понеделник, 16 Юли 2018 19:10 ч.

Елена Кантарева-Дечева: Епископската базилика e световен център

Колоритът на мозайките й се дължи на полускъпоценните камъни, с които ги майсторили
03.01.2018   |   18:59
Прочетена: 1133   |
Коментари: 0
Елена Кантарева-Дечева: Епископската базилика e световен център

Елена Кантарева-Дечева е доцент във Факултета за „Изобразителни изкуства” при АМТИИ Пловдив. Завършила е Националната художествена академия с магистърска степен по реставрация, има над 20 години практика. В момента е председател на сдружението „Български културни следи” - главен изпълнител на реставрацията на мозайките на раннохристиянската Епископска базилика на Филипопол. 

Разговаряме с нея за последните реставрационни дейности по мозайките на Епископската базилика на Фипипопол.  Също как върви подготовката на обекта за вписването му в ЮНЕСКО. Епископската базилика представлява трикорабна едноапсидна сграда с атриум, заобиколен от портици, с много богата вътрешна декорация. Всички разкрити помещения са покрити с полихромни подови мозайки, чиято обща площ е над 2000 квадрата. 

 Даниела Арнаудова

Доц. Кантарева, екипът Ви работи по подготовката на Епископската базилика за вписването в листите на ЮНЕСКО. Какви са шансовете това да се случи?  

- Направихме сериозни стратиграфски проучвания в процеса на реставрация на мозайките. Вече имаме идея как се е полагала мозайката, но изводите са част от научната ми работа и не бързам да ги оповестявам. Паралелно с този анализ подготвяме кандидатурата на обекта по вписването му в ЮНЕСКО. Както знаете, мозайките са на два слоя с обща площ от над 2000 квадрата. Ще направя само едно сравнение - Базиликата в Аквилея, Италия, която е паметник от световно значение, в листата на ЮНЕСКО е декларирана като най-големия мозаечен под от IV век в цяла Европа. Сега ние в Пловдив ще държим първенството, с нашите над 2000 кв. метра мозаечен под. Затова е толкова важно да завършим успешно този обект. 

- Да припомним началото, кога започна работата Ви на терен? 

- През 2015-а започнахме работа с разчистване на терена и разкриване на мозайките и археологията, разкопана през 80-те години на миналия век при строежа на пътния възел под Централна поща. През всички тези близо 30 години обектът е претърпял доста неблагоприятни въздействия. Мозайката през последните 15 години е изоставена,  покрита с армиран найлон и тънък слой пясък, изложена на прякото действие на атмосферните влияния. След разкриването  целият южен кораб се оказа в изключително тежко състояние. Мозайката бе силно разрушена, тесерите (камъчетата) едва се държаха на повърхността. Отне ни близо месец да я стабилизираме, за да имаме възможност да я почистим и измием. Предвид състоянието на мозайките, се реши те да бъдат отделени от терена и прехвърлени върху нова основа. Така през лятото на 2015 г. демонтирахме горния мозаечен под на целия южен и половината от централния кораб. 

- На какъв етап в момента е развитието на проекта? 

- По отношение на реставрационните дейности на терен - вече зазимихме обекта - мозайките са покрити с геотекстил и плътен слой пясък, археологическите структури - зидове, стилобати, архитектурни елементи, също са защитени.  Предстои съгласуването на проекта за защитната сграда, който е внесен в НИНКН и в общината. В момента се извършва укрепване по периметъра на археологията на базиликата, за което има строително разрешение.

- Колко души работят в екипа Ви? 

- Екипът варира между 12 и 20 души. През лятото, когато има повече работа на терен и паралелно в ателие, са повече хора, достигат и до 20 души. В това число влизат специалистите, реставраторите, помощник-реставраторите и общите работници. Аз отговарям за целия процес на реставрация - от научната работа до практическата. Така че отговарям за всичко: работници, осигуряване на материали, доставки, организация на целия работен процес. Не сме спирали да работим  от 2015 година до днес.

- Откъде дойде оскъпяването на обекта - стартирахте с 5 милиона, а сега се говори за 15 млн. лева? 

- Оскъпяването дойде от разширяването на обема. В процеса на работата стана ясно, че теренът е изключително нестабилен. За да се построи защитната сграда по първоначалния проект (върху половината от базиликата, разкрита през 80-те години), трябваше да се изгради подпорна стена с 4-метров фундамент, която да носи сградата и да укрепва пътя от север. Това означаваше базиликата да бъде прерязана през средата и да се унищожи завинаги възможността да бъде проучена и експонирана в своята цялост.  Когато с екипа на фондация „Америка за България” изложихме фактите пред кмета Тотев, той реагира на секундата. Каза: „Няма да позволя базиликата да бъде унищожена”. Тогава общината се включи в проекта и се взе решение за цялостното  разкриване. Всички си дават сметка, че Епископската базилика е изключително ценен и рядък паметник, при това в световен мащаб. Има и други ранни базилики по света, но те са претърпели редица преустройства през вековете и малка част от тях са съхранени така непокътнати, както намираме нашата базилика. Тя носи важна информация за целия период между IV-VI век, за проникването и разпространението на християнството във Филипопол, за формирането и развитието на раннохристиянската архитектура и изкуство. Това я превръща в световен център. Радвам се, че г-н Тотев оцени всичко това и реагира адекватно и много бързо. 

- С какво са толкова изключителни тези мозайки? 

- Не мога да кажа, че имаме някакви уникални мозайки, с изключителна художествена стойност. В римския свят има много по-красиви и по-фини фигурални мозайки. Мозаечното изкуство е характерно за цялата територия на Римската империя, от която ние също сме били част (Филипополис окончателно попада в пределите на Римската империя при създаването на провинция Тракия през 46 година). На базата на проучванията на късноантичните мозайки от Филипопол се опитваме да докажем съществуването на местна мозаечна школа или по-скоро ателие и да определим неговия принос в световен мащаб. Ценното е, че имаме една ранна базилика, с няколко етапа на развитие, по които, от една страна, съдим за технологичното развитие на мозаечното изкуство, а от друга, за това как се е променяло то от художествена гледна точка. Затова работим върху технологичния и стиловия анализ на мозайките. Най-важното е, че тези мозайки ни дават ценна информация за развитието на изкуството от IV-VI век. 

- Какви паралели могат да се направят, къде по света могат да се видят подобни мозайки? 

- Най-ранните мозайки на Филипопол са под западно влияние, а по-късните - от края на IV и началото на V и VI век, са коренно различни. При тях се усеща източно влияние, от източните християнски центрове -  днешна Сирия, Турция, Йордания, Израел. Така източното и западното се преплитат и пречупват през културните традиции на нашите майстори. Правим подробен анализ на използваните материалите и открихме, че богатата цветност на мозайките, постигната само с естествени камъни, е уникална за филипополските мозайки. Родопите, които са наблизо, са изключително богати на скъпоценни, полускъпоценни и други породи камъни.  Майсторите от филипополската школа вероятно добре са ги познавали и са ги използвали умело, защото на тях се дължи колоритът, характерен за мозайките на базиликата.

Елена Кантарева-Дечева: Епископската базилика e световен център
<>
>

Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
5901
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. &bdquo;Марица&ldquo;, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...