вторник, 20 Ноември 2018 18:32 ч.

Най-дългогодишният управник в Родопите: Бракосъчетавам второ поколение

Явор Говедаров закръгля 40 г. на поста като избираем кмет на с. Търън
16.01.2018   |   13:14
Прочетена: 6561   |
Коментари: 0
Най-дългогодишният управник в Родопите: Бракосъчетавам второ поколение

Явор Говедаров е най-дългогодишният избираем кмет на село в Родопите. Тази година той закръгля 40 г. на поста. Първо управлява смолянското село Селище, а от 1985 г.  досега е кмет на Търън. Говедаров е и един от най-известните ловджии в региона и шеф на една от най-големите ловни дружинки. Тази година управникът ще празнува и 70-годишен юбилей. Известен е с чувството си за хумор и нестандартни решения.

През годините той беше въвел "седнал полицай". Мъж от временната заетост седеше на стол със светлоотразителна жилетка и палка в ръка на главния път Смолян - Мадан, който минава през центъра на селото. Така стряскаше шофьорите и те спазваха ограничението за населено място. Говедаров се прочу и с ладата си, на която бе закачил трикольор и така обикаляше района. Кметът е известен и с остроумните си лафове.

-Помниш ли колко пъти си се явявал на избори за кмет? 

-Честно казано не помня, може да са 13-14 пъти. Имаше и кратки мандати, не съм ги броил. Започнах като кмет, когато закриха малките общини и ги обединиха в голяма с указ на ЦК на БКП. Целият ми трудов стаж е изцяло в системата на управата в общината. От 25 януари 1975 г. съм започнал като секретар на община Търън. В периода 1979 -1981 г. бях кмет на село Селище, а след това и на Търън. Като длъжност кмет съм с 40 г. трудов стаж. Сигурно сме един-двама с такъв стаж в страната. През годините на избори съм имал от двама до петима конкуренти, но винаги са ме избирали на първи тур с над 70-80%.

-Стажът като ловджия май ти е повече? 

-От 1976 г. съм ловджия. Година по-късно ме избраха за председател на ловната дружинка в Търън и досега я оглавявам. В нея има около 100 ловци. И не съм сменил пушката. Любимото ми ловно оръжие е от 1976 г., когато станах млад авджия. Купих я от колега за 30 лева. Двуцевка “ИЖ-овка” е. Тя ми е като талисман, даже и сега с нея ходя на лов. Имам и флоберка "Бърно”. Ние сме повече защитници на животните - храним ги, грижим се, младите като че ли са повече мръвкари, но се преборваме с тях.

-Ловната ви хижа е уникална и е посрещала президенти, премиери, професори...

-Ловната хижа стана известна, защото е нестандартна и на много красиво място. А и никой не сме връщали да ни дойде на гости в Бурето. Имаме приятели от целия Балкански полуостров. Всъщност "Бурето" е огромна използвана каца. Тя е една от общо 15-те на бившето "Булгарплод", в които са слагали зеле, туршии и всичко, което може да се маринова за изхранване на населението преди демокрацията. Кацата е побирала към 40 т туршия и е била висока около 5 метра. Авджиите на доброволни начала пренесохме частите и ги сглобихме на равно място на "Хармана" на 1000 метра надморска височина. 

-Имаш наблюдения и над мечките и над хората. Кои се управляват по-лесно и кои са по-хитри?

-Мечката е едно от най-хитрите сред животните. Не казвам, че хората не са, но мечката е много съобразителен хищник. Че са много хитри, доказва случай в село Ряка. Мечката водила двете малки мечета, едното от тях тръгва към ловджията. Мечката го спира с рев, отива до малкото, плясва му два шамара като на човек и го прибира, т. е. учи го да не ходи към хората. А с хората... е, невъзможно е да те обичат всички. Но съм казвал на младите колеги, като са ме питали за съвет, че формулата е да работиш в името на хората. Защото кметът е един побит дирек в центъра на селото, на който всеки се чеше. Другото е да си упорит в решаването на проблем - като ме изгонят от една врата, отивам на друга, ако не - влизам през прозореца. 

-Кога ти е било най-трудно като кмет?

