сряда, 16 Октомври 2019 01:34 ч.

Площад "Централен" - горещ картоф за строителите на новия Пловдив

Проблемът е наследен от соца и няма решение до днес за разлика от пространството на Джумаята
15.11.2017   |   19:32
Прочетена: 2073   |
Коментари: 0
Площад "Централен" - горещ картоф за строителите на новия Пловдив

Проф.д-р арх. Тодор Булев е роден в с. Изгрев, Плевенска област. Завършва и специализира в Москва. Преподава във ВСУ "Черноризец Храбър", ВСУ "Любен Каравелов", НХА "Николай Павлович". Автор е на над 300 публикации с архитектурна тематика и на редица книги, сред които са: "Естетически проблеми на съвременния град" (С., 1982), "Градски дизайн" (С.,1990), "Възстановяване на Посолството на Св.Престол в София" (С., 1995), "Архитектурни кръстопътища" (С., 2003), "Градът и изкуствата" (С., 2009), "Ландшафтна архитектура" - в две части (С., 2010-11), "Архитектурното формообразуване" (С.,2012). Арх. Булев е автор на различни урбанистични, ландшафтни, архитектурни и художествени проекти за Черноморското крайбрежие и други територии, за градовете София, Пловдив, Варна, В. Търново, Плевен, Ловеч,Видин,  Сандански, Троян и други.

Проф.д-р арх. Тодор Булев


Темата за главния площад на Пловдив постепенно с годините се развива като тема по-общо за развитие на градския център, но именно площадът остава „горещият картоф“, проблем, усложнил се с разкриването на археологическото ниво на Античния форум, нерешен и до днес (включително и с неудачния и безрезултатен конкурс преди две-три години). През 1969 г. бе проведен международен конкурс, а след това разработен и одобрен проект по наградения проект на арх. Г. Петков. Именно в този проект е заложен тунелът под главната улица - една много важна транспортна връзка, но която за съжаление разрушава съществена част от археологията. Проектът предвиждаше и други, по-едри обеми, разкриване към Сахат тепе, по-високо и уедрено застрояване и на юг от „Джумаята“, които - може да се каже, за по-добро. Не бяха осъществени не само поради икономически и организационни причини, но и поради промяната в професионалните позиции - за което роля изиграха и по-новото поколение архитекти - П. Ковачева, Ант.Топалова , Ал. Петрович, Д. Драгнев и  др. Особено ценно бе преосмисленото отношение към кв. „Капана“, който стана предмет на нови разработки, целещи вече рехабилитацията му (арх. Ант. Топалова с голям екип дизайнери, архитекти, художници).

По-нататък, през 60-те и 70-те години, пловдивската архитектурна история сякаш е маркирана през 2-3 години с привличащи вниманието стойностни реализации, които неведнъж изпреварват София (например със сгради като Траурния дом, арх. Л. Шинков, Дома за бракосъчетания, арх. М. Матев, Д. Танева, с университетските ансамбли на Висшия институт по хранителна и вкусова промишленост (сега Университет по хранителни технологии), арх. Ж. Стойков, Вл. Рангелов, Ив. Панайотов (1954-59 г.) и Висшия селскостопански институт (сега Аграрен университет), арх. Ж. Стойков, В. Атанасов, Ив. Панайотов, при участие на арх. Ст. Белковски (1960-68 г.), х-л „Марица“, арх. Вл.Рангелов, арх. Кр. Антонова, сградата на проектантската организация, арх. Ел. Ноева, А. Антонов, П. Ковачева, Окръжна библиотека „Ив. Вазов“, арх. М. Милева, парк-хотел „С. Петербург“, арх. Д. Романов, и др.

През 1974 г. е завършен още един характерен монументално-мемориален ансамбъл, „Братската могила“ (арх. Л. Шинков, Вл. Рангелов, скулптор Л. Далчев)  - многопланов като замисъл, оригинален като архитектурна пластика и със силна експресивност на скулптурата. Идеята датира от 50-те години с търсене на място. Първоначалните намерения за място по централните хълмове впоследствие е заменена от много по-стойностна в градоустройствено отношение - на централния вход на парка „Отдих и култура“, локация, отдалечена от ядрото на града, но свързана с него и с Хълма на освободителите, с ясно изразена ос, която все още не е цялостно уплътнена, все още има потенциал да се обогати като „линеен център“ за тази част на града.

