сряда, 16 Октомври 2019 01:28 ч.

Защо пие Калин Терзийски

Надничарят на полето у нас печели повече пари от професионалния писател
15.02.2016   |   13:20
Прочетена: 2339   |
Коментари: 4
Защо пие Калин Терзийски
Снимка: Четящите младежи у нас са все по-рядка гледка

Някога имаше филм с Джони Деп. Казваше се ”За какво тъгува Гилбърт Грейп”. По същия сценарий днес България гледа филма ”Защо пие Калин Терзийски”. Излизайки от жълтодневната тема, проблемът  е много сериозен и засяга цялото общество, общото ни бъдеще като нация и лично нас. И причината за сериозността на проблема не е нито в симптомите на алкохолизма, нито във физиката и химията на тъгуването. А Кайо, както той иска да го наричаме, пие, защото тъгува. А тъгува, защото (както сам той много пъти е казвал) в България всичко е с главата надолу. Тук отдавна не живеем, а добутваме до утре. Псуваме без нищо да се промени. Българинът е революционер с ракия, салата и дистанционно в ръка.

Достатъчно ни е да видим как някой страда повече от самите нас и това винаги ни успокоява.

Калин Терзийски бе един от първите български писатели, който искаше и си изкарваше хляба само с писане. Но колко е този хляб? У нас няма нито един професионален писател, който да се издържа само от писане, независимо колко добър, харесван и продаваем е. Хлябът на писателя е тънка филия, а за повечето - и троха. Средният писател е по-зле от средния пенсионер, а той, всички знаем това, все така си мизерства. Доходите на писателя не зависят от качеството на написаното. На глава от населението (както се мери всичко в този свят) България има много качествени и много по-добри писатели в сравнение с други много развити страни. Но българските писатели нямат шанс да хилядят. Не пишат на английски и затова нямат пазар по света. Ние купуваме книги от Джон или Джеймс някой си само защото е чужденец, а в пъти по-добрите български писатели подминаваме, защото мислим и се подценяваме, че като е български, текстът е лош.  Ако четете достатъчно, ще сте сигурни, че голяма част от световните бестселъри са доста по-посредствени от новите български автори.


Но едните продават милиони и забогатяват, а другите - малко и мизерстват. Не стига че сме малка държава, но и в нея малко се чете. Духовността залязва от поколение на поколение и патриотизмът не се захранва само с Ботев, Левски и Вазов, а със съвременните автори, а те са излишни, защото няма от какво да се издържат. Един пишман майстор без образование или надничар на полето вади в пъти повече пари. Тогава кой е по-ценен?

 


Пазарът иска общи работници, а не творци. Метачка на улиците взима повече. А тя даже трудно говори български. Ние страна на интелигентни хора ли сме, или просто такава за евтина работна ръка? Кое е по-добре? Берач на портокали и маслини или духовен човек? Няма пазар за книги и изобщо за изкуство в България. А се смятаме за умни и интелигентни. 

 

Първият въпрос е имаме ли нужда от духовност и духовен живот? Всички ще кажат да, защото ще загинем като нация, но какво правим, за да се случи това? Нищо. Нито ние, нито държавното управление. В България се продават около 7 милиона книги всяка година, като повечето са детски и преводни. Сериозните книги са малко, защото сериозните читатели са изключение. По книга на човек. Но 1 милион души никога през целия си живот не са прочели нито една книга. 50-60% вече са неграмотните в България, а тези до 16 г. са 44% функционално неграмотни, т.е. четат, но не разбират прочетеното. 

 

Как да не бягат младите, които имат знания, критерии и искат да се развиват, когато тук заобикалящата среда е на много ниско ниво. Тук умните са изключение. Те пречат на другите, мнозинството, и са нежелани и потискани. За 20 г. фалшивите дипломи са 350-400 хил. А тези, които формално са записани, формално се явяват, но съвсем реално нищо, ама нищо не знаят, са много повече. Сега миски, политици, селски тарикати, мутроподобни бизнесмени са не с една, а с по няколко дипломи, като трудно са запомнили дори какво точно са завършили. Важното е да е някакъв мениджмънт, финанси или каквото е модерно, за да управляват. Това е организиран пазар, както и такъв за научни степени и звания. Професорите станаха повече от водопроводчиците. Доктори на науките - повече от стругари и заварчици. А академици - под път и над път. В такава среда живеем, на неуки, необразовани и неграмотни хора с много дипломи и власт, финансова и политическа. Тук знанието и книгата не са на почит.  

