неделя, 22 Юли 2018 13:50 ч.

За главната буква на мечтите ни в навечерието на Нова година

31.12.2017   |   13:20
Прочетена: 773   |
Коментари: 0
За главната буква на мечтите ни в навечерието на Нова година

Беше Стефановден. Беше използван този празник, за да се разкаже за фундаменталната реставрация на желязната  българска черква „Свети Стефан” в Истанбул. Много преди имения ден на светеца текст за въпросната реставрация можеше да се прочете във в. ”Марица”. Добър текст с човешко присъствие в него.

На самия ден Стефановден същият текст можеше да се прочете в  много сайтове, в това число и в сайта на едно национално радио. Излъчиха го и телевизиите. Без позоваване!  Никой на никого не се позовава. Какво става тук?  

 Някакви нови договорености ли има, или и в нашия занаят вече е модерно да се краде не занаятът, а неговите плодове наготово. Местообиталищата, където живеят крадци, се превръщат в гета. И занаятът ни май се е запътил натам. Дано да става дума само за някаква моя грешка или за остарели разбирания.  

Иначе това, че турската държава е отпуснала 15 милиона лири (горе-долу 15 милиона лева) за реставрацията на християнски, и то чисто български храм, е благороден и междудържавен, и междурелигиозен жест. Наистина, това е уникален паметник на културата и той ще си остане завинаги на турска територия, но ислямските фанатици, населяващи други ислямски държави, не мислят така.

 През широко отворената от Ататюрк порта Турция е проникната от европеизъм.

В  същото време властта на турския президент тези дни  закри цял университет и арестува академичното му тяло, подозирайки го в колаборации с Гюлен, обвиняван от хората на Ердоган като организатор на неуспелия миналогодишен  опит за преврат.

Получава се усещането, че в югоизточната ни съседка има сили, които се опитват на мястото на европейската цивилизованост  да наложат нормите на исляма. Дано това усещане да е само наше, на хората, които само съвсем любителски разсъждават по геополитически теми. Съчувстваме на турската интелигенция, която много отдавна е разчупила тясната рамка, в която отново се прави опит да бъде вкарана.

Но за реставрацията на желязната черква „Свети Стефан" на брега на Златния рог трябва да сме искрено благодарни. Преди време подобен  жест бе направен и с българските черкви „Свети свети Константин и Елена” и  „Свети Георги” в Одрин. Дори и българите да посещават тези наши паметници само като туристи, пак е нещо.

 Не  е лошо да обичаме историята си, но не бива да забравяме, че живеем днес, при днешните граници и днешните междудържавни отношения.

Когато споделих това си виждане в моя кръг от приятели  и познати, един от тях се ядоса и ме нарече примиренец. Не трябвало да забравяме, че когато напреднали и духовно, и икономически българи са строили черквите в Цариград и Одрин, значителна част от населението на тези градове е било българско. Да, така е било. И сега какво правим?  

Последваха разсъждения, заимствани от изблиците на представителите на  т.нар. патриотични партии, преди да се сгушат във властта.  

Хората, в чието обкръжение минават дните ми, не са престанали да четат вестници. Въпреки телевизията и интернет! Без това да се споделя и обсъжда,  таим разбирането си, че като  се държим здраво за вестниците, няма съвсем да  се откъснем от живота, няма да изтървем  живителния спомен за младостта си.

 Но пък за сметка на това с бурно негодувание обсъждаме не толкова  безсмислените, колкото очевидно шарлатанските реклами. ”Сдобийте се с Бразилско дупе”, приканва една от тях. Като обяснява, че ако Баба Цоцолана маже обилно надиплените си южно от кръста  телеса, след време ще се сдобие с гъвкавото дупе на бразилска танцьорка на самба.  

Нека и поръчалите рекламата, и  реализиралите я рекламаджии не ми се сърдят. Нямат основания за това, защото с това позоваване тя е тиражирана още веднъж. На аванта, както се казва. Адресатът на рекламите се влияе най-вече от повторенията, доказали са го изследвания на канадски университети.

