неделя, 18 Ноември 2018 14:19 ч.

Подновяват проучванията на Скумсале, Кулата и Качулата край Стрелча

Имаме предположения, че някои от обектите са свързани с небесни явления, коментира археологът доц. Алексей Гоцев
29.11.2011   |   16:06
Прочетена: 7267   |
Коментари: 1
Подновяват проучванията на Скумсале, Кулата и Качулата край Стрелча

Екипът от учени, които през миналата година се включиха в проучването на трите местности - Скумсале, Кулата и Качулата край Стрелча, е обнадежден, че от 2012-а общинската администрация ще им помогне финансово да продължат и завършат работата си по обектите, заяви доц. д-р Алексей Гоцев от Националния археологически институт с музей при БАН. “Чакаме кмета на града да се върне от служебно пътуване и се надяваме да даде положителен отговор, каза доц. Гоцев. Досега правихме проучванията само с помощта на частни спонсори. Подкрепата на общината и на музея в Стрелча обаче за нас означава със сигурност, че ще можем да продължим. Ако нещата потръгнат, се надяваме през юни догодина да започнем отново”. Дори за дългогодишен археолог като доц. Гоцев трите местности край средногорското градче са изключително интересни, както сам признава. Различното при тях е, че много обекти са събрани на изключително малка площ. Подобни находки има на още няколко места в България, но не и с такава концентрация, отбеляза ученият. Той има предположение, че скалните образувания имат нещо общо с небесни явления, затова с екипа му са привлекли към проучванията археоастронома д-р. Алексей Стоев от Стара Загора. Интересен факт е например, че в местността Качулата обектите са така организирани, че точно на 22 юни - деня на лятното слънцестоене, през един от процепите да се вижда изгревът на слънцето. Тепърва ще се уточнява дали тези предмети са имали практическа или само ритуална роля.

Проучванията в района се извършват под ръководството на доц. д-р Алексей Гоцев, помощник-ръководител е Николета Петкова - редовен докторант от ЮЗУ “Неофит Рилски”. Консултант на екипа е проф. д.к.н. Васил Марков, д-р Алексей Стоев директор на филиала ИКСИ - БАН Стара Загора, доц. Д-р Деян Вангелов от СУ “Климент Охридски”.
Археологическият обект Скумсале е разположен на билото на водоразделен рид, ориентиран в посока север-юг, с наклон в южна посока, разказва Николета Петкова. Интересно е, че с Кулата и Качулата са разположени на една права линия. От двете му страни има стръмни, гористи склонове, които се спускат към дерета, на юг граничи с шосето Стрелча-Копривщица. На изток има река. Тук при теренни обхождания в миналото е регистриран археологически обект - селище от античността. Обектът представлява комплексен паметник с впечатляващи размери - дължина 1300 м, широчина 600 м, който се състои от многобройни, последователно разположени изолирани скални групи (масиви или скални откоси), които се издигат и доминират над околния терен. Всяка от тях е “приобщена” към паметника по различен начин, като са оформени скални арки, трон, пиростии, скални площадки, яйцевидно оформено съоръжение, провирачка. За съжаление, находките на Скумсале са пострадали не само от набези на иманяри, но по тях личат и следи от добив на камъни, които значително са променили и разрушили облика му. Определеният централен жертвеник е монолитен блок, с размери 52,70 м и широчина около 12 м. Разделен е в северната си част от проход, при което се оформят две части - северна и южна. Северната е по-малката страна. На южната страна има 12 м дромос - път. Вкопаванията са с различна големина и форма и са предназначени да поемат изсипваната в тях течност, която изтича по специални улеи или в следващото вкопаване. Доц. Гоцев допълва, че в местността има данни за човешко присъствие през четвърти век и през втори век преди Христа, което вероятно означава, че е посещавана от праисторически хора в продължение на 3000 г. и на две епохи.

