четвъртък, 24 Май 2018 18:56 ч.

Праплеменницата на Яворов: Ухажваше ме бос на Коза Ностра

Гениите са обречени на безплодие, но и без наследници великият поет ще живее вечно, казва Явора Стоилова
13.01.2018   |   09:52
Прочетена: 877   |
Коментари: 0
Праплеменницата на Яворов: Ухажваше ме бос на Коза Ностра

Явора Стоилова е праплеменница на гениалния поет Пейо Яворов, роден преди 140 години на 13 януари 1878 г. Майка  Ганка Найденова е внучка на сестрата на Яворов - Анастасия, а баща  е големият български живописец Васил Стоилов. Явора е завършила консерватория в Рим, има бляскава европейска кариера на оперна певица.

Преди 5 година Явора преживява страшна трагедия - самоубива се единствената  дъщеря Василия, талантлива художничка с над 2000 живописни платна. Василия не успява да се пребори с анорексията. Съпруг на Явора е японският поет Кен Нагай.

Стихове на Явора Стоилова са преведени на италиански и френски. Потомката на Яворов е носител на литературни награди. Автор е на няколко книги, сред които „Обречени” и „Момичето, което нарисува анорексията”. В момента пише книгата си „Утре беше вчера” за срещите си с велики творци и пиесата „Другата в огледалото”. Работила е с най-големите диригенти, певци, режисьори. 


 

Хенриета Георгиева 

- Бреме или дар от съдбата е да си наследник на един от най-големите поети и на един от най-добрите художници на България?

-Това е родова карма, която се опитвам да нося с достойнство. Присъствието на велики хора в нашия род дава едновременно силна светлина, но и плътна сянка. И когато живееш в сянката на тези личности, ти самият потъваш в нея. Смятам, че моята мисия е да извадя от сянката същността на нещата, да поддържам светлината на родовия огън, както го правеше майка ми.

-За да избягате от сянката ли, избрахте музиката за своя професия?

-Гордея се с гените си, но избрах музиката, за да избягам от сянката на Яворов. Още от дете имах литературна дарба, говорех постоянно в стихове - дори идваха да ме изследват от Министерството на културата. Майка ми толкова много обичаше Яворов, за нея той беше по-жив от живите, затова аз изпитвах известна омраза към поета, желание да избягам  от този свят, който за родната ми майка беше по-жив от самата мен. Дълго време се губех далече от себе си. Всъщност трагичната съдба на дъщеря ми, художничката Василия Стоилова, която по собствен начин изживя Яворовата трагедия на самотата, на страданието, на избора на смъртта, ме доближи до света на Яворов. Чрез Василия аз попаднах там, където не желаех да съм като дете.

- Била сте сред културния елит както на България, така и на Европа. Кои са най-впечатляващите ви срещи с големи творци?

- Литературните ми срещи още като дете бяха с колоси на словото като Димитър Талев, Емилиян Станев. И двамата бяха велики хора. Талев веднъж много жестоко ми се скара, защото казах: Вие, македонците! Ти, внучката на Яворов, не разбираш ли, че македонците и българите сме едно и също, възмути се Талев. Бях дете на 6 години, но този спомен останата завинаги у мен и така разбрах завинаги - македонците са българи!

В Рим моята хазяйка беше праправнучка на великия поет Александър Пушкин!

А големите ми срещи в музиката са с великаните Борис Христов, Николай Гяуров, големия диригент Даниел Орен, главен диригент на Римската опера. Срещата ми с Борис Христов беше много драматична. Усмивката му замръзна, когато му казах, че съм българка - имаше ужасно отношение към българите заради брат си, когото властите не бяха пуснали да бъде излекуван в Италия. Когато обаче разбра, че съм дъщеря на художника Васил Стоилов, маестрото се усмихна и ме прегърна. Беше много мил човек!         

Учила съм с една от най-големите певици на 1930-те Джина Чиня, в която е бил влюбен нацисткият вожд Адолф Хитлер, който всяка вечер  поднасял огромен букет рози в гримьорната. Беше изумителна жена, но от нея научих много неща.

- Наистина ли като певица в прочутия оперен театър в Палермо сред почитателите на изкуството Ви са били дори известни мафиоти?

-Напълно вярно е! Както сега мутрите се въртят около чалга звездите, така мафиотите в Сицилия се въртяха около операта. В Палермо имах много интересна среща. Бях  тежко болна от морбили, цялата изрината. Секретарката на театъра доведе малък на ръст човек, буквално се беше скрил зад огромен панер с портокали и мандарини. Хазяйката ми едва не припадна от страх. Поднасям ви почитания, прелестна сеньорита! Каня ви на гости в моя дом, каза мъжът.  Извиних се любезно с болестта си.

