вторник, 23 Януари 2018 19:57 ч.

Канон и календар с Младен Влашки: Иван Шишманов - от Виена до модерна България

18.06.2016   |   10:15
Прочетена: 582   |
Коментари: 0
Канон и календар с Младен Влашки: Иван Шишманов - от Виена до модерна България

                                      Младен ВЛАШКИ


 

 

 

Безспорната фигура на днешната литературна матрица за нас, българите, е проф. Иван Шишманов (22.06 стар стил 4.07. нов стил 1862 г. - 22. 07. 1928). Този наследник на стар свищовски род, сродник на Алеко Константинов и най-близък приятел на Иван Вазов, е реалният градител на модерната българска култура. Образован е във Виена, в педагогическото училище (1876-1882), после отказва да стане учител, както е повелявала стипендията му от дружество „Напредък“, и продължава да следва в Йена, в Женева, за да защити докторат в Лайпциг през 1888 г. и да се завърне в София. За да заработи във Висшия педагогически курс, който скоро ще прерасне в първи български университет. Шишманов преподава това, което днес наричаме Западноевропейска литература - лекциите му са запазени и са много полезни, особено в днешното време на повърхностната информация. Но като човек с връзки в европейския академичен свят той играе важна роля за свързването на младата ни академична алма матер със западните университети и особено с играещата тогава възлова роля Катедра по славистика на Виенския университет. Шишманов е основател и на първите български професионални литературни и научни издания - „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина" (днес това би било изданието на БАН за фолклор и литература, каквото естествено липсва) и списание „Български преглед“ (известно като „професорското списание“, списвано от водещите преподаватели на Софийския университет с ценностна ориентация, на която днес само можем да завиждаме). Поканен от княз Фердинанд да стане министър на образованието, Иван Шишманов създава програма за културно израстване на младата българска държава - от солидни стипендии за автори (във всички сфери на изкуствата), които да „попиват“ модерната европейска култура, до създаване на учебни планове и институции като висшите училища по изкуствата. Неуморно работи за изграждането и на Български национален театър, но след освиркването на княза при неговото откриване и т. нар. университетска криза подава оставка и почти „емигрира“ от българските нрави. За да се завърне отново към обществения живот като пълномощен министър в Украйна, като неуморен пропагандатор на читалищната дейност, на есперантото, на пен-клуба и на всички модерни форми на културност. Показателни за неговата дейност са книгите му - не само като проучванията  върху българската и световната литература, но и брошурите като „Чрез възпитание към обнова“ (1920), или като „Епиграми“. От архива му знаем, че като млад е правил опит в белетристиката - и навярно би могъл да впише името си в българската литературна история като автор на повести и разкази, но съзнателно младият ерудит поема другия път - да гради цялостната културна среда на една създаваща се държава -при това по европейски модел. Интересно защо  никой министър на днешната ни култура не се вглежда в моделите на мислене на Шишманов и не извлича от тях поуки, а всички вкупом изоставят възпитанието и класическата културност. Радостно е, че поне литературните среди у нас не забравят големия строител  - от него бяха публикувани „От Паисий до Раковски“ (2004) , „Дневник“ ( 2003), Избрани трудове“ (2012), „Дневник и досиета“ (2015). Защото без хора като Иван Шишманов днес още щяхме да гледаме Европейския съюз през крив азиатски макарон.


Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
1157
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. „Марица“, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...