неделя, 18 Ноември 2018 15:06 ч.

Рапицата на път да измести слънчогледа

Жълтата красавица е ценна суровина за биодизел, мед, фуражи, сапуни и смазочни масла
14.08.2011   |   16:28
Прочетена: 8910   |
Коментари: 0
Рапицата на път да измести слънчогледа
Снимка: Рапица

Голямото търсене на рапица на европейския и световен пазар и благоприятните почвено-климатични условия за отглеждане на културата в България наложиха това растение като основна техническа култура, която е на път да измести слънчогледа по нашите полета. У нас тя е застъпена главно в Северна България, в долината на р. Янтра, и голяма част от Великотърновска област. От няколко години в редица региони и на Южна България се наблюдава подчертана тенденция за увеличаване на площите с рапица.
Рапицата е основна маслодайна култура в повече от 32 страни в света. Най-много се отглежда  в Китай, Индия, Канада, Германия, Франция и др. Културата  заема 40-50% от общото потребление на растителни масла. Семената на съвременните сортове  съдържат 40-52% слабосъхнещо масло, до 20 % белтъчини и над 17 % въглехидрати. Състава на рапичното масло при старите сортове включвало в  съдържанието си  голямо количество (до 40-45 %) вредни за организма ерукова киселина и глюкозинолати, които понижават вкусовите му качества. Селекционирането на нови безерукови /0/ и ниско глюкозинолатни сортове /00/ рапица създават предпоставка за отглеждането є във все повече и повече страни.
От началото на 1980 г. у нас започва системна, целенасочена, научно изследователска дейност с маслодайните видове от сем. Brassicaceae в Института по растителни и генетични ресурси “К. Малков” - в Садово. Пет години по- късно вече са интродуцирани и проучени повече от 360 сорта рапица от целия свят. През 1986 - 1987г. се предлага за внедряване първият зимуващ сорт маслодайна рапица “Маринус” (0 тип), а две години по-късно се регистрира и първият канолен 00 тип зимна маслодайна рапица - Янтър. При подбора на сорт рапица трябва да се имат предвид: условията на съответния регион - заразеност на площите с плевели, плевелен състав, условия за развитие на болести и неприятели, очаквани количества валежи и тяхното разпределение през вегетацията на рапицата, както и температурните суми и амплитуди.
Рапицата е растение на дългия ден. Тя развива голяма маса и се нуждае от много вода, особено през бутонизацията и цъфтежа, а също при нарастване на шушулките. Семената поникват при поемане на 80-90% вода от масата си. Понася различни почвени типове - черноземи, наносни, сиви, канелени и кафеви горски почви. Повечето от съвременните хибриди могат да се отглеждат и на по-слаби почви в предпланински райони, където други култури дават незадоволителни резултати. Рапицата изисква неутрална, но се развива добре и при слабо кисела и слабо алкална реакция на почвата - Ph-6-7,5. Зимна маслодайна рапица се засява след зимни житни, зърнено-бобови, окопни култури. Не трябва да се сее след зелеви видове и след себе си на дадена площ по-рано от 4-5 години. Дребните семена на рапицата изискват отлично подготвена почва. Добре е площта да се изоре на 15-18 см дълбочина с брануване, а при суха почва да се дискува в две посоки, за да не се допусне образуване на буци.

 Сеитба и вегетация

Зимната маслодайна рапица се сее от края на август до 20-25 септември, 10-14 дни преди сеитбата на зимните житни култури. В този срок по-рано трябва да се сее на по-високите места, а по-късно - в равнините и южните части на страната. Не бива да се избързва, защото през август у нас обикновено е сухо, което води до неравномерно поникване на посевите. По-късната сеитба пък не позволява на растенията да оформят розетка от 8-10 листа до настъпване на зимата. Не могат да се закалят достатъчно, което води до измръзване на голяма част от посевите. Непосредствено след сеитбата на рапицата е добре да се валира. При поява на почвена кора или на плевели  да се бранува. Борбата с плевелите трябва да започне още с подготовката на площта за сеитба, което до голяма степен подпомага борбата с плевелите. Химическа интервенция може да се извърши с позволен хербицид преди сеитба или след това, но преди поникване на културата. За по-добро опрашване на рапицата е желателно в близост с посева да се поставят по 2 пчелни кошера на декар. Рапицата е бързорастяща култура. Тя развива голяма листна маса - големите листа на розетката потискат развитието на плевели по-късно през вегетацията. В такива случаи не са нужни допълнителни мерки за унищожаването им. По-късно през вегетацията срещу едногодишни и многогодишни житни плевели може да се използват съответните хербициди. Цъфтежът на рапицата започва от първата десетдневка на месец април и продължава до средата на месец май. Поради тази причина, както и във връзка с високото нектароотделяне и сравнително голямото количество прашец на растението, то представлява основен източник на нектар и прашец за пчелите по времето на тяхното най-интензивно развитие в началото на медосборния период. Рапицата е азот-зависима култура. Азотът може да се внесе на два пъти - половината заедно с фосфора и калия, а другата половина  в края на зимата,  при първа възможност за влизане в полето. Препоръчителни норми за торене: Азот - 6-13 кг а.в./дка. Фосфор - 6-8 кг а.в./дка, калий - 5-8 кг а.в./дка. Фосфорът и калият се внасят при подготовката на почвата за сеитба. Зимната маслодайна рапица се прибира когато 70-80% от шушулките, а семената са станали кафяви и твърди, с влага около 15%. При закъсняване шушулките лесно се разпукват и се губят много семена, а площите се заплевеляват. Добре е да се жъне по-високо, за да намалее вегетативната маса, която преминава през комбайна.

