четвъртък, 20 Юни 2019 17:25 ч.

Историческият музей събра 12 знакови фамилии в календар

Нито един от родовете, допринесли за развитието на града, не е с корени под тепетата
04.01.2018   |   19:55
Прочетена: 1206   |
Коментари: 0
Историческият музей събра 12 знакови фамилии в календар

Знаковите фамилии на Пловдив, които са оставили трайна следа в историята на града и са създали духа му, събра Регионалният историческият музей в традиционния си календар за тази година.

Миналогодишният бе озаглавен „Спомен от Пловдив” и съдържаше исторически фотографии на паметни места, които проследяват и как са благоустроявани Бунарджикът, Орта мезар, Джумаята. Тази година предлагаме по-различен поглед - към фамилиите, които са били привлечени от Пловдив заради възможностите тук да се реализират в стопанско отношение, натрупали са голямо състояние, а след това са вложили печалбата си в укрепването на българщината, казва директорът Стефан Шивачев.

В началото на 19. век Пловдив е османски ориенталски град, а когато става въпрос за православие, се има предвид гръцкото население, обяснява историкът. В предните 4 века българите са подложени на двоен гнет - верско потисничество от страна на Османската империя и  натиск за погърчване от Цариградската патриаршия. В първата половина на 20. век тук се преселват български фамилии, постигнали вече добро финансово положение. Идват от Стара Планина, Средна гора, Горна Тракия и Македония. Привлечени са от това, че Пловдив е голям стопански център. Трупат богатство, а след това поемат битката срещу гърцизма за побългаряването на града, разказва Шивачев. Всички те идват от някъде - няма ни една бележита пловдивска фамилия, която да произхожда от града.

Един от най-показателните примери е родът Чалъковци, с който започва календарът. Те идват от Копривщица, където поминъкът им е бил овцевъдство. С данъка беглик върху овцете за кратко време натрупват голямо богатство. Били са лични приятели и гости на султана. А придобитото харчат за две неща - дарителство на църкви и създаване на училищни сгради. Те са сред най-големите ктитори на Рилския и на Бачковския манастир. Век по-късно, когато се повдига въпросът дали храмовете в Пловдив са български, или гръцки, един от основните доводи срещу гърчеенето е, че са строени с парите на Чалъковци.

Родът изпраща децата си да учат в Германия, Франция, Великобритания. Връщайте се оттам, те поемат следващия етап от борбата за национално освобождение, прокарва нишката през годините Стефан Шивачев.

Февруари е посветен на д-р Стоян Чомаков, който остава сирак в Копривщица и е отгледан от Чалъковци. След като се образова в Европа, Стоян Чомаков се утвърждава като първи градски лекар и водач на борбата за църковна и национална независимост. След Освобождението е министър на просвещението, а неговата дъщеря е придворна дама. Внукът му Стоян Петров Чомаков е български офицер, а по-късно и посланик на България в Унгария, САЩ, Швеция и Япония.

Сред фамилиите, подбрани за календара, е и семейство Гешови. През 30-те години на 20. век четиримата братя Христо, Евстрати, Димитър и Никола пристигат от Карлово. Само няколко години по-късно те създават търговска фирма, като единият я управлява от Цариград, вторият - от Пловдив, третият е във Виена, а четвъртият се установява в Манчестър. Така търговската къща на Гешови в онези времена постига нещо нечувано - да върти търговия от Османската империя чак до Великобритания.

Второто поколение Гешови завършва образованието си в Европа в областта на политическите науки. Сред наследници изпъква Иван Евстратиев Гешов, министър-председател на България през 1911-1913 г., председател на БНБ и на БАН, многократно финансов министър, сътрудник на вестник "Марица". Братовчед му Иван Стефанов Гешов пък е кмет на Пловдив. Третото поколение на фамилията са офицери, юристи, финансисти и инженери. Сред тях инж. Иван Гешов е главният инженер на Първото Българско изложение в Пловдив, който за по-малко от година построява над тридесет панаирни павилиона.

Интересна е и историята на рода на д-р Константин Стоилов Заралията. През 40-те години на 19. век баща му Стоил се преселва от Стара Загора в Пловдив, където се ражда единственият му син Константин Стоилов. Той се образова в Хайделберг, става първият доктор по право и политически секретар на княз Александър Батенберг. Константин Стоилов е многократно министър на правосъдието и на вътрешните работи, два пъти премиер на България. Той е човекът, който поставя основите на „Българското икономическо чудо“ от началото на 20. век.

Месец юли е посветен на Пеевия род. В началото на 19. век Пею Кюркчията от Белозем се издига в кожухарския еснаф в Пловдив. Единствената запазена негова снимка е с бастун, върху който е бюстът на Наполеон. Този човек, дошъл от село, се издига до първомайстор на еснафа. Неговият син Костаки Пеев е два пъти кмет на Пловдив. Създава огромно семейство с 8 деца. Самият той става кмет на Пловдив като един от видните индустриалци, основател е на първата фабрика за сапун и на първото Акционерно дружество. Този човек харчи парите си да изучи всичките си деца, да им построи по една къща, разказва Стефан Шивачев. От третото поколение на рода Пееви е д-р Васил Пеев, който написва великолепната книга „Пловдив в миналото”, издадена през 1941 г., добавя той. Александър Пеев пък е един от големите журналисти в Пловдив и адвокат.

Календарът разказва и за Христо Г. Данов - дошъл от Клисура, и станал най-големият български издател, мъж с огромно семейство. Неговият син Милуш Данов е два пъти кмет на Пловдив, самият Данов също кметува в един възлов период. Създател на в. "Марица". 

Фамилията Велегонови пък идва от Източна Македония и в продължение на 3 поколения прави камбаните за всички пловдивски църкви и огромна част от храмовете в Южна България. Тя е една от най-известните занаятчийски фамилии.

Друга фамилия, която идва от Македония, е родът Генадиеви. Бащата Иван Генадиев пристига в Пловдив от Охрид. Завършил е Атинския университет, тук е учител по история и по църковно пеене, секретар на митрополията. Неговите синове създават първия траен български всекидневник „Балканска зора”. Д-р Никола Генадиев е един от най-способните български министри.

В последния месец от тази година е представена фамилията на художника Христо Станчев. Той идва от село Свежен, едновремешния Аджар. В Пловдив преподава рисуване, създава  значимо творчество. Неговият син Нягол Станчев наследява дарбата на баща си и създава фамилната традиция на художниците.

Родът Кисякови също идва от Копривщица и дава създателя на българското опълчение.


Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
8277
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. „Марица“, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...