събота, 20 Януари 2018 19:21 ч.

Самотата, ангелът и котаракът

30.07.2016   |   11:56
Прочетена: 759   |
Коментари: 1
Самотата, ангелът и котаракът

Лилия Христова е родена през 1970 г. в Несебър. Завършила е ПУ ”П. Хилендарски”. Работи като учител. Публикувала е в „Литературен вестник”, сп. ”Страница”,сп. „Море”, сп. ”Знаци” и други издания. Автор е на стихосбирката „Ориса ме Алиса”.

Членува в Сдружението на бургаските писатели.

Самотата, ангелът и котаракът

        Казва се Леда. Аз съм нейната самота. Родена съм в мига на зачеването .

        Леда е над четиридесет, работи до изтощение и оцелява. Нищо ново под слънцето.

         Светлата мансарда под наем споделя с черен котарак, ангел-хранител и мен.

         Вече е свободна, защото избра да живее далече от оня град, в който си мислеше, че ще дочака старостта, и далече от оня мъж, с когото можеше да я дочака. Тео, синът , учи в чужда страна. Не го е виждала отдавна.

          Котаракът не влизаше в плановете ни за съжителство. Една сутрин сестра  Сузи влетя в коридора, бутна в ръцете на Леда опърпана скимтяща топчица и с думите "Погрижи се, защото ще умре!" отлетя на работа. Котето беше с осемте си живота отвъд, но сестрите се пребориха за деветия. Мислеха, че е момиче. Обаче ветеринарят им обясни, че обръщението “миличка” не е удачно.

           - Щом е момче, нека си избере сам името, - предложи  Леда.                                         

           Решиха да пускат любимите си песни и по реакцията на животинчето да определят името. Предпочитаха рок и Manowar се оказаха кръстниците. Котето не разбираше от скандинавска митология, нито от музика, но видимо живна на парчето „Короната и пръстена”. Така Один влезе в живота ни.

            Обикновено се свивам до главата на Леда, когато заспива, за да подреждам сънищата  и сега се дразня, че от другата страна мърка черният скандинавец и разбърква нишките на моите намерения. Сънищата започват по мой сценарий, после мъркането на черната гадинка смущава ефира и стават каши. Леда харесва Робърт Бърнс. Опитвам да  подаря зрънце романтика, като я пращам да скитори из ръжта. Може пък да я целунат.

           Влезте с мен в един неин сън: ... вечна ръж, девойка, вечер като от шотландска песен... Леда е своенравна Джени - не очаква, зареяла се е в облачни мисли. Потръпва от синия хлад. Усеща присъствието, но не се обръща. В момента, в който любопитството надделява, се намесва черният котак, отърква се в полата ... и край с романтиката. Леда се буди, сценарият е провален, а котището се подсмихва. Добре, ще чакам друга нощ.

           Не излизам навън. Щом Леда се върне, носи изминалия ден като кълбо от мисли, емоции, надежди. Разплитам безпорядъка от цветове и аромати, докато върши домакинската работа, изрязвам възелчетата и прогонвам тревогата.Това се очаква от една загрижена самота. Само тъгата не ме слуша и не си отива, вие се като тънка мъглица над езерните очи на Леда, посребрява тъмната  коса и натежава в ъгълчетата на устните. Понякога тъгата ме чува, отронва се на искрящи капчици по бузите  или рисува приказни картини с дима от ароматните  цигари...

          Аз като самота нямам много поводи за смях, но когато тя отваря вратата, изтичва на терасата и казва на цветята "Върнах се!", не мога да се сдържа. Напоследък обаче все е с Один.

            Гълъбина, ангелът-хранител, също се цупи. Ангелите предупреждават за опасности, обаче напразни бяха усилията на Гълъбина Леда да разбере, че перата, които намира, са знаци. Преди Леда да пусне в живота си Арто, художника-паразит, Гълъбина извади целия арсенал от пера и ги мяташе навсякъде, дори остави едно сред стаята, с което наруши Устава за загадъчна ненамеса в човешките дела, но Леда не се вразуми. Проскубана и отчаяна, Гълъбина не можеше да лети и също като мен чакаше у дома. Тогава нашата Леда се развихри, за да сътвори най-големите глупости, на които е способна. Самопровъзгласилият се за художник Антон-Арто още дълго щеше да изсмуква жизнеността , загнездил се като тумор, но за късмет се оказа неизменно глупав. Тя го изхвърли.

 Изживя най-щастливото самотно лято.

             До появата на черния котарак сценарият за сънища течеше гладко, а сега едва  открадвам само мигове. Тази нощ е такава. Леда заспа щастлива - синът  каза, че ще се върне. Тя плака, вече можеше.

             Ръжта на Бърнс, Джени търси часовник на лявата си китка, макар да не знае какво е часовник, усеща - този, който трябва да я целуне някога веднъж, няма да дойде. Джени изпрати последната си надежда и се нагласи да чака Годо. Тогава забеляза  силуета - някак невдъхновяващ. Въздъхна и се приготви да изрече учтивия отказ, но видя очите му. Мрак, който я уплаши и възхити. Мъжът се приближи, погали я по рамото, ласка като хладен вятър в юлска нощ обгърна сърцето ... Събуди се - Один я хапеше по рамото...

              Аз съм една сантиментална самота и май не ме бива в романтиката. Добре че черната гадинка прекъсна съня. И преди се опитвах да  подаря щастливи сънища в най-тежките моменти - когато Тео замина, когато търпеше лудостите на съпруга си, когато напусна семейната клетка, разочарованията...

                                                                       ***                          

          Леда се събуди. Один спеше, сложил абаносова лапичка на сърцето . Свита на възглавницата, самотата сънуваше нейните сънища. Гълъбина придремваше до саксията с кактуса - приказен свят...

            Усмихна се. След няколко дълги часа щеше да прегърне Тео на летището. Помоли се полетът му към дома да е успешен.


Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
621
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. „Марица“, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...