петък, 18 Януари 2019 02:31 ч.

Размисли за историята, дипломацията и доброто на човечеството

13.01.2018   |   16:55
Прочетена: 888   |
Коментари: 0
Размисли за историята, дипломацията и доброто на човечеството

     Георги ПЕТРОВ


Писано било на  желязната черква „Св. Стефан” на Златния рог в Цариград да просъществува. Реставрираха я. Преосветиха я. Да прощават комшиите, за тях мегаполисът може и да е Истанбул, но за нас, българите, си е Цариград. Те не могат, а както се видя - и не настояват особено да ни отнемат Цариград от нашата история.  

Двама патриарси - вселенският и нашият, служеха съвместно. Двама велможи -турският  президент и нашият премиер, се прегръщаха. Това не е ежедневие и тъкмо по тази причина всички съмнения относно искреността на прегръдките трябва да отидат  на втори план. Поне според нас, хората,  които  гледат любителски  на политическите анализи.  

Един знаков  паметник на нашите български религиозни борби и в същото време  значим паметник на  етническата пъстрота  на  световния  град  бе възстановен и събуден за нов вековен живот. Кой е против този резултат? И ако е против, защо е против?

Президентът на република Турция Реджеп Ердоган се държал като султан. Премиерът на република България Бойко Борисов и  придружаващите  го на Златния рог български велможи се държали като васали.  Може и така да е, но никога не е било по-различно, когато някой иска да търси кусури. Ако нашият премиер беше се държал по обратния начин, щяха да го обвинят в неподплатена надменност.

 Когато Ердоган влязъл в нашата църква, нашите застанали мирно. Защото и турските им домакини застанали мирно. Това не бивало така да става.  Не било израз на възпитание това държание на нашите висши представители. Израз на сервилност било. И това, дето нашият премиер гукал на малко име на турския президент, не било от най-добрата дипломация.

Ердоган бил направил с тази среща с нашия елит следващата  крачка в неоосманистките си амбиции. А нашите неокирякстефчовци не го били и забелязали този хитър и коварен ход на турския президент. Те не виждали ли, че прогресивна Европа все по-трудно го  понася точно заради диктаторските му амбиции, унищожили в Турция и гражданските права, и свободата на словото.

 Не може да се спори, че горните твърдения и обективната  истина в много от случаите са опасно близки. Но това, ако е съвсем така, е било  така и преди да се планира съвместното тържествено откриване на знаковия паметник. И ще бъде така, докато решат турските избиратели.

В това съвместно политическо ли, външнополитическо ли, геополитическо ли, междурелигиозно ли, както и да го наречем съвместно тържество е нормално  всяка от страните да преследва свои цели. Печените дипломати, ако успеете да ги предразположите  да бъдат откровени, ще ви кажат, че всички инициативи от подобен род изтъкват като причина за организирането и провеждането си едно, а преследват освен това и много други, в повечето случаи и по-важни цели.

Важното е, че желязната черква „Св. Стефан”  ще продължава да илюстрира нашата история и ще продължава да  краси Златния рог на Турция и на света. А тези, които натоварват с негативи за нашата страна обсъжданото тук събитие, наемат ли се  да изчистят нашата, турската и световната дипломация от прикриваните  и не толкова приятните за другата страна цели?  

И дали това въобще е нужно на дипломацията? Това не  е въпрос, чийто отговор е по нашите сили, а  ако професионалистите въобще се ангажират с отговора му, според нашето непретенциозно мнение  ще посегнат самоубийствено на професията си.

Но да побързаме да излезем от областта,  в която сигурното е, че ставаш смешен, като  разчиташ само на общи поназнайвания. В популярната литература могат да се прочетат  доста  по-любопитни дипломатически и псевдодипломатически  куриози, свързвани с отношенията  между държавите,  враждуващите и  съюзените такива.

Тази почти  дипломатическа операция, ако наистина се е провела, се е  провела  между Франция и Великобритания.  Те неведнъж през вековете са се съюзявали срещу общ враг.  

