понеделник, 22 Януари 2018 08:20 ч.

Пловдив отрупа с цветя последния път на великия Йовков

Авторът на "Старопланински легенди" умира в Католическата болница през 1937-а
15.10.2016   |   18:10
Прочетена: 3158   |
Коментари: 2
Пловдив отрупа с цветя последния път на великия Йовков
Снимка: Погребението на писателя в София
Автор на снимката: гласове.ком

Забележителният български разказвач Йордан Йовков е сред най-добрите  майстори на разказа в световната литература. Тази оценка за автора на незабравимите "Старопланински легенди" и "Вечери в Антимовския хан" не е от някой негов роден колега, а от турския професор по литература Сабри Смявушгил. 



Специалистът не просто отбелязва талантливото Йовково перо, ала констатира с огорчение, че Шведската академия на науките не го е забелязала и не го е удостоила с Нобелова награда за литература. Не е по-добра съдбата и на официално номинираните  Пенчо Славейков, Иван Вазов,  Иван Грозев и  Елисавета Багряна.  



В краткия си житейски път - умира само на 56 г., Йовков е принуден да се справя с редица трудности.  Живее скромно въпреки безспорния си талант. Обратно на представите, че е богат и влиятелен, писателят всъщност има периоди, в които оставя писането, за да  набави средства за издръжката на семейството си.



След разразилия се скандал при поставянето на пиесата "Боряна", при който е обвинен в плагиатство от Елин Пелин, здравето му се влошава. През есента на 1937 година   Йовков заминава на лечение в Хисаря. Той споделя със съпругата си Деспина, че има още много да пише. С някои от приятелите обаче си взема сбогом. 



Години наред той има проблеми с жлъчката. Здравословното му състояние се влошава и е докаран в Пловдив в Католическата болница. Настанен е в стая 29. За това се погрижил директорът на театъра Петър Стойчев. Писателят е опериран по спешност, ала умира след 24 часа на 15 октомври 1937 г.



Пловдивчани изпращат тленните му останки и отрупват пътя до гарата с цветя. Погребението в София е манифестация на народната любов. 



"Мъчно, наистина би могъл да си представи човек смъртта на Йордан Йовков - един от малцината големи представители на българската литература",  пише проф. Динеков. И  разказва как в понеделник писателят е постъпил в болницата. Лекарите д-р Т. Груев, д-р Атанасов и д-р Паскалев започват битката за живота му. Правят разрез, за да  облекчат болния и така откриват, че освен от жлъчка страда и от рак.  



"Когато правех разреза, аз напипах буца, по-голяма от юмрук. Останахме до два часа през нощта, за да видим как ще се чувства Йовков. Нищо не му съобщихме за нашата изненада, а и той говори в пълно съзнание. Докато правех операцията, д-р Атанасов му задаваше въпроси на румънски; Йовков отговаряше също на румънски. Всички обаче знаехме, че от тази нощ нататък Йовков и ний сме изправени пред големи изненади", разказва Динеков. Въпреки усилията на лекарите, писателят умира. 



"При последното приемане на въздух, часът биеше три: победеният изви глава назад, изпъна се и повече не мръдна. Чудният поет Йордан Йовков беше мъртъв. От поприсвитото дясно око видях как изскокна една едра сълза, спря за миг на бузата и бързо полетя. Нека си призная - тя тъй силно ме затрогна, че не можах да се сдържа", споделя в своя публикация в "Литературен глас" Динеков.



На другия ден  сутринта той и  група чиновници от Народната библиотека - Мария Сиракова, Петрова, Найденова и Филипов, отиват в болницата, за да приберат вещите на покойника и да ги предадат на семейството му. От десния вътрешен джоб на Йовковото пардесю се подава поизсъхнала китка теменужки. В този момент някой  казва: "Последната му радост от земята".


 

Стефан Манов:

Само очите му грееха

 

Стефан Манов, адвокат и публицист, пише в  "Литературен глас":

"Беше 19 септември 1937 година. Отивах за Пловдив, където на следния ден ме очакваше дело на един мой родственик. Качих се в третокласния вагон на бързия влак София - Бургас. В същия пътнически вагон след мене дойде и Йордан Йовков. Той пожела и остана при мене. Бяхме стари, макар и не близки познати. Каза ми, че отивал на Хисарските бани, страдал от злъчка. 



Аз се зарадвах, че ми се отдава да бъда в течение на няколко часа с такъв писател, като Йордан Йовков. Хора от една и съща генерация, ние лесно се разбирахме, макар в живота да сме имали разни задачи и да сме тръгнали в разни пътища.



Йовков ми направи впечатление на много изтощен човек. Скулите на лицето му бяха доста ясно очерта¬ни. Други трябваше да му помагат при наместване на пътническия му куфар. Очите, въпреки общата изтощеност, обаче грееха в голяма дълбочина".


 

Преведен на 40 езика

 

Йордан Йовков е един от най-превежданите в чужбина български автори. Това доказва експозицията в Историческия музей на Добрич, посветена на забележителния писател. Негови творби са преведени на около 40 езика, сред които корейски,  персийски, виетнамски и хинди.


Скандалът с Елин Пелин:

Роди се геният на завистта

 

Големият удар за Йордан Йовков идва след премиерата на пиесата "Боряна" през 1932 г. Тогава близкият до Елин Пелин  Димитър Митов пише в "Литературен глас": "Йордан Йовков навярно е искал да предаде една чисто човешка драма, но не се е помъчил да измисли един свой сюжет, а е знаел почти изцяло сюжета на “Гераците” от Елин Пелин".



Йовков отговаря: "Никога не съм изпитвал липса от сюжети. Срещу господин Елин Пелин не стои “някой си“. В дългогодишната си литературна дейност аз съм дал доста нещо, та няма нужда да посягам на чуждо достояние. Впрочем постъпката на господин Елин Пелин има друго обяснение. “Боряна“ има успех. Това, е което не може да ми се прости. Преди време същият господин Елин Пелин беше казал, че ако някога в България се роди гений, той ще бъде геният на завистта. Изглежда, че преди да бъдат казани тия думи, тоя “гений“ не само че е бил роден, но е бил вече и доста остарял“. 



Във войната се включват и изтъкнати критици като Александър Балабанов. На този фон защитниците на Йордан Йовков сякаш са по-премерени. Споровете ескалират и стигат до съд. По думите на Змей Горянин, Елин Пелин не е искал подобна медийна война, която вреди и на писателите, дори отишъл да гледа спектакъла в Народния театър. 



Йовков обяснява публично на какво се дължи съвпадението между "Гераците" и "Боряна", но това не спира критиците му. Скандалът продължава и сломява здравето на чувствителния и раним певец от Добруджа.


Заветът

 

"Нека във всяка българска къща да има по някоя българска книга - хубава книга, която и да била, от когото и да е. Тя може да бъде една вещ, но може да стане и една светиня. Защото в нейните страници, в буквите и редовете , теглени като черни бразди, е хвърлено живо зърно; заровен е благотворният кълн на самата обич към книгата, към езика. Не говоря за нас, възрастните. Но все ще се случи тъй, все ще дойде такъв ден, че тая книга ще падне в ръцете на някоя млада чиста душа - и ще я прочете."


Йордан Йовков

 


Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
881
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. „Марица“, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...