-Най-трудното беше в периода 1996-1999 г, когато имахме много тежък режим на водата. Търън се водоснабдяваше от Райково, 12 км водопровод бе амортизиран и вода идваше в Търън само в 1-2 часа през нощта. Тогава ми беше най-трудно, защото виждах, че хората страдат, а аз страдах покрай тях. Тогава с депутата Звезделин Кафеджиев с много мъки в рамките на 2 г. го подменихме изцяло. През годините асфалтирахме почти всички улици и след мен, който е кмет, няма да има за решаване тези тежки житейски проблеми, които касаят цялото село. Приятно ми е в последните години да работя с кмета на община Смолян Николай Мелемов, защото и той като мен обяснява на хората кое е възможно да стане и кое - не. Защото не всичко зависи от кмета на селото и на общината. Но много неща могат да се решат и на място. В селото сме направили на обществени и доброволни начала много подобрения. Докарват ни материали, асфалт и хората в селото си го разстиламе, без да ангажираме фирми и да разпиляваме много средства. Останаха ни две улички по стотина метра да се довършат. Цялата водопроводна система ни е сменена, всяка година осигуряваме топъл обяд на 35-40 души, които са самотни и болни, с ниски доходи. Направихме многофункционална спортна площадка за всички видове спорт. Имаме много деца в училището - 92. Детската ни градина е с над 50. Нямаме безработни. Живо село сме, няма миграция. За това помага фактът, че Търън е на главния път между двата общински центъра - Смолян и Мадан. 

-С какво обаче не успя да се пребориш?

-Като законови промени много съм настоявал и не можахме да се преборим община Смолян да получава финансиране по програмите за развитие на селските райони. Смолянска община е с над 90 населени места, в които не можем да ползваме тези средства. Виждаме в съседните - Мадан, Рудозем, които ги ползват, колко много по-добре се работи. Приятно е така и бизнесът върви. Без инвестиции от такива програми хората се страхуват да инвестират самостоятелно заради убийствените лихви на банките. Централният път, който минава през селото, винаги е давал предимство. Търън е само на 10 км от града и много хора работят в Смолян. Това е хубавото. В прехода децата намаляват. Когато започнах през 1975 г., в училището бяха 300 деца. Но хората трябва да повярват, че вече вървим към по-добро.

-Известен си с чувството си за хумор. Какво можеш да разкажеш от кметския си фолклор?

-И сега в 2-3 ч. ме будят. Някой се напил повечко, жена му се обажда, успокоявам я и виждам, че няма нужда от полиция. Викам жените да пуснат жалба сутринта, обаче никога не идват, минава им. Към 200 младоженци съм оженил, включително и от други краища на България. Имам вече случаи да бракосъчетавам второ поколение. В практиката си имам и един особен случай. Преди години жених едни хора. И след няколко години мъжът идва и вика: водя ти жената, че ходи по чужди мъже и искам да ме разведеш. Казвам му - не мога. Разводите ги дава съдът. Той обаче - няма, който ме е женил, той ще ни разведе. Казвам на жената: Женил съм те, закълни се, че няма да ме лъжеш. Вика - заклевам се. Питам я: Вярно ли, че ходиш с други мъже? - Не, как ще ходя, имам деца. Видиш ли, обръщам се към мъжа . Тебе може да те лъже, но мене не може. Прав си, пък аз щях да се разделя с женицата ми, рече мъжът . И досега си живеят. Имам случай с фамилията си. През 1982 г., когато се обзавеждаше Окръжният комитет на партията, ме пратиха в Банско. Краваров, който беше и кмет на Банско, тогава беше главен инженер на предприятието за столове. Кмет на община Смолян беше Дора Василева, прати ме да поръчам столове. И се наложи да се срещна с главния инженер. Излезe и подава ръка - инженер Краваров, аз викам: Говедаров. Той се сепна, вика: Ти ми се подиграваш. Дадох му паспорта си да види, че не го лъжа, и си уйдисахме.

Най-дългогодишният управник в Родопите: Бракосъчетавам второ поколение
Най-дългогодишният управник в Родопите: Бракосъчетавам второ поколение
<>
>

Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
7359
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. &bdquo;Марица&ldquo;, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...