вторник, 15 Октомври 2019 20:58 ч.

Кметът Каравелов погва богаташи за неплатени данъци

03.02.2017   |   20:30
Прочетена: 2965   |
Коментари: 1
Кметът Каравелов погва богаташи за неплатени данъци

Един от най-забележителните политици на следосвобожденска България Петко Каравелов е пети поред кмет на Пловдив. Общественик, мъдър и изключително честен политик и държавник Каравелов е за кратко в Пловдив, но демонстрира замах и далновидност. Завършил право в Московския университет, брат е на големия български писател революционер Любен Каравелов, Петко Каравелов е ръководна фигура в политическия живот в България две десетилетия.

 


Освен строител на съвременна България, живял и работил в бурни години, Петко Каравелов е един от малкото родни политици, който не е откраднал нито една стотинка за себе си и не е използвал поста си за лични облаги по думите на Атанас Буров.

 


Каравелов е активен участник в приемането на Търновската конституция, в която залягат доста от идеите му. Председател на І-вото ОНС. Той е дълбоко убеден, че България може да черпи от идеите за широки права и свободи на Френската революция. Той съчетаваше като никой друг българин от неговото време европейската мисъл с духа на Възраждането, казва Симеон Радев.

 


Макар да управлява местната администрация по-малко от година – от 21 април 1883 до 13 януари 1884 г., Каравелов оставя ярка следа. Основоположник е и първи Председател на Демократическата партия. Четири пъти е министър-председател на България (1880-1881, 1884-1886, 1886, 1901 г.). Подлаган е многократно на политически репресии за отстояване на идеите си.

 


Край на управлението на първия кабинет на Петко Каравелов е сложен с държавен преврат през април 1881 г. Княз Александър Батемберг е против стремежа към независима политика на либералите и против Търновската конституция. Каравелов е свален, ген. Казимир Ернрот съставя служебен кабинет. Започва Режимът на пълномощията (1881-1883 г.). Търновската конституция е отменена.

 


Петко Каравелов и съпругата му са принудени да емигрират в Пловдив, столица на Източна Румелия, където прекарват до 1884 г. Политемигранти под тепетата са и семейство Славейкови и други видни политици. Каравелов е назначен за преподавател по история и руски език в Пловдивската мъжка гимназия, а съпругата му Екатерина Каравелова преподава български и руски език в Девическата гимназия, където е любимка на ученичките.

 

В Пловдив ни наричаха муаджири, бежанци. Дадоха ни учителски места. В края на втората година от преселването ни в Пловдив Каравелов беше избран за кмет, разказва Екатерина Каравелова в спомените си.

 

След избори през март Каравелов е избран и встъпва в длъжност на 21 април 1883 г. Бюджетът на общината е 1.2 млн лева, кметската заплата - 1400 лева. Новият кмет веднага демонстрира замах – пренася общината в завършеното при предшественика му Иван Гешов сграда, осветена през юни 1883 г.

 


Новият кмет проявява активност по устройването на Пловдивската библиотека и музей в специална сграда. За целта Каравелов пише по Префекта на Пловдивския департамент, в което го уведомява, че Градският съвет е решил да отстъпи безвъзмездно общинското здание „Ислахане” до Конака за строеж на мястото на Областна библиотека и музей, за която целправителството е обещало да помогне с 2000 лири. Всъщност Областната биллиотека и музей в Пловдив е създадена през 1879 г. , открита през септември 1882 г., а вначалото на 1883 г. е пренесена в неудобното здание на Сарач Емин ага на Сахат тепе. Въпреки голямото си желание обаче Каравелов не успява да построи нова сграда за пловдивската библиотека.
На Димитровден, 26 октомври 1883 г., е осветен ремонтираният пловдивски храм „Св. Георги победоносец”,завършена е калдаръмената настилка на главната улица в квартал „Мараша” „Свети Георги”, днес „Янко Сакъзов”.

 


При кметуването на Каравелов общината започва да води редица дела за неиздължени суми, емблематично от които е това срещу пловдивския грък Тома Кацигра с иск от 250 турски лири, неизплатени от откупуването на градския налог „интизап”. Съдът осъжда Кацигра да изплати сумата, той обжалва и присъдата е отменена. Делата се влачат до 1907 г., когато общината получава имоти на Кацигра като обезщетение.

