия мост, откъдето искаше да скочи. На друг съм махал три пъти примката от шията. На трети съм попречил да изпие отровата. И това не са големи думи. Има живи свидетели, които ще го потвърдят. А има такива, които умряха, също мои приятели. И на тях се опитах да помогна, но не успях. Мисля, че дадох страшно много, но те си отидоха.

Защо не се говори за това?

- Всички виждат, а никой не смее да каже истината. А все някой трябва да каже, че царят е гол. Аз съм го правил неведнъж. Никога духът не е бил толкова вързан, колкото е сега. Едно време силовите структури унищожаваха интелектуалците, но когато силата тържествуваше над духа, духът се обединяваше. Така той успяваше да оцелее. Сега намериха много по-хитър начин да го озаптят. Накараха продажните интелектуалци да унищожат собствените си събратя. Вече няма нужда от сила, от инквизиция. Просто хващаш некадърниците, почесваш им егото, казваш им, че са велики, създаваш им условия да виреят и ги оставяш - те сами ще унищожат всички интелигентни, чувствителни, истински творци. Те ще ги удушат, ще ги докарат до състояние да се самоубият или самите те ще ги ликвидират.  

Дайте примери.  

- В момента се сещам за един български художник, който е нашумяло име. Негови приятели го величаят, той величае тях. По цял ден пишат в интернет колко са велики. Един човек, който цял живот не можа да излезе от сянката на големите. Не казвам кой е той, за да не падна на неговото ниво. Получи няколко награди. Ако вие отидете при него и питате за мен, той ще каже, че съм пълен некадърник и неграмотник, който нищо не разбира от изкуство и няма право да се изказва. А знаете ли, че този човек преди повече от 20 години идваше при мен в галерията винаги облечен в костюм. Питах го защо, а той казваше: В присъствието на господин Инджов не мога по друг начин. И той, и неговите приятели - също художници, уж ме обичаха.

После нещо се е случило...

- Да, понеже съм откровен човек, аз си позволих, заставайки пред тях, да им посоча слабостите в техните работи. Бях абсолютно почтен, защото тези хора имаха потенциал. Нямаха онзи гений на големите творци, но бяха добри. Можеха да направят нещо качествено в живота си, от което да не се срамуват, и да бъдат достойни хора. Те трябваше да проявят характер, да намерят себе си и да се развият. Аз щях да ги уважавам и обичам. Нямаше да бъдат от най-великите, но щяха да бъдат достойни мъже, които нямаше да се напиват по цял ден, съзнавайки своята творческа немощ.

Но те бяха завистливи, а завистта им роди злоба. В момента те са едни огромни самотници. Съжалявам ги. Такива хора са страшно виновни за това, което е в момента културата в Пловдив, у нас и по света. Всеки ден срещам по едно интелектуално предателство, по една интелектуална гавра, и това е страшно тъжно.

Кои са ценностите, които трябва да отстояваме?  

- Питайте всички интелектуалци в България кой е Гошка Дацов и Георги Митов, но без да си ровят в телефоните. Да видите, че нямат и понятие. А това са двама от най-великите гении, които са се раждали у нас. Когато Георги Митов умира в Италия още съвсем млад, без да се е порадвал на живота, неговите преподаватели в академията, дала хиляди творци на света, отиват на погребението му и знаете ли какво казват? "Най-големият талант, който някога е стъпвал в нашата академия, е българинът Георги Митов." Този човек в момента е в тотално забвение. Навремето доказвах на двама художници какъв гений е Майстора. На хора от гилдията, завършили Академията! Това е уникална идиотщина. Майстора, където и да се е появил, е получил признание. Пикасо е бил толкова провокиран от него във Варшава, че е искал да правят състезание. Съблякъл е една девойка и започнали да я рисуват двамата. Майстора няма нужда от доказване. Ако той беше живял в едно по-нормално общество, сега картините му щяха да струват по 100-200 милиона.

Познавам художници, които го величаят и когато говорят за него, се изправят на крака.