 Неприятели

Рапицата се развива рано на пролет, съдържа доста захари и се напада от много неприятели, които се хранят практически с всички нейни органи. Вредят й насекоми, като: рапична стъблена бълха, малка рапична стъблена бълха, обикновена вълнистоивичеста бълха, кръстоцветна зелева бълха, светлокрака зелева бълха, черна зелева бълха, рапична листна оса, рапичен бръмбар, рапичен цветояд, мъхнат бръмбар, миризлив бръмбар, скритохоботници, кръстоцветни дървеници, нощенки, ливадна пеперуда, скакалци, миниращи мухи и др. Конвенционалната химическа защита да се прилага при преминаване числеността на неприятелите по рапицата над приетите прагове на вредност. През различните фенофази на зимната рапица (покълнване, поникване, розетка, бутонизация, цъфтеж и узряване) вредят различни неприятели. Нужно е да се знаят икономическите прагове на вредност (ИПВ) на различните насекоми. ИПВ на рапичния бръмбар е 2-3 бр./кв.м. през есента (фенофаза покълнване - поникване) и 5-6 ларви/кв.м през пролетта (фенофаза-розетка-бутонизация). ИПВ на рапичната листна оса е 5-6 лъжегъсеници/кв.м през есента и респ. 1-2 бр/кв.м през пролетта. През пролетта се води борба и срещу кръстоцветните бълхи, различни видове зелеви дървеници, скритохоботници, гъсениците на зелеви пеперуди и др. Най трудна е борбата през фенофазите цъфтеж и узряване, с оглед да се опазят опрашителите и най-вече медоносната пчела.

 Болести

 Рапицата страда  от редица неинфекциозни и инфекциозни заболявания. При недостиг на хранителни елементи - калий, калций, магнезий, бор се проявяват различни признаци. Например хлороза, преминаваща в некроза по листата от различните етажи, редукция на растежа и скъсяване на междувъзлията (при недостиг на бор), епинастия - клюмване на върховете на цветоносите - последвано от некротиране (недостиг на калций). От инфекциозните заболявания по рапицата по-голямо значение имат: гуша по рапицата, мана, брашнеста мана, чернилка по рапицата, листни петна, сухо стъблено гниене, бяло гниене, сиво гниене, фома, цилиндроспориум.

 Приложение

 Хранителната стойност на рапичното масло се определя от масло-киселинния състав и съдържащите се в нето биологично активни вещества (витамини - А, Д, Е, К), фосфатиди, токофероли и др. В състава на маслото около 85% се пада на ценните незаменими мастни киселини: олеинова (65%), линолова /20%/. Такова високоолеиново масло е с висока устойчивост на окисление, както в процеса на хранене, така и при интензивно нагряване. Освен в хранително-вкусовата промишленост, рапичното масло намира приложение  в химическата промишленост за производство на лакове, бои, сапуни, каучук и др., а през последните години в металургията и машиностроенето за производство на смазочни масла и обработка на метали. При преработката на семената се получава  ценен белтъчен шрот, подходящ за добавка при производството на комбинирани фуражи. Шротът от семената на безеруковите сортове съдържа незначителни количества глюкозиноити  до 0,5% и по хранителни качества се приравнява към соевия шрот. В него се съдържат 45-49% белтъчини с високо съдържание на незаменими аминокиселини. В последно време рапичното масло се явява една от основните суровини за получаване на биогориво за дизелови двигатели.
Разглежда се и възможността за използване на сламата от рапицата и други кръстоцветни за производство на картон и хартия. Зимната рапица има висока хранителна стойност и може да се използва за зелен фураж. В 100 кг зелена маса се съдържат до 4 кг протеин, 16 кръмни единици. На една кръмна единица    в зелената маса на зимната рапица се падат 180-190 g протеин. Рапицата е едно от най-добрите медоносни растения. От един декар се получават до 10 кг мед. Рапицата е била известна още отпреди 4000 години пр. Христа. Нейната родина е Средиземноморието, откъдето по-късно се разпространява в Азия. През 13-ти век прониква в Западна Европа и става основна маслодайна култура.

Рапичен мед

Преработвайки нектара на рапицата пчелите получават специфичен по своите качествени характеристики рапичен пчелен мед, който е познат и предпочитан от много потребители в средна Европа. Анализът на качествените показатели на рапичния мед, получаван в другите европейски страни показва, че става въпрос за специфичен по своето захарно съдържание вид мед със сравнително високо ниво на въглехидрата глюкоза. В същото време ензимните и останалите качествени характеристики на този пчелен мед не се различават съществено от тези на другите видове. Рапичният мед има мътнобял до бял цвят. Почти веднага след центрофугирането той е с полутечна консистенция, но след сравнително кратък период от време придобива фина кристализация. Ароматът на рапичния мед е специфичен, а вкусът с много лек кисел оттенък. Поленовият анализ на меда от рапица показва завишено количество на поленови зърна. Техният процент, установен до момента по научния проект надвишава 40%, което причислява рапичния мед към богатите на полен видове пчелен мед.

<>
>

Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
7318
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. &bdquo;Марица&ldquo;, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...