неделя, 22 Юли 2018 13:46 ч.

От мегдана до площада на България

30.07.2016   |   12:48
Прочетена: 678   |
Коментари: 1
От мегдана до площада на България

Анди Уорхол направи портрет на Мерилин, с който огорчи фотографите, събуди завистта на художниците и обърка критиците, които с вроденото си чувство за самосъхранение побързаха да го рамкират като поп-арт. А резултатът е прост -изчиташ картината на един дъх. Мирела направи портрет на Прехода, с който огорчи фотографите - оператори, журналисти, тв водещи и прочие отразители на събитията, събуди, вероятно, завистта на братята писатели и пообърка анализаторите. Констатациите за прехода на поета към публицистика е несъществен. Не съм се и замислял, че „Герника” е публицистика, а „Жените от Авиньон” поезия. Просто Пикасо. Стилът е това, което си, жанрът е това, което е. Сиреч, гравитацията си е съществувала и преди Нютон. „Площад България” е Мирела. Една великолепна творба, в която образността е градена с изчистените, на места урбанистични щрихи на Уорхол, в която фабулата на мисълта е приключенски увлекателна, в която един безименен главен герой странства из страната на чудесата, който се вълнува, тревожи, отчайва, вбесява, радва. И резултатът е прост - изчиташ книгата на един дъх.

Обсебен от великолепното, абсолютно нейно си писане, наситено с острата сетивност на разказвача, с овладяната емоционалност на поетиката, с достоверността на свидетеля на събитията, които съдбовно е заставен да ги диша като гражданин на републиката; с негодуванието и  яростта, които не се трансформират в плакатаджийски протест, а във философски прозрения за нрава на българския човек и на човека; за противостоенето власт - народ, метафорично обобщено в историческата дилема „влудените хора ли ще пребият ватмана или влуденият ватман хората”; в мъчителното искане за социална  справедливост, понятие, което човечеството мъкне от едни пет хиляди години и го е  протрило като цървулите си; и чиято категоричност често е преливала в революции, създали постреволюционни общества, фунционирали като неудачен експеримент; в искане за морална справедливост, която е също толкова непостижима в този географски сукак, че води до отчаяното желание поне да се разграничат „добри” и „лоши”, защото се оказва, че в държавата на прехода, която упорито върви към преходна държава, тези сакрални, фундаментални стожери, са  престъпно размити, омешани, разменени. И когато децата на прехода проходиха и прохождат, те нямаха и нямат ориентир, относителната демокрация рано им даде шофьорски книжки, но  потроши двата основни пътни знака и катастрофите са неизбежни. И това поражда постфактум вопъла „Какво направихме с децата си?”. Общество, в което лъжата е легитимирана, развращава. А абсолютно официализираната лъжа развращава абсолютно. Това е пикът на миньорния тон в тъжно гневната книга на Мирела. Този вопъл-въпрос, обвинение, самообвинение, е по-страшен от убийствата, немотията, корупцията и другите продуктово позиционирани дивотии на дивашкия преход. Той е пределът на безизходността и песимизма, отвъд който просветлява утехата на предупреждението, че дядо Йоцо гледа. И това е по-ужасна заплаха за политико-социалните садисти, за безгрижно консуматорските силиконови създания, от предупреждението, че Брюксел гледа или че ги гледа Бог. Единият е строг даскал с ограничени правомощия, а другият, както стана ясно след 94 година, вече не е българин. Това е погледът на езическо християнско патриархален наш съдник, на който генетично му имаме страха.

Мирела удачно е нарекла книгата си „Площад България”. Площадът на прехода придоби непреходно значение, особена символика. Стана територия на промяната, на протеста, на отчаянието, на гнева, на изгарянето на илюзиите и на изгарянето на хора.  

Това е същият площад, похабен от някогашните манифестации, с несменена настилка. Той не е правоприемник на българският мегдан, онази романтична територия за любовно пощипване на момите от хорото. Няма хора, а вече няма и моми. По стара българска традиция площадът скъса традицията, той е нов терен за „високи патоси и всекидневни притчи”. За добро или лошо, той е сега площадът на България, а „Площад България” е книгата на Мирела.

<>
>

Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
5943
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. &bdquo;Марица&ldquo;, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...