петък, 20 Септември 2019 22:33 ч.

Под знака на надуваемите слонове

05.12.2015   |   08:00
Прочетена: 798   |
Коментари: 0
Под знака на надуваемите слонове
Снимка: Георги Петров

Възможно е  приятелите ми да  ми се поразсърдят за  този текст. Но той е  следствие от последното ни общо изживяване. Плод  е на угризенията, които  на другия ден безжалостно съпътстват махмурлука. От години,  като се срещнем,  ние, които някога, много отдавна,  имахме обща младост, все си казвахме: защо  не се съберем да си поприказваме като някога. След  многото отлагания го направихме. Не, не беше лошо, доста от някогашните си щуротии си спомнихме, доста се посмяхме. И сигурно доста ще ни се посмеят внуците, ако разберат какво си приказвахме, но и това си е в реда на нещата.

Това, което ме гложди сега, е, че разговорът ни започна и завърши с  много телевизионна и медийна плява.  Някогашните  ни спомени и днешните ни разсъждения трудно успяваха да поникнат изпод дебелия й пласт. Първата половина на декември ще е суха и сравнително топла, заразказва една от уважаемите дами, сякаш само тя единствена е чула метеорологичната прогноза по телевизията. После някой подхвърли темата за  двете съдийки от Софийския градски съд  и подслушаните им разговори. А що тълкувания се изсипаха по повод оправдателната присъда по всички обвинения към Христо Бисеров на първа инстанция, трудно е да се преразкаже.

След първите наздравици дамите започнаха разпалено  да обсъждат стратегиите  и тактиките на участниците в  телевизионните риалити формати. Не, не че не беше интересно. Надарените от Бога шегобийци, дето се казва, и таблицата за умножение да ти преразкажат, пак ще ти е весело. Наистина не беше безсмислена тази ни среща, отлагана толкова години.

Ще ми се обаче да го нямаше по някакъв начин другия ден, този, на угризенията. Ще ви разкажа какво се въртеше в главата ми през него. Първото, което си помислих, е,  че ако някога, много някога, в одимените ни студентски квартири, където  говорехме за бъдещето си,  някой ни беше казал, че  един ден в сериозната си възраст ще се  превърнем в безропотни  овчици, вървящи след телевизионната гега, щяхме да го изхвърлим през таванската капандура. А се уверяваме сега един-друг, че сме извървели професионалния си път, без да губим достойнството си.

 Приятели, не  това, с което ежеминутно ни обливат медиите, са нашите основни проблеми. Дори и да приемем, че това  са проблемите ни, нали не си мислите, че те могат да се решат, като се превръщат в кречетало. Мисля, че ни дезинформират, като ни засипват денонощно с досадни повторения на изкуствено раздувани  новини, за да  им е винаги подръка нашето внимание. Защо им е нужно то ли? Те казват, че го правят, за да ни държат информирани и по този начин да възпитават у нас активна гражданска позиция.

 Всъщност вниманието ни им е нужно повече, за да  ни  продават реклами  и по този начин не само да се издържат, да печелят обилно. Защото и най-завършеният наивник не би повярвал, че риалити форматите  възпитават граждански позиции.  Това е схема, на която би завидял и самият Гьобелс, ако беше доживял нашите времена, и ние сме в  тази схема. Не, зад нея не стоят международни или междупланетни конспиративни централи. Прилагат я  бедни души, преследващи печалбата както по света, така и  в обрания бостан на  нашата държава.

Пак ще  ви разкажа  притча, прочел съм я отдавна някъде. Сенатът на животинското царство взел решение да раздели земята, която храни поданиците му, на две. Докато тревопасните, преди, разбира се, да послужат за храна на хищниците, пасат в  едната половина, тревите, храстите и клонките в другата да растат необезпокоявани.  И така, докато животинският  сенат  вземе решение двете половини да се разменят. На вратата, която деляла двете половини, с всеобщо одобрение бил сложен да пази слонът, като най-мощното и най-уважаваното животно.

Когато храната в употребяваната  половина силно намалявала, повечето животни се опитвали незаконно да преминат в тучната половина, но не успявали, защото никой не бил  по-умен и по-силен от слона. Дребната мишчица опитала с хитрост. Просто се направи, че не ме виждаш, а аз ще мина между гънките ти, без никакви твои усилия, казала тя на слона. Не, отвърнал огромният мъдрец, няма да те пусна, защото, ако ти минеш, ще се отвори пролука, през която после  лесно ще мине и биволът.

Ако сравним държавицата ни с животинското царство от притчата, ролята на слона у нас  се изпълнява от г-да премиерите ни. Да се спрем  само на последните  двама. Предишният се надигна и пусна немалка мишчица, а своя приятел или приятеля на неговите приятели другия слон. Сегашният вече беше пуснал Мишо Бирата, митничарят, с когото играе футбол, магистрата Кокинов, Миро земеделския ексминистър и  други незнайни. И  когато след избори  уж ни местят в тучната половина, тя се оказва опасана до гола земя. Двете каки съдийки  са свраките, назначени на престижните позиции, които не са заслужили, за да прикриват с разперените си опашки алчното преминаване на  избраните  в ситото пасище. И когато истината лъсне, да отнесат цялата вина.

За разлика от тях, Христо Бисеров е от личностите, които  предизвикват някакво нелепо   уважение дори  и  когато са на страната на лошите. Защото е премислил  поведението си в детайли много ходове напред. Наблюдавайте как виртуозно ще се измъкне сух  и цял от тази дандания. Просто е  предвидил, че  в държавата, в която в ролята на слона е  надуваем такъв, умните, подготвените и мотивираните юристи ще са на неговата страна. Не че тези, които работят в държавното обвинение,  не са умни и подготвени, непреставащите опити за  незаконни и некомпетентни внушения  от страна на надуваемите слонове  и техните  обкръжения ги демотивират отчайващо. Иначе, приятели,  балансираните медии не са безсмислени.


Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
8277
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. „Марица“, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...