петък, 20 Септември 2019 22:39 ч.

Кой кого респектира - съдът политиците хулигани или те него

21.11.2015   |   08:36
Прочетена: 932   |
Коментари: 7
Кой кого респектира -  съдът политиците хулигани или те него
Снимка: Георги Петров

Мощен адвокатски екип, нает от г-н Сидеров и помощника му г-н Чуколов, тръгна в нощните часове към съда и те, задържаните за 72 часа, бяха предварително освободени под гаранция. Задържането им беше отменено като незаконосъобразно. Фон на тази процедура беше протестът за защита на двамата от солиден брой привържениците на „Атака”. Лозунгът на  протестиращите  беше: ”Волен е герой, Чуколов и той”. Колкото кичозно, толкова и познато, нали! Повтарям го, за да ви кажа защо мисля, че в подкрепа на двамата пристъпили реда в обществото депутати от кресливата партийка се събраха повече протестиращи, отколкото в протестите срещу поскъпването на винетките, засягащо милиони българи. Най-бързият отговор е, че протестът за винетките изисква изградено гражданско съзнание, а то у нас е в оскъдица.

Имам на село приятел, пенсиониран миньор, ловец и като повечето селяни универсален бракониер. Има златни ръце, разбира от дърводелство, железарство, строителство и повечето умения, от които една селска къща и едно семейно стопанство се нуждаят. Да кажа, че селяните го обичат, ще излъжа, но гледат да са добре с него. Нужни са им уменията му. Този мой приятел по повод и без повод оповестява, че е нещо повече от расист, ксенофоб, хомофоб и пр., защото е сталинист. Всичко, което не върви в пътя, трябва да се ликвидира и тогава България ще върви напред, е любимото му изречение. Един младеж го попита би ли убил човек. Щом не върви в пътя, беше отговорът, изречен с физиономия и жест, изразяващи готовност.

Веднъж, като скитахме из околностите на селото, видяхме двама цигани в  черешовата градина на наш познат. Дали бяха дошли само да хапнат череши или бяха дошли да откраднат по-големи количества, така и не разбрахме, най-вероятно беше второто. Моят човек закрещя с псувни и страшни закани с цел да уплаши  двамата нашественици. Да, ама циганите бяха дошли да крадат, бяха предвидили, че може да бъдат сгащени, бяха се подготвили за такъв момент и имаха, както се казва в спорта, психологическо превъзходство. Изправиха се срещу нас със стоманени тръби в ръце и... Моят човек пребледня и инстинктивно се скри зад мен. Не, не се стигна до пребиването ни не заради някакви мои бойни умения, а защото на циганите им беше достатъчно, че са ни респектирали.

Когато си тръгнахме в ускорен ход от градината, в която победителите продължиха да си хапват череши, моят човек възвърна цвета на лицето си. И започна като в транс да повтаря, че ако е била в него ловната му пушка, мамка им щял да ожали на тия мангали. Ако пък с него не съм бил аз, за нищо неставащият гражданин, а някой от приятелите му миньори, които не се спират пред нищо, тия гадни мангали щели да пропищят до девето коляно. Пак нищо необичайно, човекът си  е имал нуждата да прикрива плахостта си, най-вече пред самия себе си, като непрекъснато разказва как ще наказва и дори убива, без да му мигне окото.

Този човек ми е приятел и положителните му качества преобладават, но ми е минавало през ума, че ако някой хитрец поведе десетина като него и ги убеди, че те са поборниците за правия  път, а той техният вожд, поемащ  отговорностите, моят приятел би реализирал заканите си да участва в ликвидирането на нередовните. Когато са много и точно по тази причина опасностите за всеки един от тях са минимални, страхливците стават компенсаторно решителни. Появява се потребност да се доказват един на друг и стават безразсъдни, дори жестоки. Всеки, който е нападан от глутница кучета помияри, всяко едно от които е от жалко по-жалко, знае каква опасност са те, настървени от заедността си.

Грубо е сравнението ми, но хората, които бяха на протеста срещу задържането на депутатите хулигани от „Атака,” бяха такива. Те са същите, които прикриват страха от несигурното си битие не толкова зад г-н Сидеров, колкото зад лозунгите, които изкрещява той от години. Той много добре познава манталитета на тези хора, защото ги изучава отгоре, той не е един от тях. Не с мускули, а с ум, хитрина и много шанс е успял да стъпи в зоната на недосегаемите и е повел организираните нещастници, които с гласовете си го държат в тази зона. Г-н Сидеров е начетен човек, той много добре знае, че не може лесно да се променят геополитическите обстоятелства, помогнали на САЩ и ЕС да изтикат влиянието на Русия в Източна Европа и България и да се настанят на нейно място. Но слави руската политика не само заради парите на Москва, ако е вярно това, което се говори, а най-вече защото това е нещото, което опиянява последователите му.

Мисля, че при арестуването му, макар и само за миг, г-н Сидеров си помисли, че недосегаемостта му му се изплъзва. Изгуби цвета на лицето си и умилително съобщи на нацията, че в деня, когато синчето му навършва 2 месеца, го арестуват, т. е. нещо като „Бият Паниковски”. За да унижат опозицията! Не е един от убогите последователи на г-н Сидеров и адвокатът му г-н Явор Нотев, който помогна на партийния си шеф да възвърне апломба си. Защото самият той не би се заел с неговата роля и ако се заеме, няма да го прави така талантливо. А масата от  дрогираните от заедността си, най-вероятно повечето добри люде, е мощно оръжие в политиката. Някога Адолф Хитлер успя да превърне почти целия германски народ в такава маса, дано сравнението не прозвучи като предсказание.

Има нещо общо между дотук обсъжданата маса и бойците на Ислямска държава. Последните ги вдъхновява Коранът, защото той, втълпяват им техните водачи, им  казва какво искат от тях Аллах и Неговият пророк - да убиват неверниците и да умират за вярата. Водачите на тези нещастници също не са истински предани на ниспосланото писание, но им е нужна масата от освирепели нещастници, за да постигат политическите си цели. Нали не сте чули високопоставен политик в ислямска държава да се е превърнал в шахид, за да умре за вярата и отиде в мохамеданския рай? Както, мисля, няма да чуете и за наш политик, който ще се превърне в мъченик, за да осъществи идеите си. При такава опасност предпочитат да обявяват гладна стачка, за да ги съжалят мекушавите съдии от хаотичната ни правосъдна система. /Марица.бг


Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
8277
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. „Марица“, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...