понеделник, 22 Януари 2018 20:07 ч.

Милен - детето на Милениума: Орисаха ме за президент, а станах строител

Роденият навръх новата 2000 година помага на баща си в изхранването на 5 деца и мечтае за къща на село
01.01.2018   |   16:27
Прочетена: 3202   |
Коментари: 0
Милен - детето на Милениума: Орисаха ме за президент, а станах строител

Когато в навечерието на Милениума едно непълнолетно момиче от ромската общност в село Труд ражда Бебе 2000, нарича: „Да стане голям човек, президент!”. 18 години по-късно, на прага на пълнолетието си, което ще отпразнува навръх тази Нова година, момчето има по-скромни стремежи: „Да поработя, да си построя къща на село и да живея спокойно”.  

Когато пеленачето на 17-годишната Красимира Чакърова проплаква за пръв път, пловдивчани вдигат наздравици с пластмасови чаши пред общината. Традицията да се празнува на площада е възстановена скоро и еуфорията е в разгара си. Минути след полунощ внезапно тогавашният кмет Иван Чомаков изчезва. След кратко разследване на пиара му и журналистите, отразяващи партито на открито, гръмва вестта, че в Пловдив се е родило Детето на Милениума, а градоначалникът е побързал пръв да поздрави родилката.  „Марица” откри отново момчето, за да разкаже доколко в пътя му дотук са се преплели надеждите и прокобите на новия век и с какви очаквания то прави крачката към възмъжаването си.  


Да се намери най-известното бебе на село Труд обаче се оказва съвсем не лесно. В селото никой дори не се сеща за знаменателната първа минута от 2000 година. В колективната памет няма  диря и от последвали хлапашки магарии, защото скоро сред раждането на Бебе 2000, след като е получило като подарък няколко наръча памперси и храна за пеленачето, семейството се преместило в бащината къща в Царимир.

Момчето, записано в историята с името Веселин и получило така дарове от орисниците си, защото е дошло на бял свят на Василовден, не може да бъде открито и в системата на ГРАО. Понеже в крайна сметка не е наречено Веселин, а Милен. Като Милениума. И като вуйчо си.

Днес живее в последната къща на ромската махала, до гробището в Царимир. Там го знаят с прякора Руши, защото прилича малко на певеца Руши Видинлиев.
А ние го откриваме пак в село Труд. Ала не в къщата, където над бебешкото му легло някога висеше надпис „God Bless you”. А в дома на вуйчо му, който току-що си е дошъл от Белгия.  

Учих в Граф Игнатиево до осми клас, започва разказа си Милен в дома на братовчедите си. А те в това време гледат отстрани поредния му миг на слава и подклаждат огъня в кюмбето. Момчето се отказало да продължи нагоре, въпреки че майка му много настоявала. След него Красимира родила още 4 деца - най-малката Камелия в момента е на 2 месеца, 6-годишния батко нарекла Божидар, 9-годишният син получил първото избрано име на Бебе 2000 - Веселин. Най-много помага 14-годишната днес Ели.

Толкова деца няма как да се издържат финансово и започнах да помагам на баща ми в работата, разказва Милен. Семейството опитало да изкарва прехраната си със земеделие. Нивата с чушки обаче гълтала всички сили на таткото и поотрасналия син, а не носела очакваните приходи. В началото учих и помагах, а после само помагах, спомня си онова време Милен. 

В училище се увличал по физиката, ала с другите предмети се справял трудно. Въпреки това днес говори добре български и се кълне, че пише без грешки. Може да живеем в махали, но не сме неуки безделници, засмива се Милен.

Докато баща му ходел по борсите с реколтата, момчето карало работниците. Като се видяло, че в земеделието няма хляб, двамата се  хванали със строителство. Сега таткото е на постоянна работа в Голям чардак, а в почивните дни със сина му ходят да строят къщи. Едва няколко години след като е престанал да учи, Милен вече съжалява и се зарича да се върне към школото и да вземе диплома. За сметка на това обаче вече може да зида и да шпаклова. Плочки съм лепил, даже павета съм редил, разказва 18-годишният младеж.

От майка си е научил, че човек не бива да лъже и да краде, а да живее с честен труд. И Милен не иска повече от това - да има занаят, с който да си изкарва прехраната, и да е близо до семейството си. „Не съм беден, не искам и да съм богат. Нищо не ми липсва”, казва момчето.  

Когато не е по обекти, се събира с братовчедите, ходят по барчета, отскачат до Пловдив. С тях ще посрещне и 18-ия си рожден ден. Всеки  път предупреждава, че не иска подаръци. Не го правя за това, а да се видим и да се повеселим, обяснява Милен. Миналата година семейството му подарило мобилен телефон. В момента апаратът му се е смълчал в джоба, защото не е платена сметката.
Въпреки голямата шумотевица около раждането му, момчето на Милениума не се чувства специално. Не чака и нищо от държавата.  

За да му стане по-ведро, понякога стига да си пусне рап или нашумяло чалга парче. Признава си, че не посяга към книгите у дома, макар майка му често да го придумва: „Трябва да четеш! Много е важно!”. Милен обаче предпочита да отхвърли тежка физическа работа, макар да е слабичък, отколкото да прелиства страница след страница. Малко е припрян и често отнася мъмрене от баща си да бъде по-старателен. „Аз съм малко бамбашка човек - все бързам за някъде. Ако мисля нещо, след две минути акълът ми е другаде”, дава си сметка Милен. И за 18-ия си рожден ден дава тържествено обещание пред себе си да стане по-сериозен.

Не може да се каже, че не се е влюбвал, но отрича да има приятелка. Когато дойде време да стане глава на семейство, му се иска пълна къща като неговия дом сега. Миналия ден родителите му заедно с братята и сестрите дошли също да се видят с родата от Белгия. Вечерта Милен се прибрал сам в Царимир. Едва изкарал до сутринта в празната къща.

Местен патриот : Отвъд табелата на Труд  - само за риба

Лятно време Милен събира момчетиите от село и се запиляват някъде за риба. Това е любимото време за момчето. Най-близо е язовир „Пясъчник”, където са хващали шарани, но ходят и на „Копринка”. Не обичам морето, тръсва глава Милен. Балканът повече го привлича с красота и спокойствие. 

Детето на Милениума обаче изобщо не мечтае за живот отвъд табелата на село Труд или Царимир. Мъчно му е, че приятелите му са се пръснали от Кипър чак до Германия. Той самият би ги последвал само за да припечели някой лев и после да се върне пак обратно. „Да си построя къщичка, нещо да постигна, но на село - тук ми е много спокойно”, казва Милен.

Милен - детето на Милениума: Орисаха ме за президент, а станах строител
Милен - детето на Милениума: Орисаха ме за президент, а станах строител
Милен - детето на Милениума: Орисаха ме за президент, а станах строител
Милен - детето на Милениума: Орисаха ме за президент, а станах строител

Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
1002
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. „Марица“, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...