вторник, 17 Юли 2018 16:46 ч.

Моми и змейове край шефа на Дървото

Учителят трябва да е артист в час, защото публиката всеки път е различна, казва Константин Костадинов
28.12.2017   |   19:30
Прочетена: 1407   |
Коментари: 0
 Моми и змейове край шефа на Дървото

Преди 40 г. момче с униформа влиза всяка сутрин в професионалната гимназия по дървообработване. Тогавашният ученик от специалност „Мебелно производство” Константин Костадинов още не знае, че днес отново всяка заран  ще прекрачва прага на школото, но като негов директор. Точно 24 г. от живота му са минали в него - 4 като ученик, 10 като зам.-директор по производството и още толкова начело на учебното заведение. Наскоро се наложило архивът от четвъртия етаж да се премести и на пода паднала кутия. Като се навел да събере разпиляното, Костадинов се оказал в ръце със своя снимка от 1978 г. Тогава за първи път влязъл в школото по примера на баща си, който също е учил в него. По онова време имало само една паралелка в техникума - по мебелно производство, а  тапицерите,  бояджиите и майсторите на врати и прозорци учели 3 г. в другата форма - СПТУ.  

За ученическите години в дълбокия соц Константин Костадинов  си спомня с лека носталгия: „Нямаше джиесеми и интернет. Ако имахме свободен час, отивахме на игрището със сгур на мястото на днешните тенискортове. Ставахме бубараци. Уж режимът беше по-строг, а беше по-спокойно, без толкова агресия и злоба”. 

Днес носи повече отговорности и още по-малко оттогава може да си позволи да закъснее. Обикновено не по-късно от 7,10 часа минава край портиера. След него му предстои да издържи изпитателния поглед на патрона Христо Ботев, изписан на стената в централното фоайе от учителя по рисуване Румен Цветков. „Сега е времето да покажем своя патриотизъм”, подканя фразата до портрета с почерка на поета-революционер. Костадинов обаче е зает с една друга революция - да наложи дуалното обучение, след като школото първо въведе тази форма извън австрийски и швейцарски проекти, с които тя проходи у нас.

Стълбите към горните етажи се вият около гигантско дърво с птици, изработено от ученици и преподаватели през 2007 г. по повод на 100-годишнината на школото. Стига чак до покрива на 13,5 м и се наложило да го монтират на части. Костадинов обаче не стига до върха, защото кабинетът му е на втория етаж. Зад вратата се ширва още един свят, издялан от дърворезбарите в школото. Масивното бюро от орех е правено като писалище, в ъгъла му още стоят приспособленията за писане с мастило. Но до тях вече са се настанили компютърът и мониторът от  системата за видеонаблюдение.  Вместо крака, изваяни моми с преливащи от плодове престилки подпират плота на директорското бюро. Мотивът от фриза по ръба му е пренесен и върху масичката, която пък „стъпва” върху фигури на змейовете от народните песни. Вместо модерни секции, Костадинов има далечен роднина на бюфета. Там са подредени награди на школото, кафените чашки за гости, обемни папки с надписи „Газификация” и „Учебната 2017/2018”. Цигулка на горния рафт напомня за закритата през 2007 г. паралелка по лютиерство. Когато затвориха фабриката за кухи китари и цигулки, интересът секна, обяснява в крачка директорът на Дървото, вече грабнат от задачите за деня.  В последните дни от календарната година те са свързани с финансови въпроси. Трябва да се огледа бюджетът. Стига ни благодарение на допълнителните приходи, обяснява Костадинов. Миналата година школото откри Първа ученическа мебелна индустриална кооперация - ПУМИК. Тя изпълнява поръчки, изделията се изработват от преподаватели и ученици в работилниците. Гимназистите получават дял от печалбата. Става малко бавно, защото се работи по един ден в седмицата, но пък няма компромис с качеството. За миналата учебна година гимназисти си заработили по 200 лева за 2-3 месеца.

След като огледа бюджета, директорът се залавя да сондира мнение в колектива с какво училището да се представи на Панаира на професионалното образование през април. Миналата година участва с иконостаса за църквата в с. Видинци. Гошо, Тихомир и Илиян, които тогава работиха по него, вече са студенти в Лесотехническия университет.

Всеки ден е различен, казва директорът на Дървото. Има уникалния шанс да работи в атмосфера, каквато няма в друго училище. Стените на кабинета му са покрити с дървена ламперия от 19 сегмента, всеки - с дърворезба със символите на различни занаяти. На тавана също има гигантско дървено пано, но със сцени от народния календар - оран през пролетта, лятната вършитба, есенния гроздобер, жена с хурка край огнището през зимата. Четирите сезона сочат посоките на света, а в центъра е гравирано слънце, заобиколено от знаците в зодиака.

Под този цикъл на живота, изваян с длето, неусетно се изтърколили годините за Константин Костадинов. Уж дойдох временно, а на 2 септември догодина ще станат 20 г., казва той. След като завършил Дървото, той продължил в Лесотехническия университет. После започнал работа в завод „Напредък”, където изкарал 10 г. Бил едва на 27, когато началникът го извикал и му рекъл: „Хвърлям те в дълбокото”. Тогава за първи път настоящият школски директор поел отговорностите на шефския пост. През 1998 г. обаче се задала приватизацията. Още преди това се виждало, че заводът потъва, и Костадинов се замислил за собствен бизнес. За да си избистри идеята, взел да чисти стари отпуски и да обърне повече внимание на сина си. Докато играят мач, скъсал ахилес и се оказал 3 месеца в болнични с патерици. Точно по онова време в Дървото имало конкурс за директор и поста поела инж. Велкова. Влязъл в екипа като заместник. Бях в свои води, но изведнъж се оказах началник на моите учители, спомня си директорът. Веднага инициирал да се засили производствената дейност и школото почнало да показва продукция по изложения.  

Как се ръководи училище с толкова много момчета в трудна възраст?

В професионалното образование е по-тежко - тук има машини и инструменти, училището прилича на малък цех, а ние носим отговорност първо за здравето на учениците, отговаря Костадинов. Намерил е подход към калпазаните - разговор по мъжки в кабинета. Най-важното за един директор е да бъде човек, убеден е той. А също и балансьор между изисквания и очаквания на толкова много страни - ученици, родители, МОН, РУО, инспекция по труда, социални служби, синдикати. Най-важното е да се осигури спокойствие. Има ли напрежение, работата не върви, добавя Костадинов. На учителите казва, че преподавателят в час трябва да е артист, защото публиката всеки път е различна.  

Като отметне оперативните задачи, Костадинов трябва да напише и своята част в летописната книга, на чиито страници с мастило и изкусен почерк е писано още от създаването на школото  като курс по дърводелство в Павелско. През 1907 г. започва първия випуск с 14 ученици в Пловдив. По мое време модернизирахме базата, спечелихме проекти, купихме лазер и бус, изброява Костадинов. Горд е с пилотния си опит в дуалното обучение. Онзи ден шефове на 16 компании се срещнали с него, 10 искат партньорство за обучение чрез работа.

 Моми и змейове край шефа на Дървото
 Моми и змейове край шефа на Дървото
 Моми и змейове край шефа на Дървото
 Моми и змейове край шефа на Дървото
<>
>

Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
5914
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. &bdquo;Марица&ldquo;, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...