събота, 17 Ноември 2018 15:21 ч.

Любовта между д-р Христо Аджаров и дъщерята на Христо Ботев завършва нещастно

Статуя на неговия внук днес се е излегнала във фоайето на новотела
10.02.2013   |   08:33
Прочетена: 4150   |
Коментари: 10
Любовта между д-р Христо Аджаров и дъщерята на Христо Ботев завършва нещастно

Къщата на рода Аджарови на улица “Цар Асен” остава скрита от минувачите. Точно пред нея има заведение, което привлича вниманието и крие сградата зад гърба си. Ако човек преодолее пречката и се загледа в къщата обаче, няма как да остане равнодушен. Малките кръгли прозорчета на таванския етаж, дърворезбите под стряхата и красивите зелени капаци на прозорците придават на двуетажната сграда нещо приказно. А историята на семейството е превърната от съседи и познати почти в легенда.
Домът е построен през 1886 г. от грък, след което от него я закупува Владимир Селджобалиев. Той завършил право в Белгия. Бил е областен управител на Бургас, но въпреки това през Балканската война заминал доброволец на фронта. Ранен е тежко в бедрото и след няколко месеца умира от раните си. Оставя вдовица съпругата си Йова, дъщеря на Христо Даскалов - стамболовист и депутат от Учредителното събрание, приело Търновската конституция. Впоследствие Йова се омъжва за доктор Христо Аджаров и заедно с него и със сина си от първия брак Милен живеят в къщата.
Историята на доктора е изключително интересна. Той е роден в Калофер и произхожда от заможно семейство. Баща му - Гъчо Аджаров, бил търговец на жита в Цариград, където имал търговска кантора. През юли 1877 г. Калофер е изгорен при отстъплението на генерал Гурко, при което изгаря и къщата на д-р Аджаров. През същата година кантората на баща му е разграбена и семейството остава буквално на улицата. И идва в Пловдив. Тук Христо завършва Мъжката гимназия с пълно отличие. След това, със съдействието на видния възрожденец Йоаким Груев, е изпратен като държавен стипендиант да учи медицина във Виена. След завършването специализира хирургия във Виена при световноизвестни професори. Впоследствие специализира и в Париж. Тъй като дължи образованието си на българската държава обаче, д-р Аджаров се зарича винаги да работи в държавни здравни заведения.
Връща се в България и започва работа в държавната болница във Видин. При една екскурзия до Белоградчик той се запознава с дъщерята на Христо Ботев - Иванка, с която си допадат от пръв поглед и още на другия ден обявяват годежа си. Но любовта им е обречена.
Майката на Иванка Ботева - Венета, се противопоставя на брака и връзката между д-р Аджаров и неговата любима насилствено е прекратена. Отчаян, той сключва брак с Милка Хаджипетрова и заминава на сватбено пътешествие в Италия. След завръщането си получава телеграма от Иванка Ботева, че майка є е съгласна те да се оженят, но вече е твърде късно. Няколко години по-късно Милка умира, само че Иванка вече била омъжена. И затова Христо се жени за Йова.
Доктор Аджаров е дългогодишен началник на Хирургичното отделение на Пловдивската държавна болница. През 1924 г. е назначен за главен лекар на болницата. Участвал е в три поредни войни - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна, като дивизионен хирург с чин майор. От 1928 г. е назначен за член на Висшия медицински съвет в София, на който пост остава до закриването му след 9 септември 1944 г.  Извършил е някои уникални за своето време операции. Той прави първите сърдечни операции в България и Европа.
Христо Аджаров работи усилено и в още една област - борбата срещу туберкулозата. През 1918 г. той основава комитет за построяване на противотуберкулозна болница. Събрани са много средства, като една голяма част от тях са дарени лично от семейство Аджарови. Построени са два павилиона в двора на Държавна болница, а по-късно се изгражда и третият - сегашните Нервна и Психиатрична клиника. Само за павилиона за костна туберкулоза Аджаров първоначално дарява 10 хил. златни лева. В знак на благодарност този павилион е кръстен на негово име, а на входа му е поставена паметна плоча. След 9 септември 1944 г. плочата е свалена, а д-р Аджаров изпада в немилост, понеже бил първомайстор на масонската ложа “Слънце”.
Докторът осиновява сина на Йова и Владимир - Милен, който приема фамилията Аджаров. Милен завършил Роберт колеж, след това право в София. Специализирал във Франция. Но тъй като бил с десни убеждения, без никога да е участвал във властта, Милен е преследван по време на целия социалистически режим чак до 1989 година. Три пъти е интерниран в различни ТКЗС-та в Северна България. В същото време бил изключително интелигентен човек с чувство за хумор и някои от истинските истории, свързани с него, в Пловдив се разказвали като анекдоти. Например през 80-те години срещнал Антон Югов - бивш министър-председател и министър на вътрешните работи след 9 септември, който по това време вече бил свален от власт и малко в немилост. Югов се водил тютюноработник, но една част от времето прекарвал, като свирел по кръчмите. Това Милен Аджаров го знаел много добре, защото бил почитател на хубавите заведения. Югов го питал откъде се познават, а Милен казал: Вие навремето, като свирехте в пловдивските кръчми, аз ви слагах в китарата най-големите каймета.
Съпругата на Милен била изключително ерудирана. Двамата имали един син, кръстен на дядо си Христо Аджаров - известен политик, стопански деец и мислител. Два пъти е избиран за общински съветник, два гласа не му стигат, за да го изберат за председател на Общинския съвет в Пловдив. Аджаров е работил също като изпълнителен директор на “Ален мак”. Като общински съветник има голям принос в преименуването на пловдивските улици и премахването на тоталитарните символи.
Приятели на Христо разказват, че любима негова тема за размисъл била “Мързелът като основен фактор за развитието на човешкия прогрес”. Смятал, че умният и мързелив човек е двигател на прогреса, а не този, който по цял ден извършва монотонна физическа работа. Аджаров имал много интересно физическо, духовно и интелектуално излъчване, което правило впечатление на хората на изкуството. И известният скулптор Драгол Парашкевов решил да го използва за модел, като му направил статуя. След неговата смърт статуята е поставена в Новотел Пловдив - любимо място на Аджаров, и до днес стои във фоайето на хотела.
Христо Аджаров притежавал и едно от първите заведения в Пловдив още по времето на комунизма, което направил в двора на къщата си. Впоследствие това заведение се разраства, става ресторант “Финес”, а в момента е кафе-бар “Енфие”. Къщата обаче е продадена и днес има други собственици.

<>
>

Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
7306
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. &bdquo;Марица&ldquo;, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...