вторник, 20 Ноември 2018 18:31 ч.

На подлизурковци като нас не се полага Нобел

Призът трябва да се спре - разделя и сее вражди
13.10.2012   |   11:24
Прочетена: 5868   |
Коментари: 7
На подлизурковци като нас не се полага Нобел

- Отново раздадоха Нобели за литература. Ще дочакаме ли българин с награда?

 

- Ако българите се питат защо не ни дават Нобелова награда, нека най-напред се запитаме какво представляваме ние в очите на света. Нобеловата награда има много добри страни, има и много недъзи и пороци, които в последните десетилетия излязоха наяве. Един от тях - да го наречем българо-балкански синдром: всички наши съседи вече имат нобелист - турци, сърби, румънци, някои, като гърците, по повече от един. Напъните на българската официозна култура да направи нобелист от някой българин са просто унизителни. Старото политическо правило е Divide et impera - Разделяй и владей!, а награди като Нобеловата не само разделят и владеят, но пораждат неприязън, завист, която не мога да нарека благородна.  У нас, българите, вече проработи неприязънта и завистта спрямо нашите съседи. Това е един от резултатите от Нобеловата награда - тя е опит да се съчетае хуманизъм, филантропизъм с политика и политиканство. България плаща сега за лошото име, което има в Европейския съюз. Ние сбъркахме, че влязохме в ЕС - сега ни оглеждат под лупа и ни вадят какви ли не кирливи ризи, в повечето случаи с основание. Един от резултатите е трудността българин да стане нобелист. Страната, народът, който се е държал най-угоднически, най-слагачески спрямо Съветския съюз, трудно заслужава Нобелова награда.

 

- Пловдивският литератор Марин Кадиев, председател на Съюза на свободните писатели в България, е дал три български предложения за Нобел за литература - Антон Дончев, Анжел Вагенщайн, Пелин Пелинов. Трябва ли да правим предложения и догодина?

 

- Предлагам да се спрат българските предложения. Това е само начин България и българските писатели да бъдат унижавани. Трябва да се обърне гръб на тази институция. В избора се взима предвид качеството, но участват и други правила, други изисквания. Докато сме членове на ЕС и за нас се носят такива лоши думи - съвсем няма да я бъде работата с българския Нобел.

 

- Според вас в Нобеловите награди има голяма доза политика?

 

- Да, това “дарение”, Нобеловото, носи много политика. Това най-ясно личи в историята на нобелистиката в Русия и Съветския съюз. Чехов умира много скоро след обявяването на наградите и е трудно да бъде награден. Толстой обаче умира десетина години по-късно, без да получи награда - раздават се награди на писатели от Западна Европа и особено Скандинавието. Идва ерата на Съветския съюз - време на сложна, противоречива, объркана и много силна литература. В стихията си е Максим Горки - за него обаче и дума не се обелва. Знаете ли кой е първият руски литературен нобелист? И самите руснаци, обработвани от своята досегашна пропаганда, не знаят, че през 1933 г. поетът прозаик Иван Бунин става първият руснак, носител на Нобелова награда. Той е политически емигрант, мразещ съветската система до гроб. Около връчването на наградата му има някакво негово обвързване, волно или неволно, със зародилия се в Германия хитлеризъм. Следващата награда за руски писател получава през 1958 г. Борис Пастернак, автор на нашумелия роман “Доктор Живаго”, забранен в СССР. Произведението не блести с особена дарба, но е доста антисъветско. Подложеният на преследвания от властите в СССР автор отказва да получи наградата. От кумова срама през 1965 г. Нобеловият комитет отличава признатия от съветския режим Михаил Шолохов за епоса му “Тихият Дон“ - няма накъде! През 1970 г. обаче наградата получава антисъветският писател дисидент Александър Солженицин, изпъден от СССР.

 

Както е видно от примерите, Нобеловата награда е отявлено политизирана.

 

Нека не забравяме, че Нобелова награда за литература е била дадена и на Уинстън Чърчил - политик, който пише документалистика, но не е написал и ред художествена литература. Нобел за литература получава и посредствената американска  писателка Пърл Бък.

 

Ето сега китайският писател Мо Ян става вторият китайски нобелист за литература. (Държавни медии в Китай обаче приветстват Мо Ян като първия китайски гражданин, спечелил Нобелова награда за литература, като елиминират писателя дисидент Гао Синцзян, спечелил приза през 2000 г. като френски гражданин, както и намиращия се в затвора писател дисидент Лиу Ксиаобо, удостоен с Нобелова награда за мир през 2010 г. - бел. ред.) За китайски писател - обяснимо е, това е толкова древна култура с отлични писатели. Не съм чел нищо от Мо Ян, но бил майстор на словото. Бил в противоречиви традиции с властите в Китай, но общо взето приет.