Защо тиражирахме нещо, което вече сме заявили, че не ни харесва? Ами заради сравнението. Друг мой приятел сравни обичания от родните националисти и хиперпатриоти лозунг „България на три морета” с рекламата „Сдобийте се с Бразилско дупе”. Главната буква на прилагателното бразилско в рекламата може и да не съответства на правописните правила, но  възвеличава мечтата, вдъхва повече увереност в осъществяването .  

Но коментаторът от нашия кръг подчерта, че и на числителното  „три” от мечтата на националистите за броя на българските морета да се сложи главна буква, пак тази мечта ще е реално осъществима, колкото Баба Цоцолана ще  се превърне в бразилска танцьорка, като използва мазилото. Което със сигурност ще продадат!

Мечтите няма да са истински мечти, ако непременно държим да са реално осъществими. Не бива да  ограничаваме полета на мечтите си,  ни съветват поети и трубадури  през  вековете.  А това, че някъде там във висините сладкопойната птичка на нашите мечти може да стане жертва на голямата хищна птица на рекламата, е част от живота.

Не беше одобрено  предложението да издигнем наш си лозунг „Да мечтаем умно!”. Никой не ни бил давал  пълномощия  да лишаваме 80 процента от сънародниците си от правото да мечтаят! Защото можело и  прекалено мрачен и дори апокалиптичен да бил изказът на проф.  Иво Христов от парламентарна група на БСП, но съдържанието на разсъжденията му било много близо до действителността.

И прехвърлихме споровете си на друга тема. Вездесъщият  професор Божидар Димитров, който доскоро беше шеф на Националния исторически музей, оповести от телевизионния екран, че възнамерява да създаде професорска партия. Защото в историята ни между двете световни войни имало период, в който държавата ни била управлявана от професори. И то не лошо управлявана, според него.

Та нашата главоблъсканица беше свързана със съмненията ни дали проф. Б. Димитров ще покани в партията си проф. И. Христов. И дали, ако проф. Б. Димитров покани в партията си проф. И. Христов, той ще се отзове на поканата. Нали и двамата са професори, макар че титлата на Б. Димитров му бе присъдена не от атестационна комисия, а от начинаещите журналистки.  Би била интересна   политическата комбинация  между ведрия шарлатанин и  мрачния, но доста обективен прокобник.

А те двамата, ако евентуално  се споразумеят, колкото и различни да са според нас, ще поканят ли в  партията си проф. Валери Стефанов. Нашите симпатии са на страната на последния професор. Защото прочетохме, че той в съавторство с учителката по история Милена Менкова е написал книгата „Пиещият човек в света на кръчмата”.  

Във възторг сме от заглавието и дори вече събираме стотинки, за да си купим един екземпляр от книгата за общо ползване. Дори предложихме на съдържателя на любимото ни заведение, който е любезен да ни търпи, въпреки не особено обемната консумация, която може да очаква от нас, да прекръсти заведението си на „homo bibens”.  

Ние му казахме, че това, латинското, на нашия език значи ”Пиещият човек”, той ни каза, че на изкукуригалници, които се правят, че знаят всичко, а на всичкото отгоре и латински, вяра няма.  

Казахме му, че в анотацията на книгата прочетохме, че в същността  е заложена сентенцията на Рабле „Душата на сухо не живее”. Казахме му, че нашата народна сентенция на същата тема „Жаба на сухо не  кряка” е по-хубава от тази на Рабле. Той своето си знае. Абе, може и да е мрачен проф. Иво Христов, но щом и нашият кръчмар илюстрира твърденията му, не живеем хубав живот сред умни хора.  

 И големият поет Стефан Цанев каза тези дни от телевизионния екран, че България нямало да загине, но щяла да преживее много тежък период от 40 - 50 години, които се задавали. После родината ни  можело отново да намери мястото си в Европа. Ама с какви аргументи го твърди това, не казва. Сигурно  му идва отвътре?! Или му е дошло свише?  

 Един от големите му фенове побърза да го защити, като каза,  че ясновидците не излагат аргументи. Кръчмарят  и той не пропусна момента   да потвърди позицията си, като каза - не само  вие, и умните хора понякога   си измислят небивалици, за да са интересни.  

Но пък всички бяхме единодушни, че е човешко в тези, последните дни на годината да си пожелаем през новата година  мир, здраве и щастие на всички човеци у нас и по света.

<>
>

Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
5943
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. &bdquo;Марица&ldquo;, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...