По това време се създава общинското предприятие (сега институт) „Старинен Пловдив“, осъществяват се интересни адаптации на стари сгради (например, ресторант „Пълдин“), в началото на 80-те години се реставрира Римският амфитеатър (арх. В. Коларова и др.)

По-обстоен коментар заслужава „лебедовата песен“ на един от големите пловдивски архитекти, арх. Ж. Стойков - Централната поща (завършена през 1976 г.). Тя представлява сложен организъм, с вътрешен покрит двор, с равностойно (почти) въздействащи фасади и с търсено подчертано монументално и пластично въздействие. Но това въздействие определено надхвърля мащаба на Пловдив, а и не трябва да забравяме, че в името на авторовата идея бе жертвана великолепната сграда на диспансера на Димитър Кудоглу (арх. Ст. Стойков) и бе префасонирана старата поща (арх. Й. Йорданов и Сава Овчаров).

Впрочем при едни подходящи обществени функции сградата може (благодарение на своята компактност, разнофасадност и покрит вътрешен двор - атриум) да бъде именно сградата - фокус, покрит многоетажен форум, ядро на съзвездие пространства и на самия център.

Друг важен съвременен ансамбъл, който трябва да отбележим, е на Пловдивския панаирен комплекс. Първият му „генплан“ на това място е от 1947 г., а следват поредица от планове и фази на развитието му. Въпреки че в градоустройствено отношение сегашното му състояние не задоволява (и е влошено спрямо 50-те и 60-те години), все пак той съдържа много интересни сгради, на практика от всички периоди от 50-те години насам и е своеобразен „музей под открито небе“ на архитектурата ни от втората половина на ХХ век.

Въпреки че не мога тук да се спра по-обстойно на темата, ще маркирам още една творческа насока, в която пловдивските архитектурна и художническа школи имаха важна, „пионерска“ роля. Това е синтезът на архитектурата с пластичните изкуства. Благодарение на силни и с „монументален“ профил творци като Христо Стефанов, Йоан Левиев, Енчо Пиронков, Георги Божилов и др. именно Пловдив стана лабораторията на решения, които по-късно се развиха и белязаха дълбоко нашата архитектура от края на 70-те и 80-те години. От друга страна, техните творби, създадени с участието на пловдивските архитекти, допринасят за по-изявената експресивност и пластичност, с които се отличава новата пловдивска архитектура (например според М. Цапенко, чието мнение в случая споделям).                                               

*   *   *

Този текст, разбира се, не може да запълни голямата празнота, която съществува в нашето мислене и в информацията ни за българската архитектура от втората половина на ХХ в., в това число и по отношение на Пловдив. Но мисля, че той ясно показва нейната пъстрота, а не безличност, нейната приемственост прямо своите предшественици и нейната „модерност“ по отношение на своето време.

Всичко това обяснява и мотивира и идеята, която предложих и ръководството на САБ прие - да се опитаме да откроим, опишем в т.нар. „Бяла книга“ и да защитим архитектурните достижения от тази наша най-нова история. А че това е нужно, се вижда и от случващото се в самия Пловдив - например безвкусната реализация на споменатия хотел „Марица“.

Аз се надявам, че с усилията на моите колеги, особено непосредствените участници в архитектурния процес на последните десетилетия, ще събудим и у обществото интерес и по-голяма грижа към ценностите в нашата архитектура от 50-те години насам и те ще останат в нашите градове свидетели на своето противоречиво време, което все пак е неразделна част от нашата история.

Площад "Централен" - горещ картоф за строителите на новия Пловдив
Площад "Централен" - горещ картоф за строителите на новия Пловдив
Площад "Централен" - горещ картоф за строителите на новия Пловдив

Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
8277
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. „Марица“, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...