понеделник, 22 Януари 2018 20:03 ч.

Нова година ли? Половината свят не празнува днес

31.12.2017   |   13:40
Прочетена: 548   |
Коментари: 0
Нова година ли? Половината свят не празнува днес

Каквo отбелязваме на Нова година? Това не е толкова прост въпрос, колкото изглежда. Времето преди всичко е относителна величина. Хората са създали календари за да могат да го измерват. Но то е ефимерно и не може да бъде уловено и отбелязано като отправна точка, пишат редакторите на ABC Fact.

Повечето страни по света живеят според Григорианския календар. Той е въведен в употреба на 4 октомври 1582 г. от папа Григорий XIII в замяна на Юлианския. Разликата между тези два календара е вече 13 дни и се увеличава с 3 дни на всеки 400 години.

Именно според Григорианският календар на 1 януари ще отбележим настъпването на 2018 г.

В Тайланд обаче ще настъпи 2561 г. Официално Тайланд живее според будисткия лунен календар, където хронологията датира от намирането на нирвана от Буда. Според будисткия календар живеят и в Шри Ланка, Камбоджа, Лаос и Мианмар.

Етиопският календар пък е с около 8 години след нас. Той съдържа 13 месеца, като 12 са с по 30 дни, а последният - 13-ият месец е много кратък - 5 или 6 дни, в зависимост от това дали е високосна година или не. Денят там започва не в полунощ, а с изгрева на слънцето. Етиопският календар се основава на древния александрийски календар.

Еврейският календар е официално използван в Израел заедно с Григорианския календар. Според този календар се празнуват еврейските празници, паметните дни и рождените дни на роднините. Месеците в този календар се основават на новолунието. А първият ден от годината (Рош Хашана) може да се случи само в понеделник, вторник, четвъртък или събота. И за да попадне Рош Хашана в приемлив ден от седмицата, предходната година се удължава с един ден, ако е необходимо. Еврейският календар започва своето отброяване от първото новолуние, появило се в понеделник на 7 октомври през 3761 г. пр. Хр. в 5 часа и 204 части. Часът в еврейския календар се състои от 1080 части и всяка част се състои от 76 моменти.

Ислямският календар се използва за определяне на датите на религиозните празници и като официален календар в някои мюсюлмански страни. Хронология датира от преселването на пророка Мохамед и първите мюсюлмани от Мека в Медина (622 години пр. н. е.). Денят в този календар започва при залез слънце, а не в полунощ. Началото на месеца започва с появата на първия полумесецът след новолуние. Продължителността на годината в ислямския календар е с 10-11 дни по-къса от слънчевата година и месеците не съответстват на сезоните. Летните месеци след известно време ще бъдат зимни и обратнота.

Иранският календар или Слънчева хиджра е официалният календар в Иран и Афганистан. Този астрономически слънчев календар е разработен от Омар Хаям. Хронологията е подобна на ислямския календар, но се основава и на слънчевата година, поради което месеците му винаги се падат по едно и също време всяка година. Седмицата в иранския календар започва в събота и завършва в петък, който се счита за почивен ден.

Единният национален календар на Индия е разработен сравнително наскоро и е приет през 1957 г. В основата на изчисленията му е залегнала ерата Шака - древна хронологична система, често срещана в Индия и Камбоджа. В Индия има и други календари, използвани от различни националности и племена. Някои взимат като отправна точка датата на смъртта на Кришна (3102 г. пр.н.е.), други - идването на власт на Викрам през 57 г., а трети започват летоброенето от датата на смъртта на Гаутама Буда (543 г. пр. н. е.).

В Япония съществува хронологична система от раждането на Христос и традиционна, основаваща се на годините на управление на японските императори. Всеки император дава името си на епохата, през която царува. От 1989 г., когато на трона се възкачва император Акихито, Япония е в епохата на "мира и спокойствието". Предишната епоха, продължила 64 години, е на "просветения свят". В повечето официални документи е обичайно да се използват 2 дати - според Григорианския календар и годината на настоящата епоха в Япония.

Китайският календар се използва в Камбоджа, Монголия, Виетнам и други азиатски страни. Хронологията в него се води от идването на власт на император Хуанг Ди през 2637 г. пр. Хр. Календарът е цикличен и разчита на астрономическите цикли на Юпитер. В продължение на 60 години Юпитер заобикаля слънцето пет пъти - това са петте елемента на китайския календар. Една обиколка на Юпитер около Слънцето трае 12 години - тези години в календара получават имена на животни. През 2018 г. (според Григорианския календар) в Китай ще настипи годината на Кучето.

Календарът чучхе се използва в КНДР от 8 юли 1997 г. заедно с Григорианския календар. Отправната точка е годината на раждането на Ким Ил Сун през 1912 г. - основател на севернокорейската държава, вечният президент на Северна Корея. Годината на раждането му е първата година в този календар. При изписването на дати в КНДР се използват и двете хронологии, като годината по Григорианския календар се отбелязва в скоби до датата в календара чучхе.

Не само времето се измерва по различни начини. Възрастта на човек - също. В много култури в Източна Азия хората определят възрастта си според източноазиатската система. Т.е. с раждането си човек вече е на възраст 1 година, а рожден ден се празнува с настъпването на новата година. Според тази система, с новогодишните камбани, цялото семейство, събрано на празничната трапеза, едновременно празнува и рождените си дни.

Източник: manager.bg


Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
1002
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. „Марица“, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...