Оказа се, че ме е посетил един от босовете на Коза Ностра - Микеле Греко. Това е кратката ми, за щастие, среща с мафията. Някой отгоре ме е спасил!

Виждала съм обаче в операта млади мафиоти, които после станаха известни шефове на кланове. Никой не подозираше в какви страшилища ще се превърнат.

Живях в близост до мафията. Лично не съм изпатила, но виждах как патят други и това ме травмираше. 

-Как си обяснявате драматизма, който съпътства толкова представители на Вашия род? Дори използвате метафората змейски произход.

- Това е легенда, разбира се, но като се замисля, Яворов е най-великият драматург на България - целият му живот, цялата му поезия са старогръцка трагедия, драма, в която се редуват монолозите на самотния демон, на самотния сфинкс, с изключителни масови сцени, с присъствието едва ли не на старогръцки хор в „Градушка” и в много други стихове. При Яворов я има връзката между човека и човечеството, драма, трагедия,  която е толкова силна, сгъстена, че не може да не се пренесе генетично и върху неговия род.

Тази неразрешена драма, която сякаш моята Василия разреши чрез самоубийството си и чрез невъзможността Яворовият род да продължи. Сякаш това беше кулминацията на Яворовата драма - загубата на тази, която щеше да продължи рода. Защото всичко това - слуховете за незаконни синове, продължават да са змейски легенди.

-Тоест, както пише Яворов, гениите са обречени на безплодие?

-Съдбата на неговия род го доказва. И без наследници Яворовият род не е угаснал -  докато България е жива, ще живее и споменът за нас и за нашите драми, за трагедиите, които преживяхме. За всички нас, които живеем в сянката на Яворов. 

Но Яворов е създал толкова велико творчество, че това е литературното наследство на България, което никога няма да умре. И това, че родът му физически не продължава, не е толкова важно, колкото това, че поезията му ще бъде вечно жива.      

-Вашата лична съдба е драматична - на 40 зарязвате бляскава кариера, по-късно губите единствената си дъщеря...

- Най-силната ми опора е съпругът ми Кен. Много ми е мъчно, че напоследък изобщо не сънувам Василия. Мисля, че аз съм виновна за това - за да мога да се справя с болката от загубата, превърнах Василия в мой главен литературен герой, за да бъде винаги до мен. Така заместих действителния  образ с по-красив, по-светъл - превърнах я в символ, в наша Беатриче.

-Баща Ви е бил канен да се установи в чужбина, но отказва. Вие също избирате да се върнете България. Защо?

-Татко е имал предложение от влиятелната фамилия Ротшилд да твори в Бразилия. Не се поколебал да си остане в родината. Това е истинският патриотизъм. Не вярвам, както и Яворов не е вярвал, в патриотизма, свързан с агресия, с война, убийство на врага. Истинският патриотизъм всъщност е саможертвата, любовта към ближния, възможността да му помогнеш.

Нито за миг не съм съжалявала, че живея в България. Бих могла да живея в Япония, но доведох моя съпруг японец тук. Той сам направи този избор, видя родината ми през моите очи.

Японският лирик: „Две хубиви очи” е космическо стихотворение

Яворов е най-големият космически поет на България. Чрез проблемите, които поставя, за връзката между човека и битието. Яворов търси взаимоотношението човек-космос, звучи изключително модерно, все едно стиховете му са писани днес - така по шекспировски мащабно звучат.  

Яворов е актуален, защото вижда космоса навсякъде, и в любовната лирика. Според съпруга ми, който е японски поет, няма по-космическо стихотворение от Яворовото  „Две хубави очи”. Там съчетанието на музика и лъчи също е космос, друго измерение. Затова чрез космическата си поезия, чрез вечните проблеми на човека и космоса, Яворов ще има място и в бъдещето.

Праплеменницата на Яворов: Ухажваше ме бос на Коза Ностра
Праплеменницата на Яворов: Ухажваше ме бос на Коза Ностра
Праплеменницата на Яворов: Ухажваше ме бос на Коза Ностра
Праплеменницата на Яворов: Ухажваше ме бос на Коза Ностра
Праплеменницата на Яворов: Ухажваше ме бос на Коза Ностра
<>
>

Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
5255
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. &bdquo;Марица&ldquo;, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...