четвъртък, 13 Декември 2018 10:51 ч.

Митрополит Паисий Пловдивски - забележителен деец на църковно-народното движение на българите

25.02.2011   |   11:29
Прочетена: 2744   |
Коментари: 2
Митрополит Паисий Пловдивски - забележителен деец на църковно-народното движение на българите

В утрото на 25 февруари 1872 година в Цариград свършва земният път на Паисий Пловдивски - българския митрополит, когото народът почита и уважава. Кой е този духовник, за когото П.Р.Славейков през 1863 година пише: "Велик йерарх и поборник на нашите черковни правдини, българин по чувство, обезсмъртил своето име в черковната наша история"? А българският патриарх Кирил, който е и Пловдивски митрополит, го определя като "един голям дух, роден в духовната родина на елинизма, но превъзмогнал нейната историческа слабост. Но преди всичко той е гордост на българския народ". Паисий е роден през 1810 година в Янина, а по други сведения - в Аргирокастро, Гърция. В Янина, след завършването на образованието си, той става дякон и протосингел на Янинския митрополит Йоаким, бъдещ Вселенски патриарх. През 1853 година е хиротонисан за епископ и е назначен за митрополит на Смирна (дн. Измир). През 1858 година е преместен за митрополит в Пловдив. Така не е удовлетворено искането на българската общественост за архиерей - българин. При обиколките на епархията през 1858-1859 година митрополит Паисий събира по-малки от общоприетите владишки данъци, оставяйки част от постъпленията на общините. Прави лични дарения за отделни училища. Не пречи на богослужението на български език и затова новият владика е приет добре от повечето българи. Заради толерантното отношение към българите той е подложен на нападки от силната и консолидирана гръцка общност в Пловдив. Пловдив и Пловдивска епархия заемат важно място в църковното движение на всички българи. На 12 март 1861 година в църквата "Св. Богородица" официално се декларира, че градът и епархията не признават властта на Цариградския патриарх. Паисий защитава правото на българския народ за църковна независимост като негов архиерей. Противопоставя се на националистическите гръцки домогвания и патриаршеските претенции. За него вярата не се препокрива с народността, а е над нея, без да я отрича. За това той е обичан не само от своето паство в Пловдивската епархия, а и от целия български народ. На 25 февруари 1861 година Пловдивският митрополит е низвергнат и отлъчен на заседание на Синода, който обявява Паисий, че е  "недостоен да бъде архиерей, заличен от списъка на архиереите и свещениците и лишен от Божията благодат, чужд на сонма на свещенослужителите и изхвърлен от свещения двор". След 15 април 1861 година Паисий е на заточение в Света гора, Чанаккале и на остров Халки. Желанието на новоназначения Пловдивски митрополит Панарет да поеме управлението на епархията среща твърдия отпор на епархийското настоятелство и на повечето общини в региона.

След низвержението на Паисий Пловдивски и по време на неговото заточение за мнозинството българи той си остава безспорният архиерей на епархията. През цялото време на заточението, макар и далеч от Пловдив, Паисий си остава Пловдивски митрополит, признат за такъв от цялата епархия. Епархийският събор взима решение да не признава друг владика, изпратен от Патриаршията, тъй като това означава да се признае патриаршеската власт над Пловдивската епархия и да се престъпи клетвата за отделяне от Патриаршията. Същевременно се демонстрира вярност към Паисий като епархийски архиерей, който е наказан заради делото на българския народ. В продължение на 11 години Пловдивската епархия не отстъпва от тази позиция. На Паисий се изпраща редовно парична помощ, търсят неговите съвети, подкрепят го всячески, името му се произнася в службите, като каноничен архиерей. Бил е информиран, според възможностите, за всичко важно в живота на епархията. Така Пловдивската българска община, която ръководи църковните, просветните и обществените дела, остава вярна на Паисий и нито веднъж не признава Панарет. По този повод Паисий заявява пред Първия църковно-народен събор: "Пловдивската епархия никога не престана да ме утешава и поддържа... Борих се за правдата и не ще престана да се боря; до гроб ще остана такъв, какъвто се показах; няма да се откажа никога от народа и от клира му." След завръщането си от заточение той е в непрекъсната връзка с дейците на църковната борба. В българското църковно-национално движение митрополит Паисий не търси за себе си нищо. Уважението към него по време на Първия църковно-народен събор е голямо не само сред членовете на Събора, но и сред българския народ. Израз на това отношение е, че той е сред предложените кандидати за екзарх. Паисий Пловдивски умира в момент, когато Екзархията е учредена и усилията се насочват към политическото освобождение на българите. След неговата смърт интересът към личността му нараства, като носител на патоса на повсеместната борба за национално самоутвърждаване. Проф. Николай Генчев справедливо отбелязва:  "Застанал на българска страна, Паисий трябваше да понесе своя кръст по стръмнините на една трудна Голгота, да докаже, че неговият живот е дълбоко промислена позиция, която остави завинаги името му в българската национална история, в историята на българската църква."

<>
>

Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
8036
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. &bdquo;Марица&ldquo;, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...