сряда, 14 Ноември 2018 06:15 ч.

Проф. Стефанов: Живеем в щампи, чувстваме според стандарти

Българинът показа пристрастие към драматичната, насилствено прекършена връзка на поета и възлюбената му. Само ще загубим като нация, ако се завлечем в локвата на пошлостта
25.01.2010   |   13:11
Прочетена: 772   |
Коментари: 0
Проф. Стефанов: Живеем в щампи, чувстваме според стандарти

Проф. Валери СТЕФАНОВ, декан на факултета по Славянски филологии на СУ „Свети Климент Охридски"

- Защо любовната история на Никола Вапцаров спечели класацията? Как ще коментирате фразата „като нечакан и неискан гостенин" в разтърсващото прощално стихотворение на поета? Може би Вапцаров е бил наясно, че е повече обичащият, но това май няма значение в подобни случаи.

- Откровено казано, не съм много наясно с критериите на гласувалите. Нито с техния профил. Вероятно в основата е драматичната смърт на българския поет и нелеката участ на неговата съпруга. Любовта и смъртта са тясно свързани в съзнанието на хората от хилядолетия. Да си припомним само Троянската война - щом има любов, има ревности, страсти, битки, смърт...

Що се отнася до въпросния стих - поезията е по принцип изкуство на многозначността. Не ми се иска да гледаме на него като на оценъчна скала за любовта на единия или другия. Щом почнем да пресмятаме кой колко обича, значи нещо не е наред с любовта. Тя не е в сметките, а в отдаването, в готовността да даваш повече.

Може би ако си изградим по-ясна представа за времето, в което са живели тези хора, ще разберем по-добре и какво се е случило с тях, с тяхната любов. Във всеки случай изборът на зрителите показва пристрастие към драматичната, насилствено прекършена връзка между двама млади хора.

- Защо смятаната за фаворит двойка Яворов-Мина, една от най-романтичните, остана едва на трета позиция?

- Вероятно защото любовите на Яворов са раздвоили избора на зрителите. По принцип Яворов има облик на драматичен поет и трагичен човек. Той непрекъснато преследва някакви неща и непрекъснато оплаква някакви загуби. В общественото съзнание работи по силен начин връзката между живота и творчеството му. Героят от лириката и човекът от живота са припокрити в един цялостен трагичен и „демоничен" образ. Затова и очакванията на избора са били именно по посока на Яворовите любови. „Демонът" Яворов и девицата Мина - това наистина е силна, ефектна двойка, но както видяхме, зрителите отредиха друго.

- Какви изводи за емоционалните нагласи на българина можем да направим от гласуването?

- Изводът е, че се работи със стереотипите за силната, възвишена, трагична любов. Изкуството е поднесло на зрителите определени емоционални стандарти и той се вживява в тях. „Сапунените" сериали също са доставчици на подобни нагласени преживявания. Там любовта винаги е застрашена от зли сили и състраданието на зрителите е все така всеотдайно. Живеем в щампи, чувстваме според стандарти - за съжаление.

Много ми е любопитно например каква писмовна култура притежават хората днес. Доколко умеят да изразяват чувствата си с думи - на фона на безспорните образци от миналото? Дали някога са писали любовни писма и откога е последното? Или вече можем да пишем само SMS-и!

- Кои всъщност са българските Ромео и Жулиета? Вашите фаворити?

- Във всяка от тези двойки има по нещо от модела „Ромео и Жулиета". Говоря за наличието на страст, на трагизъм, за съществуването на някаква пречка или забрана пред влюбените. Нямаме нужда от една-единствена двойка, която да ни послужи като национален образец. Човешките чувства в тази област са универсални, а не национално специфични.

Що се отнася до моите предпочитания - интересно ми е богатството на емоционалната култура. Връзките, в които има повече деликатност и по-малко агресия. Защото любовта понякога е и „битка", жажда за надмощие, за доминация.

- Развенча ли класацията някои от кумирите ни? Или просто не бива да я възприемаме като нещо толкова меродавно?

- Все пак да не забравяме - тези класации са игри. Медийни продукти. Те нищо съдбовно не решават и не могат да развенчават. От всичко това Яворов няма да погуби образа си на поет, нито Боян Пенев - на критик.

- Най-скандалната двойка според вас? А най-митологизираната?

- Скандалът върви по петите на известността и се храни от тайната. Общественото внимание се нуждае от силни преживявания и информационните корпорации охотно задоволяват тази страст  -  създават образи и развиват скандални сюжети. Понякога тези образи са реални, често са силно украсени, съзнателно драматизирани. Колкото повече тайни се разкрият, толкова по-добре. Ако тайните са срамни, още по-добре. Няма предел за нахълтване в човешката интимност. Въпреки пристрастията ни към публичността, не е зле да възпитаваме и деликатността. Способността да пазим света на другия човек от агресивни посегателства.

- Защо двойката Славков-Людмила, която е най-близко по време до нас, получи най-нисък процент гласове?

- Най-вероятно защото в тази двойка са по-слабо разпознаваеми силата на чувствата и драматичните преживявания. Ние не знаем как точно е било, но реагираме на създадените образи на съответната двойка. И ги „наказваме" - според това дали образът ни харесва или не.

- Трябва ли да се създават митове като този със захаросаната история на цар Борис III и на царица Йоанна? Както е известно, и негови, и нейни забежки са документирани в мемоаристиката. Човешко е, но кому е нужен митът за велика царска любов? Впрочем нея я има - в лицето на отказалия се от трона заради любимата жена Уолис Симпсън британски крал Едуард VIII, но случаят с Борис III изобщо не е такъв.

- На фона на многото драматични истории, царската двойка вероятно трябва да играе ролята на коректив - улегналост, спокойствие, усмивки, благородни наследници... Историята на Едуард VIII е наистина много различна и е показателна за едно друго поведение на любовта. Тя може да захвърли всички роли и маски, да тръгне към един друг живот, към друга преданост.

- Не са ли рисковани подобни емоционални класации?

- Рисковани са, доколкото си позволяват да навлизат дълбоко в интимния свят на хората. Да не забравяме, че те засягат по някакъв начин и техните потомци. Затова подобни „игри" се нуждаят от култура, от деликатност. Прочетох част от писанията за тези двойки - някои са написани на език, който показва точно обратното. В него доминира жаждата по вулгарното, безпардонното, снизяващото. Какво ще спечелим като нация, ако всички се завлечем в локвата на пошлостта и низостта! Само ще загубим от това. Затова - да играем подобни игри, но да ги правим според мярата на зрелостта и цивилизоваността.  

<>
>

Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
7256
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. &bdquo;Марица&ldquo;, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...