В същото време съм чувал как галеристи убеждават потенциални клиенти, че не им трябват Майстора, Златю Бояджиев или Цанко Лавренов - тези остарели и ретроградни художници, които рисуват къщички, улички и пейзажчета. Това било толкова елементарно и неизкуство, не било модерно. Представяте ли си! Идвало ми е да потъна в земята от срам.  

На невежество ли го отдавате, или на интереси?

- 85% от българските галеристи и изкуствоведи са откровени шарлатани и измамници. Така е и по света. Продава се изкуство на принципа "колкото може по-евтино", но само в началото, докато ги зарибят. А голямото, великото, изключителното изкуство е онова, което малко богоизбрани хора могат да създадат, а също толкова малко - да усетят и разберат. Естествено, става дума за много пари. Затова ще платят за "Спасителят на света" на Леонардо да Винчи 450 милиона, за "Картоиграчи" на Сезан 250 милиона, за "Кога ще се омъжиш" на Гоген 300 милиона, за "Номер 5" на Джаксън Полък 140 милиона. Само че какви са принципите в момента? Появява се някой, създава някаква глупост, отива при галерист, който нищо не разбира, създава се лоби, започват да се пишат статии, да се правят изложби, реклами. И го изкарват гений. Парвенютата, от своя страна, които купуват изкуство на килограм, си мислят: "Това е евтино", и започват да харчат пари за него. И ето ти схемата. Там някъде, в Пловдив, една измислена галерия продава измислен художник. В един момент тези хора си вярват, купуват и продават. Едни пари се въртят в пространството и всички са доволни. Голямо надлъгване пада в нашето общество. Всеки лъже всеки, а онези отгоре гледат и се забавляват. Виждат как бацилът на простотията е залял света. Това ги устройва идеално.

Как стоят нещата в световен мащаб?

- Един триптих от Френсис Бейкън, посветен на Люсиен Фройд, наскоро се продаде за 142 милиона. Ето, това се случва, когато художникът има лоби, когато определени среди застанат зад него! Ако сега пуснат на търг картината му "Викащият папа", инспирирана от Веласкес, тя ще струва 200 милиона. В същото време портретът на папата, нарисуван от самия Веласкес, няма да стигне повече от 50 милиона. Казвайки това, си давам сметка, че 90% от съвременните творци ще ме обвинят в закостенялост, ерес и неграмотност. Само че аз искам да бъда почтен.

Ето това, най-елементарно казано, се случва в момента - некадърникът, този с творческата немощ, на когото не му е дадено, със зъби, нокти и лакти, с кръв се изкачва, драпа върху раменете на можещите, талантливите, скромните. Стъпва на главите им и казва: " La voila! Ето това съм аз".  

Винаги е било така.  

- Никога не е било по-зле от сега. Защото накараха интелектуалците да се самоунищожават.

Къде е спасението?

- Крайно време е нормалните хора да откажат да бъдат манипулирани.  

Всеки да даде своя дан към обществото. Да откаже да бъде част от стадото и да се опитва да покаже характер. Да направи нещо, от което има смисъл. Обществото има нужда от своите съвременни герои. Когато духът вземе надмощие, използвайки правилно материята, тогава това общество ще бъде добро, щастливо и няма да има нужда от унищожаване. Ще може да се развива безконечно. Към нов, качествен живот.  

В древните книги се говори за всемирното съкровище. Аз открих моето съкровище. То е познанието, мъдростта на вековете. Първо трябва да се смириш, за да можеш да го усетиш. Трябва да го осъзнаеш, да намериш мястото си и да приемеш това като мисия, да го отстояваш. Като го направиш, ще има смисъл от теб на този свят. Все си мисля, че нещо съм направил за българското изкуство. Може да е една прашинка, но тя си е моя. И е имало смисъл от моя живот.

Пред  картина на Rembrandt, Mauritshuis  museum, Хага
Пред картина на Rembrandt, Mauritshuis museum, Хага
Лондон
Лондон
Пред картина на Вермеер
Пред картина на Вермеер
Париж
Париж
Вермееер – „Момичето с перлената обеца“
Вермееер – „Момичето с перлената обеца“
<>
>

Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
5918
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. &bdquo;Марица&ldquo;, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...