 


Каравелов използва престоя в Пловдив за укрепване на Либералната партия, която малко по-късно играе важна роля за подготовката и реализацията на Съединението. Заедно с Петко Славейков, също емигрант в Пловдив, издават вестник „Независимост”, чиято редакция е в дома на Каравелови.

 


В края на 1883 г. Петко Каравелов е повикан спешно в София - княз Александър възстановява Търновската конституция и възлага на Каравелов да състави кабинет. На този пост Каравалов извършва най-голямото си политическо дело - Съединението на България. Каравелов играе основна роля за международното признание на този политически акт.

 


Детронацията на Батенберг хвърля страната в политическа криза. С последния си Манифест от 26 август 1886 г. Александър назначава за регенти Петко Каравелов, Стефан Стамболов и Сава Муткуров. Но скоро Стефан Стамболов става едноличен диктатор, а Каравелов напуска Регентството на 1 ноември 1886 г. По-късно се обявява против избора на княз Фердинанд. Като привърженик на Русия при управлението на Стефан Стамболов (1887-1894) той е преследван и съден на два пъти. През 1892 г. е осъден на 5 години затвор за съучастие в опита за убийство на Стамболов, при който загива финансовият министър Христо Белчев. Тогава заедно с други политици и общественици е затворен в Черната джамия в София, където е и малтретиран. Обществото е възмутено. По настояване на Стамболов Военното министерство назначава комисия, която да разследва случая с Каравелов и другите арестанти и да освидетелства битите. Чуждите дипломати в София също живо се интересуват от този инцидент. Според доклада на въпросната комисия обаче не е имало насилие. След приключването на доклада Стамболов допуска чужди кореспонденти в Черната джамия. Те настоятелно питат Каравелов дали е бил изтезаван. „Тогава Каравелов даде отговор, който вечно ще краси спомена за неговия живот. Той заяви просто и гордо: "В моето отечество такива работи не стават!" , пише Симеон Радев.

 


През 1894 г. е амнистиран, а през 1896 г. заедно с Петко Славейков основава Демократическата партия, която ръководи до смъртта си. Каравелов е отново министър-председател през 1901 г.

 


Големият държавник умира на 24 януари 1903 г. на 59 години. Погребан е в двора на Черната джамия, днешната черква Св.Седмочисленици, където прекарва повече от четири години като затворник. Народното събрание гласува народна пенсия за семейството му - лошото материално положение на „пословичния безсребърник“ не е тайна за никого. Според финансиста Атанас Буров Петко Каравелов е единственият български политик, който не е откраднал нито стотинка.


 Баща на валутния борд


Считан за един от радетелите за финансова стабилност на България, в първите години след Освобождението Петко Каравелов въвежда Закона за народната банка, с който БНБ става държавно кредитно учреждение. Провежда реформи, най-важната от които е въвеждането на национална валута - българския лев, равен на френския франк. Т.е. Петко Каравелов въвежда това, което днес наричаме валутен борд. Чак до Първата световна война левът е бил конвертируем. Далновидност, принципност и постоянство – са чертите на държавника Каравелов.


 Съединението


Вторият премиерски мандат на Петко Каравелов в периода 1884-1886 г. е свързан най-вече със Съединението между Източна Румелия и княжество България, извършено на 6 септември 1885 г. Министър-председателят, князът, политиците и народът се обединяват около това дело. Каравелов умело лавира между западните държави и Русия. Сръбският крал Милан обявява война на България на 2 ноември 1885 г. Така Петко Каравелов се оказва първият премиер след Освобождението, принуден да води война. Той, заедно с министрите, княза и военните, се справя блестящо. След героични сражения сърбите са отблъснати и Съединението е защитено достойно.На 24 март 1886 г. в двореца Топхане в Цариград Великите сили подписват окончателно спогодбата за признаване на Съединението - голяма победа на младата българска държава.


Най-добрият лек за повечето, ако не за всички злини, е свободата, казва Петко каравелов.


Корени


Петко Каравелов е роден на 24 март 1843 г. в Копривщица, откъдето произлизат голяма част от българските въдзрожденци. Баща му Стойчо Каравела е заможен бегликчия. Майка му Неделя Доганова произлиза също от знатен копривщенски род - Доганови. Семейството има 7 деца – 4 момчета и 3 момичета. Брат на Петко Каравелов е големият писател и революционер, председателя на Българският таен революционен комитет Любен Каравелов./Марица.бг

Кметът Каравелов погва богаташи за неплатени данъци

Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
8277
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. „Марица“, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...