вторник, 25 Юни 2019 01:42 ч.

Партията храни, ние - борим

15.05.2016   |   12:53
Прочетена: 3900   |
Коментари: 16
Партията храни, ние - борим
Снимка: Руси ЧЕРНЕВ

                            Руси ЧЕРНЕВ


 

Преди 50 години, за ужас на съветските другари, на тепиха изгря звездата на Осман Дуралиев. Исполинът от исперихското село Владимировци е истинска заплаха за съперниците си. Доминираната от Москва Световна федерация по борба обаче не допусна нито веднъж Осман до върха. Защото в онези години като символ на непоклатимата мощ на СССР на тепиха трябваше да властва сибирската мечка Александър Медвед.

Осман Дуралиев обаче остана в историята. При това не с дузината сребърни отличия на вечния втори, а с няколко крилати фрази, актуални и до днес у нас. Преди Мексико-68 репортерът на БНТ прави интервюта с големите български надежди за медали от олимпийските игри. Когато го запитали как се готви да защитава цветовете на България на световния форум и с какви чувства  тръгва за Мексико, Осман отговорил ясно и напълно отговорно: Партията /х-/Рани, ние - борим.  Дуралиев изпълни партийната повеля и се бори като лъв срещу Медвед в продължение на две петилетки. Дали защото никога не успя да надвие съветския си опонент обаче, или защото като цяло дойде време да се плаща сметката за безплатните обеди, българският хляб се оказа горчив за Дуралиев. И преселническата вълна го отнесе към Турция през 1989-а заедно с хиляди деца на Делиормана и Кърджалийско. Коравият мъж си отиде от този свят на 72 години в Истанбул без почести и далеч от всенародната любов, както се случва с много заслужили българи, разпилени по света от неволята. Днес шепа местни политици се опитват да ни убедят, че е добре да направим всичко възможно, за да откажем тези наши сънародници, както и другите от Лондон, Чикаго, Брюксел и Канада, от правото им да гласуват при избора за различните български власти. Така щяла да се ограничи възможността на Турция и други държави да влияят върху процесите у нас и политиката на София. Тезата звучи патриотично и се харчи добре сред народа.  Тя се превърна в основа за разсъжденията върху поредните промени в Изборния кодекс. Дали обаче точно там ни стяга чепикът и няма ли в българската политическа система по-тежки проблеми за решаване? Има, разбира се, но никой напоследък не говори за тях. Около спора за това да гласуват ли роднините на Осман Дуралиев и Шефкет Чападжиев за български президент, или не, забравихме за основния политически проблем. А той е заключен във въпроса: защо българският парламент продължава да се пълни с анонимници с партиен билет, които изпълняват единствено ролята на бутони срещу тлъстата заплата от 3500 лв. (без допълнителните екстри)?.  Народното събрание все така е съставено от недоразумения, стигнали до депутатските банки само защото в банката с партийни кадри не е имало нищо друго. В резултат парламентарни групи са доминирани от няколко баша, които всеки ден ни облъчват от телевизора. От това, което се върти в главите им, зависят съдбините на цялата нация. А гражданите все така не могат да изброят имената на повече от десетина народни представители.

Сегашната изборна система няма скоро да се промени, защото е изключително удобна за обичайните заподозрени на софрата. Това, че допуснаха да гласуваме в референдума на Слави Трифонов в деня на президентския вот тази есен, е само прах в очите на електората. За да оцелеят, партиите няма да се съгласят броят на депутатите да бъде намален до 100 или 120. Нито пък ще променят закона в посока засилване на мажоритарния вот, при който хората ще гласуват за безспорни авторитети и експерти, а не за листи с политически послушковци. От такава промяна ще загубят всички актуални играчи. Промяната би означавала намаляване на държавните субсидии за отделните партии, изпълнителната власт вече няма да е в толкова тежка зависимост от партийните лидери, а всяко депутатско място по-малко ще означава един безработен съпартиец повече.

Пряката демокрация у нас е толкова невъзможна, колкото и реформите -съдебна, здравна, образователна и т.н. Защото политици от всякакви цветове вече 27 години ни доказват, че за тях е важно да устройват с постове и работа роднините и съпартийците, а не да благоустрояват народа и Родината.  И за това си има ясни причини. Всички те се коренят в посланието от онези прости думи на Осман Дуралиев: Партията храни, ние - борим, без значение как се казва съответната партия или партийните хранилки. В такива отдавна са се превърнали министерствата, разплащателните и другите държавни агенции, обществените поръчки, бордовете на оцелелите държавни предприятия, общините и дори най-малките селски кметства. Всички действат в единна хранителна верига, за да имат сили партийните поборници. Защото, както е казал същият Осман Дуралиев, храната прави борбата. Като се нахранят добре, едни се правят, че борят корупцията, други - безработицата, трети - нереформираните социални системи... Продължават да влизат в парламента, кметските кабинети и бордовете голи като пушки, но излизат добре охранени и преборили успешно личните си и семейни несрети. Ако някой се вгледа в наедрелите им тела, те винаги имат готов отговор - ние, дами и господа (ако ви харесва повече - другари и другарки), преяждаме не с власт, а с политически и държавнически отговорности.

Според независимите анализатори обаче, процесите у нас са много тревожни, а преяждането идва от другаде. И най-вече от живота на кредит. Въпреки ниския ръст на икономиката и Брутния вътрешен продукт, държавата продължава да взима заеми чрез различни финансови инструменти и е съвсем близо до порочната дългова спирала. Съотношението между броя на донорите в бюджета  и потребяващите бюджетни средства е все по-лошо (в момента на един работещ като собственик или нает в печеливши дружества, плащащи данъци, се падат поне шестима на различна форма на държавна издръжка). Заради подобна структура и неправомерно преразпределение на средства от бюджета към социалните системи Дилма Русеф завчера се раздели с президентския пост в Бразилия. Явно българските корени на Дилма са проговорили. Там обаче хората не цепят басма на политиците и им показват жълтия картон още при първото прегрешение.

Тук партийните играчи, необезпокоявани, продължават да се дърлят помежду си за всичко друго, освен за това как наистина ще реформират държавата така, че икономиката наистина да заработи, а българите да заживеят по-добре.  Най-важното напоследък за тях е комшиите да не знаят какво става в нашия двор. Макар и някои от тях да са с български корени. Ние на живота зад завесата му сърбахме попарата 45 години, но сега нея я няма. И в този смисъл българите по света са изключително опасни за родната политическа система. За да не вземат да привнесат отвън някоя нова форма на пряка демокрация, от която да се развали достлукът на партийната софра в София. Днес тя изглежда удобна на всички, докопали се по неведоми пътища до кръглата маса. Партиите ги хранят, а те борят. Но понеже не е удобно да държат все така в туш собствения си народ, си търсят външни съперници. Като българите в чужбина. Онези, които не по своя воля бяха принудени да си търсят хляба по света. Те може и да не си плащат данъците в България, но все така вкарват в българската икономика по 3 милиарда годишно чрез помощите за осиротелите си роднини. Между другото, ако се сбъдне прогнозата, че програмният период 2014-2020 е последният с европейските помощи за България, а чуждестранните инвестиции се движат с днешното темпо, след време преводите на преселниците и гастарбайтерите могат да се окажат най-големият донор на свежи пари в България.

Така че, господа политици, по-леко с хватките, когато борите в името на вашата партия хранилка!


Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
8277
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. „Марица“, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...