петък, 20 Септември 2019 22:33 ч.

Плочата на Алеко захвърлена на Бунарджика

Алчен скулптор провалил първия паметник на Съединението, Коларов сменил свети Августин
24.03.2014   |   12:26
Прочетена: 3058   |
Коментари: 0
Плочата на Алеко захвърлена на Бунарджика
Снимка: Мраморна плоча от чешмата в памет на Алеко Константинов.
Автор на снимката: Държавен архив Пловдив

Още през древността Пловдив имал своите паметници, прочути из целия цивилизован свят. Върху Хълма на освободителите (Бунарджика) се издигала внушителна статуя на Херакъл. На скалите над църквата “Св. Петка” (Стара) била статуята на Аполон. Според изследователя Николай Шаранков, на сегашния площад “Централен” се намирало каменното изображение на Орфей. Тези паметници са унищожени преди много векове, но споменът за тях е запазен от античните монети, сечени в Пловдив.

За последвалите векове нямаме никакво известие. Едва след Освобождението в Пловдив започнало да се говори за паметници. През 1880 г. в чест на освободителите била издигната камбанарията на храма “Св. Богородица”. Следващият паметен знак е чешмата, съградена през 1897 г. в двора на Куршумхан от хаджи Гьока Павлов. Посветена е на Алеко Константинов. Именно от Пловдив Щастливеца започнал своето последно пътуване. Броени дни след появата на паметника полицейският комендант наредил да се махне мраморната плоча, върху която бил издълбан надпис, че Алеко е погубен от децата на деня, т.е. от управляващите. Плочата оцеляла през 1897 г., но 30 години по- късно била натрошена и захвърлена близо до върха на Бунарджика.

През 1922 г. пред сградата на Френския мъжки колеж се появил малък паметник на св. Августин, патрон на колежа. Точно 30 години по-късно светецът изчезнал, а вместо него се изправила внушителната статуя на Васил Коларов. И вождът обаче не се задържал дълго време на това място.

През 1925 г. възникнала идеята в Пловдив да се изгради общонационален паметник на Съединението. Още на следващата година бил обявен конкурс за проекта. Последвали още три конкурса. Едва през 1938 г., след продължителни разправии, журито избрало проекта на скулптора Кирил Тодоров. Първоначално работите тръгнали добре. През 1939 г. дори бил вдигнат макет в естествена големина. Тогава обаче започнали пазарлъците между скулптора Кирил Тодоров и комитета за изграждане на паметника. Пресата не уточнява същността на конфликта, но подсказва, че става дума за хонорара на Тодоров. Неизбежното станало факт през 1943 г., когато инфлацията стопила събраните средства. Останал само ненужният бетонен постамент на паметника, който се издигал до Четвъртък пазара повече от 20 години.

Плочата на Алеко захвърлена на Бунарджика
Скулпторът Кирил Тодоров през 1950 г.
Скулпторът Кирил Тодоров през 1950 г.
Паметникът на Св. Августин пред сградата на Френския мъжки колеж (сега ректорат на Пловдивския университет).
Паметникът на Св. Августин пред сградата на Френския мъжки колеж (сега ректорат на Пловдивския университет). - Автор: Държавен архив Пловдив
Макет за паметник на Съединението, издигнат в естествена големина, по проект на скулптура Кирил Тодоров.
Макет за паметник на Съединението, издигнат в естествена големина, по проект на скулптура Кирил Тодоров. - Автор: Държавен архив Пловдив
Скулптурата, която трябвало да се издигне върху постамента.
Скулптурата, която трябвало да се издигне върху постамента. - Автор: Държавен архив Пловдив
Четвъртък пазар с постамента на незавършения паметник през 1962 г.
Четвъртък пазар с постамента на незавършения паметник през 1962 г. - Автор: Държавен архив Пловдив
Паметник в градината “Цар Симеон”, разрушен броени години след поставянето му.
Паметник в градината “Цар Симеон”, разрушен броени години след поставянето му. - Автор: Държавен архив Пловдив

Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
8277
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. „Марица“, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...