неделя, 22 Юли 2018 13:37 ч.

Мирис на живот

19.06.2016   |   08:34
Прочетена: 852   |
Коментари: 0
Мирис на живот

Мариела Конова е родена през 1967 г. в Пловдив. Завършила е  ПУ „Паисий Хилендарски” - специалност Български език и литература. Завършила е още Журналистика и Актьорско майсторство и театрална режисура в Свободния факултет.  Първите  творби са отпечатани в сп. „Родна реч”, вестник „Комсомолска искра”, вестник „Отечествен глас”. Лауреат на национални литературни конкурси. Автор е на стихосбирките „Молитва за слънце” (1993 г.) и „Завръщане” (2010 г.) Член на Дружеството на пловдивските писатели.

ГОСТУВАНЕ В ПЛОВДИВ

Преди да видиш моя град с тепетата

и калдъръма с дървените порти,

когато са разцъфнали дърветата,

а здравецът ухае по дворовете…

Преди да чуеш вятъра и птиците

и да докоснеш камъка в дувара,

от кладенците му и под лозниците

вкуса му да усетиш, да погалиш

резбованите ракли под таваните

и ризите, извезани с мъниста,

под песента на медните камбани

с иконите от криптата пречистващи…

И слънцето преди да те целуне

в Античния театър като гостенин

и осветен от ярко пълнолуние

да се разхождаш в тишината нощем…

Преди да дойдеш имам много спомени

от минали епохи и от хора,

навярно ще почувстваш добротата им

и обичта, с която те говорят -

чрез книгите, картините, чрез времето

и стъпките им в камъка вековен.

И ще си тръгнеш с мойто вдъхновение,

за да се връщаш в моя град отново.


ЧИФЛИКЪТ

Сега е пуст като забравен спомен.

Тревата е покълнала отгоре му

и с вятъра се гуши и говори.

Мирише на земя, живот и корени.

Основите му, камъни безмълвни,

са родовата памет на дедите ни,

а гените ни - наследени мълнии,

пулсират във кръвта ни и в очите ни.

Не просто пръст докосват сетивата ни,

а времето, което е отминало,

и стъпваме във стъпките на някого

със нашата усмивка, поглед, име.


СТАРИТЕ ЩЪРКЕЛИ В ЕГИПЕТ

Опитват се да полетят със ятото

и имитират полета на младите,

в родината им скоро ще е лято,

но нямат сили да се върнат - слаби са.

Кръжат над тях останалите щъркели

в очакване, че могат да успеят.

Дори да са обречени на смърт,

те нея предпочитат пред копнежа.

Оставят ги. Отлитат само силните.

И знаят, че гнездата им ги чакат -

ще продължат рода си и инстинктът им

по-силен е от бурите и вятъра.


ЧАСОВА РАЗЛИКА

На дъщеря ми Сияна

Непрекъснато връщам часовете назад,

връщам дните и нощите връщам,

знам, че нас ни разделя почти целият свят -

с планини, океани и къщи.

Тук при мен се разсъмва. Денят се роди,

а при тебе е вечер и залез.

И оставила своите детски мечти,

ми разказваш как храбро се справяш.

Преоткриваш смеха ми в смеха си. Дори

своя път преоткриваш чрез моя,

търсиш в своите стъпки мойте следи,

мойта обич е твойта опора.

Непрекъснато връщам часовете назад,

връщам дните и нощите връщам,

знам, че нас ни разделя почти целият свят,

но и него чрез тебе прегръщам.


ДЕЛФИН В ДАРДАНЕЛИТЕ

Изящен блясък в сините вълни

и плясък от сребристата му перка,

решил е пътя ни да прекоси

и да изпълни този миг с надежда.

Чрез ореол от мънички слънца

във пръските солени на водата,

събужда в нас онази доброта,

която е присъща за децата.

Един делфин успя да ни спаси,

накара ни да чуем сетивата си,

за да усетим своите мечти,

преди да сме докоснали земята.


ПОД ЧУЖДОТО НЕБЕ

На сина ми

Под чуждото небе, до океана,

в сърцето на света и на живота,

реален и чаровен, и спонтанен

живееш и с желание работиш.

Защо ли вместо облачето бяло

една сълза в очите ми блещука

и чувам баба, песента запяла

за гурбетчията и за разлъката.

Не съм сама, а с хилядите майки,

които в този миг са без чадата си

и всяка пази с болка свойта тайна

и вярва и в успеха, и в съдбата.

А ти навярно може би сърфираш

или танцуваш някъде с приятели,

ако остане време и се взираш

в екрана на монитора с очакване.

АКЧАЙ

Аз съм морето, което се гуши в скалите.

Пясъкът аз съм, парещ и пълен със миди.

Аз съм небето - което се слива с водата.

Аз съм звездите, вятърът, свободата.

Птичата песен и писък на гларус в безкрая.

Аз съм дъждът, пълен с нежност, със жажда и вяра.

Аз съм тревата, по-боса от нечии стъпки.

Въздухът аз съм, себе си пия на глътки!

<>
>

Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
5943
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. &bdquo;Марица&ldquo;, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...