На 12 км северно от Стрелча, по пътя към Копривщица, в местността Кулата е открит скален мегалитен комплекс, който е имал важна роля в мито-ритуалните практики на древните народи, живели на това място, смятат учените. Впечатляващото тук е, че наред с хоризонталните кръгли вкопавания има множество вертикални ниши, които са характерни за Източните Родопи. Същинската част на светилището се намира върху голям скален блок, намиращ се на около 50 м надолу по пътеката. Сравнително малко по размери, то впечатлява с архитектурните си решения. От северната му страна е разположено голямо вкопаване тип “казан”. Пред него е оформена “пиростия” - съоръжение, свързано с гадателски практики и с мита за Дионис. Скално изсечена арка, оформена от един монолит, е единствената от такъв тип на територията на Стрелча от известните досега. Кулминацията на светилището е скален трон, поставен върху две игловидни скали, с приблизително кръгла форма.

Източната му част е оформена седалковидно. Когато човек седне на трона пред очите му се разкрива спираща дъха гледка - целият южен хоризонт на 180 градуса като в далечината се синеят склоновете на Родопите и Рила. На по-ниското ниво около трона се оформя пътека, която обхожда подножието му. Интересен е фактът, че тронът както и арката са ориентирани към изгрева на пролетното слънце, което загатва, че мястото не е случайно и е служело за провеждане на езически ритуали, свързани с възраждащата се природа. На север пътеката се разширява в площадка, която стъпаловидно слиза към подножието на масива. Площадката и околните скали са осеяни с вкопавания с правилни форми, които не будят съмнение за изкуствения им произход. В южното подножие на трона пътеката преминава под скална арка, която сякаш е изсечена в скалата.

На юг от основния скален масив, на сравнително добре оформена скална площадка, се намира изправен скален стълб, т. нар. “менхир”. Скалите около него също са осеяни с вкопавания. На семантично ниво менхирът е един от най-старите символи на мъжкото начало и на слънцето. Те са считани за едни от най-старите астрономически уреди за изчисляване на времето. Комплексът е на няколко нива и не заема голяма площ, но въпреки това е много представителен. Въздействието се усилва и от многото скално изсечени ями и канали в околните скали. По мнението на проф. д.н.к. Васил Марков това е тракийски мегалитен храм, уникален за тракийската култура и засега единствен по рода си от известните ни. Според доц. д-р Алексей Гоцев, ръководител на теренните проучвания, това е паметник, който поставя повече въпроси, отколкото отговори. Проучванията на обекта ще внесат допълнителна яснота за организирането на сакралното пространство в древна Тракия.

Обектът в местността Качулата е разположен на около 7 км на север от Стрелча. Представлява изолиран скалист връх с отлична експозиция във всички посоки. В най-високата част е изправен голям вретеновиден монолит, който доминира над цялата околност. По монолитните каменни блокове ясно личат следи от човешка дейност - два скални трона с различна ориентация - единия обърнат на изток, а другия на североизток, вкопавания в различна форма - овални, елипсовидни, тип “казан” и от така нар. Маркови стъпки. Самото възвишение от северната част е заобиколено от неголеми скали, разположени равномерно и със следи от обработка по тях. Един от основните проблеми при този паметник е интензивната иманярска намеса.

Въпросите, които поставят тези паметници, са разнородни. Отнасят се както до организирането на сакралното пространство, така и до определянето на хронологията на тяхното използване. Предстои да се установи системата на повторяемост, йерархичност, функционалната им характеристика и взаимовръзките между тях. Подобен анализ ще има несъмнен принос по отношение на проблематиката свързана с религията и култовите практики на тракийските племена, както и културната приемственост на свети места между тях и населението от ранните периоди на праисторията. Най-интересните открития тепърва предстоят, а близостта на обекта до главен туристически маршрут е важна предпоставка той да се превърне в желана туристическа атракция, убедена е Николета Петкова.

<>
>

Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
7318
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. &bdquo;Марица&ldquo;, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...