вторник, 23 Януари 2018 15:32 ч.

Канон и календар: Елиас Канети - слуховидецът на ХХ век

24.07.2016   |   14:07
Прочетена: 688   |
Коментари: 0
Канон и календар: Елиас Канети - слуховидецът на ХХ век
Снимка: Младен Влашки

И в днешната литературна матрица има много канонични автори, но избрах Елиас Канети (25.07. 1905 - 14.08. 1994) не защото много ни се иска да го припознаем за български автор - нобелов лауреат, а защото големият му труд „Маси и власт“ трябва да бъде четен, за да разберем не само какво се е случвало през ХХ век, а и какво ни се случва на нас днес в Европа. Иначе за щенията - роденият в Русчук  (тогава Османска империя) Канети наистина заявява в своята нобелова реч  в Стокхолм: „Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук", но едва ли ако бе останал в Русчук, щеше да държи реч в Стокхолм. Иначе историята на неговия космополитизъм е видна в различните му определяния - сефарадско-еврейски произход, османски паспорт, немски (австрийски) писател, британско поданство, доктор по химия на Виенския университет, живял в Манчестър, Лозана, Виена, Цюрих, Франкфурт, Париж, Лондон и написал своята автобиография в Швейцария, където живее дори когато получава Нобеловата награда като австрийски писател. Скитникът из Европа обаче е силно повлиян от австрийската култура - Карл Краус, Франц Кафка, Зигмунд Фройд. В психоанализата обаче Канети оспорва нагона към смъртта (танатос), но тематично тя и агресията са основен обект на творчеството му - силно впечатление прави още пиесата му „Сватба“ (1932, публикувана у нас 1980 и поставяна през 1987, 1992, 2002). Опитът на автора от годините на неговата зрялост, които включват годините след Първата, годините на и след Втората световна война, е преработен в големия му философски труд „Маси и власт“ (1960, е нас 1996 в УИ „Св. Кл. Охридски"). Отвътре на тълпата, на масата Канети провижда механизмите на властовото манипулиране, на типа човешко съществуване, което се крие в „масата“, защото, роденото в  модерността разбиране за индивидуализъм изисква много усилия и отговорности. А в тълпата всички са като теб, а отговорността е ничия - винаги може да се оправдае безумието на масата - „така искат хората“ - това поне преживяваме днес (впрочем подобно състояние не се нарича демокрация, защото демокрацията означава дебат, а е по-характерно за силно манипулирани общности).

У нас интересът към Канети идва около Нобеловата награда. За пръв път е превеждан през 1980, но пък днес благодарение на усилията на МД „Елиас Канети“ и на неговия двигател проф. Пенка Ангелова на български може да се прочете почти всичко от „слуховидеца на ХХ век“ - единственият му роман „Заслепението“  (немск. 1931, бълг. 1986), сборникът  в духа на Теофраст „Слуховидецът“  (1974) както и поредицата от автобиографични книги „Спасеният език“ (1977), „Факел в ухото“ (1980), „Игра с очи“ (1985), а също и записките му „Тайното сърце на  часовника (1987) са достъпни в различни издания, като последното - „Съчинения. Том 4. Записки 1942 - 1985“, бе публикувано през 2015 г. На името на автора родният му град учреди през 2005 г. национална литературна награда, която наистина се наложи като желана от българските автори. Но, уви, засега у нас по-скоро е продуктивно желанието да се „отъркаме“ у Канети, докато истинският негов дух на хуманен европеец, споделящ класически човешки ценности, продължава да присъства само в книгите му. Така де, Канети е географски „наш“, а духовно той е „европейски“, пък ние май по към изтока клоним…


Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
1124
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. „Марица“, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...