 

 

Та за какво тъгува Калин Терзийски? Както и всички творци в тази държава. За пазар на ценности. Една чалга звезда вади на вечер минимум 3000 лв., като някои достигат до 15 000 лв., а повечето писатели могат да сънуват такава сума, защото не я получават дори за цяла година. Дори за няколко години. Разликата е стотици пъти. Такъв е пазарът у нас - тези, които се намират в чалготеките, са в пъти повече от тези, които се намират в книжарниците. И напоследък първите задават ценностите на вторите. Ние искаме ли да останем в това състояние на продължаващо затъпяване, или да се развиваме? Богати са тези държави, които лежат на науката и духа. 

 

Вече няма дори учители, които да обучават качествено следващите поколения.  И с всяко поколение ще е по-зле. Управляващите нямат желание да се справят с проблема, защото те са част от него,  парче от неуката част. Тях ги интересуват парите и чалгата в управлението, поведението, разбирането за живота, моралните и духовните ценности. Чалга държава, чалга закони, чалга управление, като феномен на незнанието и ниското интелектуално развитие. 

 

Управлението може да направи нещо просто за духовността и това е да свали ДДС за книгите. Така се разширява търсенето, те стават по-евтини и достъпни за тези, които искат да четат и да се развиват. От ДДС влизат в държавата само 15 милиона лева. Знаете ли колко малко е това? Пада се по 2 лв. на човек, а всеки от нас плаща по 257 лв. за администрация, 112 лв. за лихви по-стари дългове и като се събере всичко, на човек се пада по 4857 лв. данъчна тежест срещу само 2 лв. С тях ли ще забогатее бюджетът, като милиарди изтичат от глупост, кражба или зла умисъл всяка година. 

 

Само субсидиите за партиите на година са 36 милиона лв., или 2.4 пъти повече, а за 4-годишен мандат - 144 милиона. Кое е по-ценно? Творците или политиците? Тялото или туморът? Ето как е в ЕС, които са по-развити от нас във всичко, защото лежат на икономика на знанието:

България: ДДС общо - 20%, по-ниско ДДС има само за хотелите - 9%.
Австрия: ДДС общо - 20% по-ниско ДДС върху книги, храна, лекарства, музеи - 10%.
Белгия: ДДС общо - 21%, ресторанти - 12%, а 6% за храна, книги, вода, музеи.
Чехия: ДДС общо - 21%, 15% храна, лекарства, 10% книги, бебешки храни.
Финландия: ДДС общо - 24%, 14% храна и ресторанти, 10% книги, лекарства.
Германия: ДДС общо - 19%, 7% за книги, храни, музеи.
Унгария: ДДС общо - 27%, 18% храна и хотели, 5% книги и лекарства.
Италия: ДДС общо - 22%, книги, е-книги, храна - 4%.
Люксембург: ДДС общо - 17%, книги, е-книги - 3%.
Румъния: ДДС общо - 24%, книги, лекарства, музеи - 9%.
UK:ДДС общо - 20%, ДДС за книги, храна, лекарства и детски дрехи - 0% .

 

По изследване на Гугъл 70% от цялата информация в интернет е грешна, невярна или изцяло лъжлива. За да отсееш истината от лъжата, която е две трети повече, трябва да имаш мироглед и знания, а те се добиват само с книгите и непрекъснатото обучение, което става пак с книги. Затова тъгуват творците. За пазар на ценности в един обезценен свят. Затова пие Калин Терзийски, защото, ако се примири, ще стане духовен червей, ако ли не - ще полудее или ще се самоубие./Марица.бг


Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
8277
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. „Марица“, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...