Та, било е  в по-близките до нас времена. Наложило се  едната държава да изпрати продоволствени пакети както на армията, така и на мирното население на другата съюзническа държава. В тези пакети, освен продуктите от първа необходимост, като храни, напитки и лекарства, получателите на помощта намирали и презервативи с непрактично големи размери.

Непрактично големи ли? Напротив. Те били изпратени не с цел да се ограничава размножаването на получаващата  приятелска нация, а да се покаже колко надарена е изпращащата приятелска. Приятелските отношения - както между личностите, така и между държавите - не лекуват от  естествения стремеж на човека  за надделяване.  

 Нека  другите, днес приятели, утре не се знае, да знаят, че ние сме нещо повече, нещо по-голямо от тях.

Анализите-вопли, според  които в желязната светиня на Златния рог турската дипломация направила за смях нашата, не са нещото, което трябва да тревожи нацията ни, мислим си ние. Нали не става дума за резултат от спортно събитие, а за отношения, чието начало е далеч в миналото и които ще продължават в неограничен хоризонт. Но тях да ги оставим сега  настрани.

И  да си се върнем на простичкото си, но забавно все пак  ежедневие на хора, приключили вече трудовия си път и сега изживяващи третата си възраст, съвсем незастрашени от пагубните последици на изобилието. Става дума за изобилието от храни, напитки, телесни наслади и какво още беше сред причините, скъсяващи живота на човека.  

Та, както повеляват модерните технологии, да вървим  по ключовата дума. Сигурно сте забелязали, че армията на третата възраст вечер атакува стихийно  хипермаркетите заради  промоциите. Вярва нашего брата на рекламите  за  промоции и  разпродажби. Не обръща внимание, когато му обясняват, че промоциите са червейчето, което търговците закачват на кукичката, а шараните, които ловят с тази примамка, са той и неговите събратя.

 За него и неговите бедни братя  е важно, че на промоцията ще купят за лев и 99 стотинки това, което вчера се е продавало за 2 лева и 1 стотинка. И ние да сме в далаверата.

Във всеки стремеж да надхитриш обстоятелствата се появява и  състезателният дух. По тази причина старите бойци в хипермаркета  трескаво се питат - ти за коя промоция си?

На този въпрос един от нашите зевзеци отговарял съвсем сериозно - аз съм за презервативите. И съвсем сериозно  този отговор  предизвиквал следващия логичен въпрос - за какъв  дявол са ти на теб презервативи?

 А нашият  съвсем обстойно обяснявал, че купува на промоция  кондоми  от най-големите размери. Нахлузвал  ги сутрин върху чорапите си  и така можел да скита цял ден с продънените си отдавна обувки, без да му се мокрят краката.

 И така - със сухи крака и като не забравя, че краварката е в левия ъгъл, човекът преследвал  щастието си. Надявал се, мечтаел, борил се да не бъде отписан.

 И ние мечтаем. Особено пък, след като  прочетохме, че учените от технологичния институт на щата Джорджия са  разгадали езика на кокошките. И сега щели да си говорят с тях, за да ги убеждават без насилие  да снасят повече яйца и да трупат повече месо по кълките си за доброто на целокупното човечество.

А нашата мечта е да доживеем времето, когато учените ще разгадаят и  езика на политиците въобще и в частност на нашите политици.  

 И тогава евентуално  ще можем да разберем  какво е искал да каже нашият премиер г-н Борисов, когато е мъмрил строго  подчинените си, че са принудили рекламна  фирма да свали билборда, на който на английски език нашите протестиращи полицаи са  искали да кажат на европейските големци, дошли у нас за откриването на европредседателството ни, за какво протестират.

А може  и защо е толкова важно да не забравяме, че краварката е в левия ъгъл, да разберем, св. Стефан да ни закриля.

<>
>

Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
8277
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. &bdquo;Марица&ldquo;, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...