сряда, 26 Юни 2019 06:05 ч.

Как тепетата на града ще станат туристически атракции

11.01.2018   |   18:13
Прочетена: 642   |
Коментари: 0
Как тепетата на града ще станат туристически атракции

Тепетата на Пловдив са символите и емблемите на Пловдив и ние имаме план за тяхното управление. Това заяви през 2012 г. кметът на града Иван Тотев. Шест години по-късно, в началото на 2018-а, плановете вече са разписани в документ. Преминали през дълги процедури на одобрение в две министерства - Министерство на културата и МОСВ, на този етап те са одобрени. Това дава зелена светлина за превръщането на тепетата в туристически атракции.


Като защитени природни територии тепетата имат особен статут с ограничения при строителство. Те обаче се оказват забравени и не са развивани повече от 30-40 години. По закон защитените територии се управляват с план, който се подновява периодично на 10 години. Георги Селенски - ландшафтен архитект, разработи предишния, валиден за периода 2003-2013 г.

Новият план за управление на хълмовете беше възложен от общината на консорциум „Геопонт Чухъл” ДЗЗД, с Договор No14 ДГ 550 от 19.05.2014 г. В началото на 2015-а мина и неговото обществено обсъждане.

Плановете за управление определят какво може да се прави в защитените зони и в какви параметри. И какво категорично е забранено. „Така че планът е нещо като закон за тази територия, той е „настолната книга” на служителите в институциите, които всеки ден се грижат за тепетата”, обясняват от СЛА (Съюза на ландшафтните архитекти).

Оттам нееднократно сигнализираха, че хълмовете на Пловдив се обезлесяват. Растителността горе масово загива, а в същото време в една територия, която е изключително занемарена, се мисли само за атракциони, включително лифт на Бунарджика, възмущават се от гилдията. Един план за защитените територии, освен че анализира състоянието им, има сериозна забранителна част, коментират от СЛА.

И на трите хълма днес има множество защитени растителни и животински видове - близо 300 вида лечебни растения, влечуги като смок стрелец, зелена крастава жаба и кримски гущер, също 14 вида прилепи, черен пор, невестулка, къртици, мишки, плъхове, сочат изследванията. Основната забрана за хълмовете е да не се кърти скалната маса, скалите се оказват основният защитен вид.

Отделно Бунарджика, Данов и Младежки хълм са паметници на градинско-парковото изкуство, което означава, че спазват режим като паркова зона. Трихълмието и Старият град имат друга защита - като архитектурен резерват. Затова ландшафтните експерти препоръчваха да се направи много сериозен анализ на тепетата, преди да влязат в сила новите планове за управление.

С днешна дата обаче този План за управление на тепетата е факт. Ето какво предвижда той за Сахат тепе, известно още като Данов хълм.

Днес хълмът съчетава функциите на градски парк за широко обществено ползване, културно-историческа забележителност (паметник на парковото и градинското изкуство) и защитена територия - природна забележителност, опазваща биологичното разнообразие и уникалния характерен за хълма ландшафт, станал знаков за Пловдив като един от неговите основни символи.

Обект на защита са и ценни растителни и животински видове, сред които балкански ендемити, видове, включени в Червената книга на България, както и редки за страната растения, отчитат в разработката си проектантите.

С актуалния план се определят три основни зони: зона А, B и C за Данов хълм. С най-висок статус е зона С - това е територията, южно от ретранслаторната кула, където са концентрирани видове с висок природозащитен статус, обясняват от екипа.

В цялата зона на хълма с новия план се въвеждат  забрани за всякакво строителство, с изключение на предвиденото в плановете за управление на природните забележителности, както и поддържане на съществуващи сгради, алеи, паркови и инфраструктурни съоръжения.

Тук категорично не може да се разрушават и изземват скални маси, да се уврежда растителността и да се безпокоят птиците. Решилите да се разходят по хълма трябва да са наясно, че тук е забранено да се пали огън. Забрана има и за движението на мотоциклети и АТВ.

Съществуващите алеи не могат да се увеличават на ширина, а прокарването на електропреносни, водопреносни и всякакви други мрежи ще става само подземно. Забранява се движението и паркирането на автомобили, с изключение на специалните, които обслужват прилежащи обекти.


Проектантите предлагат 4 нови маршрута

Проектантите от „Геопонт Чухъл” ДЗЗД предлагат на Сахат тепе да се оформят няколко маршрута с познавателен характер.

Като базов се очертава културно-историческият маршрут от Главния източен подход към Часовниковата кула. За достигане до Часовниковата кула от запад може да се тръгне от ул. ”Петьофи”, по която се предвижда реализиране на пешеходна връзка с Хълма на Освободителите. Използват се стръмното западно стълбище, широката паркова алея и пътеките от нея към върха. Така се допълва културно-историческият маршрут. Маршрутът е свързан с поредицата открити археологически обекти в близост с хълма.

Другият маршрут е “ботанически”. Той е по пътеката, която минава през участъка със сравнително добре запазена естествена растителност (южния участък) и с концентрация на защитени от изчезване видове, описани в “Червената книга” и балкански ендемити. Растителните масиви са достъпни по пътеката, която започва в югозападната част на парка и пътеката до детския кът на ресторантите, с което се включват в посочения познавателен маршрут. Полезно би било поставянето на информационни табели.

С образователна цел би могъл да се направи още един опознавателен маршрут - маршрут „Прилепи”. За целта следва да се поставят няколко къщички за прилепи и информационни табели, описващи най-често срещаните видове, които биха могли да използват местообитанието. Такъв маршрут би могъл да тръгне от летния театър, да продължи до високата част на хълма - до паметника на Христо Г. Данов, да заобиколи часовниковата кула от изток и да слезе надолу от север към ул. "Божидар Здравков".

Панорамен маршрут. По пътеките и алеите се достига до т.нар. изгледни площадки във високата част за наблюдаване на града, близката околност и планините.


Глух ли е бил Хенрих Ранцовен

Данов хълм е по-познат сред пловдивчани със старото си име - Сахат (часовник) тепе поради часовниковата кула, издигаща се там от векове. Едни от първите свидетелства за наличието на часовникова кула там са бележките на Хенрих Ранцовен, който минал през Пловдив през 1623 г: “...околностите на този град са доста хубави, на първия хълм се намира една кула, а в нея един часовник, излязъл от употреба и замрял”.

Пловдивският хроникьор Никола Алваджиев искрено се засяга от последната забележка и добавя: “Изглежда Ранковец е попрекалил. Може би часовникът... е бил повреден, защото Евлия Челеби (през 1651 г.) пише, че ударите на часовника били страшни”.

Във всеки случай часовник на хълма е имало много преди това - още от римско време там е имало воден и слънчев часовник, което се потвърждава и от направените разкопки на обществена сграда от 161 г., при които е открит и циферблатът на часовника - мраморна плоча с римски цифри за часовете.

С основание може да се предполага, че името на хълма винаги е било свързвано с часовник и Сахат тепе е превод на по-старо название на хълма.

Така Сахат тепе си остава Сахат тепе, а още по-малко хора знаят, че за известно време хълмът се е казвал и “Васил Коларов”. Идеята за сегашното му име - Данов хълм, е от 1905 година. /Марица.бг

Как тепетата на града ще станат туристически атракции

Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
8277
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. „Марица“, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...