понеделник, 23 Септември 2019 10:54 ч.

Как емблемата на Пловдив се оказа ничия собственост

Или какво би се случило в Атина, ако се срути част от Акропола, а властите се чудят чий е
17.02.2015   |   09:40
Прочетена: 2076   |
Коментари: 4
Как емблемата на Пловдив се оказа ничия собственост

Със своите седем тепета Пловдив се родее с Рим и Атина. Според древна легенда хълмовете край Марица са огромни камъни, които титанът Балкан хвърлял по Посейдон. Враждата между двамата била заради красивата Родопа.

С тази примамка за туристите започват повечето материали за пловдивските хълмове, като кликнеш в Google. Трихълмието, Джендема, Сахата. Ако ги нямаше, едва ли днес Пловдив щеше да е същият град. Най-малко градският герб щеше да е друг. 

След завчерашната случка на Таксима, където подпорната стена на факултета по биология едва не срути квартала отдолу, за пореден път зейна огромен въпрос: 

Кой се грижи за тепетата?

Ако съдим по официалната реакция - никой. Представяте ли си в Атина да се срути част от Акропола и властите да си прехвърлят отговорностите!? И всенародният любимец Ципрас би паднал от власт, ако започне да мънка ала "трябва да изясним чия собственост е".

Тук общината мята топката на университета, университетът от своя страна на общината. А хората на ул. „Рилски метох” (и още десетки улици по тепетата) треперят скала да не им падне в спалнята. Параграф 22, чието решение е изгубено някъде из калдъръма на Трихълмието и издълбаното Марково тепе. 

Вероятно до дни конкретният казус ще се изясни и чиновниците ще извадят от архивите собственика на злополучната стена. Но безпомощността на институциите показва, че сегашното състояние е сериозен проблем за града.

Защото емблемата на Пловдив се оказва ничия собственост. 

Според официалните документи с хълмовете всичко е изрядно - от 1995 година тепетата са обявени за природно защитени територии и попадат в списък с национални забележителности и природни резервати като Централен Балкан, Пирин, Рила, Врачанския балкан, Шуменското плато. Все красоти, с които България се гордее.

Пак в този закон пише, че политиката по поддържане и управление на защитените територии се осъществява от Министерството на околната среда и водите, както и на неговите органи в съответните райони. Управлението и грижата за защитени територии, които не са държавна собственост, е задача на Министерството на земеделието и горите.

Защо обаче след инцидента на Тексим тепе от тези две ведомства, нито пък от „органите им в съответния район”, нямаше реакция?  Отговорът е ясен - всичко е чудесно, но на хартия. А служителите в тези ведомства вероятно нямат и идея, че  законът им възлага управление и защита на пловдивските хълмове. 

Но въпросите се трупат: Откога не е правено обследване на тепетата? Кой следи за подпочвените води? За състоянието на парковете по хълмовете? Охрана?

Едва ли в момента има жив администратор в Пловдив, бил той в общинска или държавна служба, който може да отговори кой поддържа пловдивските тепета и какъв е годишният бюджет за стопанисването им. 

Впрочем, ако правим паралели с Атина, само в сградата на новия музей под Акропола, открит преди няколко години, бяха налети 130 милиона евро. И там хълмът е защитена територия, но явно съседите разбират защитата по различен от нас начин. 

Откакто тепетата са в „защитения” списък, камък върху камък там не може да се сложи без разрешение от съответната институция и куп еколози да наскачат, размахвайки скъпо изработени транспаранти в защита на еди-какво си. Сега обаче няма реакция. 

Всъщност камък не може да се вдигне, но може да падне отвисоко върху къщата на Анни и съседите  без разрешение от чиновника. Видя се от срутването на стената под Биологията. 

Преди време бизнесменът Любозар Фратев в качеството си на общински съветник предложи Старият град да се обособи в отделна административно-териториална единица, която да се управлява от кметски наместник. Той ще се назначава от кмета на града за срок от 4 години. Новото кметство трябва да има собствен бюджет, формиран от пари на държавата и общината и така да се осигури устойчиво развитие на резервата, както за неговите жители, така и за културните институции и туристическия бизнес.

Според Фратев сума от 5 млн. лева на година ще бъде достатъчна за стопанисването на новото кметство. Идеята така и не намери почва. Рухналите скали обаче показаха, че над този вариант може и трябва да се мисли. Защото Старият град е пловдивския Сан Марино и заслужава не само самостоятелно управление, но и въпросният наместник ще има необходимата власт да стопанисва Трихълмието. А в добавка може да му се вмени грижата и над другите тепета. Поне отговорността за тях ще е персонална. Друг общественик преди време предложи на всяко тепе да се назначи шериф. Ще отговаря за реда и сигурността на туристите и живеещите по хълмовете. И тази идея обаче отиде във фризера. 

Като говорим за тепетата, няма как да пропуснем река Марица - втората природна даденост, на която Пловдив е обърнал гръб.  Някой сеща ли се кога беше последното почистване на коритото и кой даде парите? И какво би станало при една голяма вълна, ако преди няколко години джунглата не бе изкоренена? 

Но това е друг акцент в темата, който подлежи на допълнителна дискусия./Марицабг


Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
8277
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. „Марица“, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...