петък, 20 Септември 2019 22:35 ч.

Пирамида, като Хеопсовата, от спомени за божества

13.03.2016   |   18:35
Прочетена: 1511   |
Коментари: 0
Пирамида, като Хеопсовата, от спомени за божества

Оня ден, на 5 март, се навършиха 63 години от смъртта  на Сталин. Мой съселянин  пак ме покани да изпием по едно за бог да прости бащата на народите. Ти, викам, сталинист, пък бога призоваваш, нали ни възпитаваха да сме атеисти! Стига глупости, атеисти-матеисти, ядоса се той, нали така се казва, като се споменава някой. Пийнахме. Аз и за  Далай лама съм пил. Не беше нито за бог да прости, нито за бог да го поживи, защото Далай лама май беше жив бог. Но много духове имало около него - и добри, и лоши. Една приятелка беше се запалила навремето по Непал и тамошните вярвания. Та, доста пийнахме, защото всичките там богове и духове трябваше да ги омилостивим.

В сегашния  случай побързах да се изнеса, докато сме още на себе си. Защото иначе пак щях да обяснявам на моя човек, роден две години след смъртта на Йосиф Висарионович, че ако е живял по сталинисткото време,  50 на 50 са били възможностите да попадне в лагерите. Който върви в пътя, не са го пращали в лагер, е неговият традиционен отговор.  Ти  мислиш, че вървиш в пътя, но пооткрадваш, обикновено се заяждам аз. Обикновено той отговаря раздразнено -всички пооткрадват сега, всички са  пооткрадвали и тогава. Да, но ако ти успееш да откраднеш повечко и от по-тлъстичкото, другите ще ти завидят и ще те донесат,  хем ще се  пишат бдителни, хем ще прикрият собствените си кражби, е моята реконтра. После  разваляме събора  и прекъсваме контактите за по-дълго.

Моят човек и хилядите като него чакат някой като Сталин  да се появи и да затвори в лагери и избие лошите, т.е. големите крадци, за да подари на тях,  дребните и добрите, по-добър живот. Те никога не са имали съмнения, че  ще преживеят живота си като добри и угодни на властта, и като такива ще умрат. Сега моят приятел беше запазил в паметта на модерния си телевизор няколкоминутен репортаж, на който се вижда как  на тазгодишния  5 март хиляди руснаци са се наредили на опашка пред гроба на Сталин под стените на Кремъл, за да  му поднесат цветя. Пирамида, като Хеопсовата, от карамфили. Повечето червени, като кръв на цвят.

Помня този ден преди 63 години. Целият Пловдив беше на колене пред трибуната.  С гръб към  лицевата страна на Централна поща беше изградена солидна  тухлена трибуна, на нея заставаха партийни и държавни ръководители по време на манифестациите. Тогава на тази трибуна произнасяха траурни речи, които ние, второкласниците, не разбирахме. Но плачехме всички, защото плачеше  другарката ни.

Преди да ни поведе от училището ни  в крайния квартал към центъра на града, ни обясни, че сега, като е умрял другарят Сталин, няма кой да ни пази от световния империализъм и той може да ни помете. Ние си го представяхме  този световен империализъм като триглавия змей от приказките, който тези дни ще ни разкъса и изгълта, и по тази причина си плачехме най-чистосърдечно и неподправено. Така ни възпитаваха и  като резултат - някои от нас още си плачат.

Много по-късно разбрах, че това се нарича индоктриниране от най-ранна детска възраст, и мисля, че това ме направи убеден противник на вероучението в училище. То също е индоктриниране. Втълпяват ти  едва ли не още в пелените светата, абсолютната  истина, обясняваща всичко и ти вече не си длъжен, дори е грях, да се съмняваш, да сравняваш и разсъждаваш. Просто вървиш в пътя и трупаш някъде карамфили.

Бях свидетел  и на напъните на някогашната  ни върхушка да прави България 16-а република на СССР. Това не беше оповестено официално, но бяха пуснати слухове и се обсъждаше между хората. Противниците на тази идея си мълчаха, защото се страхуваха от лагерите. Тези, които във всички времена са вървели и  вървят в пътя, се радваха на тази възможност. Защото тогава тогавашните  ни властници, радиото и вестниците непрекъснато говореха, че това, към което се стремим като народ и държава, вече го има в Съветския съюз. Изведнъж скачаме в мечтаното си  бъдеще. Нали се сещате, че  на този номер се хванахме и когато  трябваше да скочим  в ЕС.

 Спомням си, че тогава един много стар учител по география  в малко възрожденско старопланинско градче ми каза, че този акт, присъединяването ни  към СССР, ако се осъществи, ще обезсмисли саможертвите на Левски, Ботев и хилядите знайни и незнайни борци за българската свобода през всичкото ни съществуване като българи. Даскалът каза още, че СССР  и СФРЮ (Социалистическа федеративна република Югославия) са изкуствени държавни образования, които рано или късно ще се разпаднат. Аз тогава не му вярвах.

Сега немалка част от нашите сънародници приемат с въодушевление  възможността не наши, а чужди, примерно турски, ВВС да пазят небето ни. Защото те, чуждите войни в чужди аероплани, ни били съюзници в НАТО. И защото сме щели да икономисаме милиардите, нужни ни, за да си  купим  нови самолети за нашите си ВВС. Да пием по едно за бог да прости тази държава, която ще покани  в пределите си чужда войска! Съюзничеството никога не е било и не може да бъде  побратимяване, което изчиства историческите  търкания. Нали републиките  в СФРЮ и СССР бяха повече от съюзници! Новите  времена  не само ги разделиха, събудиха стари дрязги между тях  и много кръв се проля.

Ако  пак си дойдем в нашия си град, помня  как  и в онова, отминалото политическо време тютюневият склад - архитектурен красавец, на ул. „Одрин” 8 беше станал обект на бурно обществено обсъждане. Тогавашният икономически гигант Булгартабак си поддържаше и  сградата, и фасадата й. Беше заделена голяма част от партерния етаж срещу бившия родилен дом, основно ремонтирана и превърната в образцова аптека. Където с връзки можеха да се намерят дефицитни лекарства. Може би за да се подчертае образцовостта на тази аптека, беше поканен големият художник г-н Вълчан Петров да изрисува стените й, където той вписа изключителния си талант. Случайно или не, шеф на тази аптека беше съпругата на тогавашния председател на Областния народен съвет  др. Стоян Кошулев.


Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
8277
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. „Марица“, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...