 

Каква е великата световна геополитическа задача на тази продажна институция, наречена Нобелов комитет? Западът и Китай правят усилие за някакво обвързване помежду си. Докъде ще  стигне то - един бог знае. Хич не вярвам да отиде далече - Азия си е Азия, Западът си е Запад. Но всеки мислещ човек ще заподозре, че Нобеловата награда тук се дава в подкрепа на сближаването между Запада и Изтока. Че и тук стъпката е твърде много политическа.  И в момента ние, презираната страна, член на ЕС, трудно можем да разчитаме на такъв политико-културен ход като получаване на Нобелова награда. Много жалко!

 

- Кои наши имена при такава схема имат изобщо шансове?

 

- Не смея да пораждам неприязън, завист, озлобление: защо не аз, а Андрич?! Що за писател е този Орхан Памук?! Впрочем “нобелисването” на Памук беше крачка срещу дребната тирания в Турция - Орхан беше  с единия крак в затвора, ако не и с двата. Борави се с тази награда. Смешното е, че  парите за нея идват от човек, който е изобретил най-жестокото тогава средство за унищожение - взривните вещества.

 

- Сигурно така си е лекувал чувството за вина?

 

- Може би, но би го лекувал по-добре, ако беше дал тези пари за ранени, вдовици.   Но суетата си е суета! Добре, дал ги е за науката. По принцип съм против всякакви  награди от този род - те корумпират, озлобяват, разделят, разкъсват човешката  култура. Когато неотдавна избухнаха поредните скандали на кого дават и на кого не дават Нобелова награда, беше съставен списък на изключително големи писатели от XX век, които са били загърбени от Нобеловата институция. Много е тъжен и унизителен списъкът на ненаградените! Има списък и на много посредствени писатели, за които никой нищо не знае. Нещо порочно има в тези награди, както имаше порочност в българските Димитровски награди от ерата на тоталитаризма. Те също така разделяха, владееха, озлобяваха. Ако има човешки  разум, той ще премахне тези награди и ще остави човечеството само да решава Пърл Бък голяма писателка ли е или не.

 

- Впрочем има ли обективен критерий за литература?

 

- Обективен критерий за литература няма - никога не е имало и няма да има. Пак има два вида култура - масова и избрана. Масовата се издава наистина масово. Другата  литература е за по-тесен кръг читатели. Противоречието тук е много голямо. Все пак струва ми се нобелистите не държат да награждават най-издаваните автори - тогава и автори на криминалета би трябвало да имат шансове. А съм и против това рекламно по кориците на книгите да се пише в колко милиона екземпляра е излязла и колко е спечелил авторът - това е противокултурно действие.

 

- Вие лично за шанса на кой български писател съжалявате?

 

- Би могло да стане при Йордан Радичков - за него работата беше потръгнала, но не стана. Преди това би могло и при Йордан Йовков. Но нека не съжаляваме за обидените и унизени български, а и не само български писатели по цял свят. Нека разобличаваме тази фалшива институция, наречена Нобелов комитет.

Пазя се от класации - големи и малки.

 

- А класацията Голямото четене?

 

- То имаше това благоприятно прикритие, че там ставаше дума не за чест, не за пари, а за четене. Това беше по-разумният ход, нямам нищо против това да има голямо четене, а не големи реклами, пари, хонорари, премии.

 

- Ще оцелее ли четенето?

 

- Ще оцелее. Паникьорски е страхът, че хората престават да четат. А и четенето не е за всекиго. Най-високи културни точки в историята на Европа са точките, в които грамотни са били 2-3 процента от хората. Хора, на които не им се чете, сега тръбят, че четенето умира. Четенето може би не се увеличава, то се променя по качество, по начин. Но четенето остава, според мен.

 

- Коя е книгата, която не ви омръзва?

 

- “Животът и възгледите на Тристрам Шанди” на Лорънс Стърн - препрочитам го с удоволствие. (Лорънс Стърн, 1713-1768, един от най-скандалните автори в английската и световната литература, чиито герои се родеят с тези на Рабле, Сервантес, Пушкин, Гогол, Джеймс Джойс - бел. ред.) 

<>
>

Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
7359
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. &bdquo;Марица&ldquo;, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...