петък, 20 Септември 2019 22:38 ч.

Следпразнични разсъждения за словото, науката и живота въобще

29.05.2016   |   07:10
Прочетена: 852   |
Коментари: 3
Следпразнични разсъждения  за словото,  науката и живота въобще

                         Георги ПЕТРОВ


 

 

 

Отпразнувахме и най-българския ни празник - 24 май. Имаше много неподправена  радост за най-малките ученици, имаше го  и изобилстващия със свобода, но поръсен  с тревога за бъдещето, тържествен до помпозност абитуриентски празник. Имаше  ги и насилените речи на политиците от всякакъв  калибър.

 Открай време тези речи се пишат от автори занаятчии. Тези, които ще трябва да ги четат като свои на празника, капризничат, за да убедят автора, че и те самите могат да си напишат речите, но нямат време, защото са претрупани  с  отговорности. Прислужващите автори  много добре знаят, че патроните им не могат да напишат две думи накръст, и в знак на раболепно отмъщение се  съгласяват  с техните поправки в текста, докато той стане безобразен.  Нали няма те да го четат!   

 Ако не вярвате в това, заслушайте се в тържествените речи на политиците от всякакъв калибър. Ако пък въпреки това предупреждение тържествените речи на политиците ви харесват, потърсете си незабавно място в политиката. В обикновеното  човешко общуване трудно  ще  бъдете разбрани.

То рядко се случва, но тази година се случи и нещо друго. Една добра поетеса трябваше да изнесе тържественото  слово на национално честване на празника на Светите братя, предвиден да се излъчва по БНТ. Добрата поетеса, естествено, беше написала смислено съчинение, но го  произнасяше, като изнасилваше до краен предел  гласните си струни. Интересно защо в подобни случаи ораторите забравят, че им е предоставена съответната озвучителна техника.

Ако сте забелязали, така се напъва г-н Лютви Местан на митингите на електората, преди на ДПС, а сега вече на ДОСТ. Предполагам, че преди дереше гърлото си  с надеждата, че ще бъде чут от г-н Ахмед Доган, а сега се надява да бъде чут  чак от г-н Ердоган. От  кого се надява да бъде чута добрата поетеса? Може би от Всевишния? А ако се окаже, че се старае, за да бъде оценена от земни,  и то конюнктурни величия, най-малкото аз ще престана да я наричам добра поетеса. Колкото и тава да няма никакво значение. Както за нея, така и за поезията въобще.

Беше празник и на българската журналистика. Медиите се поздравяваха една друга за празника и журналистите се поздравяваха с колегите си за празника. Нали затова е празник! Преди доста години една приятелка, много добра професионална коректорка, ми беше казала,  че ако не са коректорите, журналистите вестникари  всеки ден ще ставаме  за смях на грамотните хора. За да не  приема упрека съвсем безмълвно, казах, че няма да са много смеещите се хора. Тя се замисли за стотна от секундата  и каза - не, няма да са много. Наскоро я  попитах - увеличават ли се смеещите се? Не, на изчезване са, каза тя.

Не че е в рамките на доброто възпитание и връх на педагогическата норма, но се опитайте да надникнете в  текстовете, с които общуват децата ви с  приятелите си в интернет. Помолете ги да ви предоставят  тази възможност. Мисля, че те с гордост  ще ви демонстрират изобретателността  си при измислянето на нови знаци в т.нар. методиевица. Засега добре, весело им е на децата, но те няма да могат да напишат на тази азбука и в тази стилистика както домашните си сега, така и  дипломната си работа в бъдеще. А  другия, подчинения на говорните и писмените   норми език те не го познават.

Преди месеци ми се обади приятел от детството. Помоли ме да намеря добър преводач от английски, защото дъщеря му, студентка, има нужда да бъде преведен един текст. Дадох координатите им,  преводачът и  студентката се свързаха в мрежата и работата беше свършена. Малко по-късно срещнах преводача и той ми каза, че студентката следва магистратура по политология. Текстът е специализиран, изобилства от термини и в това се състои обучителният  смисъл  на превода, който тя е трябвало да направи сама. Разговарял със студентката и се убедил, че тя не е разбрала този текст, дори и когато го е прочела на български. Ако го е прочела!  

В знак на благодарност за посредническата  ми роля студентката  ми донесе изрядно опакован огромен кекс. Пак в знак на благодарност и уважение подчерта, че тя го е направила собственоръчно.  Аз пък с огромно удоволствие го споделих със  съседките си. Те го харесаха много и настояха да ги свържа с момичето, за да им даде рецептата. По-късно прочетох, че в града ни има официално регистрирана  фирма, чийто предмет на дейност е да изработва курсови и дипломни работи на  студенти, та дори и да подготвя докторантури срещу заплащане. Произведеното в тази фирма високо се котирало и в престижните английски и американски университети.

Първата ми мисъл беше, като срещна приятеля си от детството, да го попитам защо не е насочил дъщеря си към сладкарството, където явно е талантът , а я е оставил да се мъчи в непосилните за нея науки. Срещнах го. Той ми благодари и ми разказа, че това на дъщеря му е второ „вишо”. Следвала, защото така и не успяла да си намери работа по първата си специалност. Изричаше всичко това с гордост, която, дадох си сметка, бих накърнил жестоко, ако му  подхвърля нещо за сладкарските таланти на дъщеря му.

Нали сега няма никакъв проблем млад човек да влезе в университет. Нали субсидиите се отпускат на бройка студенти. Каквито и да са студентите, важното е   да са много, за да се прехранват преподавателите. И родителите изтръгват и калта под ноктите си, за да бъдат децата им студенти, а не  млади безработни. Поне докато  трае следването, пък после…  

Може и да сме най-бедната държава в ЕС, но ако си преброим професорите и университетите на глава от населението, сигурно ще сме първите. Познавам професор от частен  университет, че и  доктор на науките, който не може да съгласува началото и края на изречението си. И когато говори, и когато пише. Подведени от титлите му, доста журналистки и журналисти от електронните медии бяха започнали да го канят в предаванията си. Отказаха се. Не защото говори, да ме извините, глупости, а защото изразява една безкрайна и безкрайно допълваща се и поясняваща  се мисъл и е трудно да бъде прекъснат. А  в тези медии, ако поне пет пъти не напомниш на събеседника си, че времето те притиска, не си за там.

Изглежда, че когато тази година са се сетили, че на този ни светъл празник отново трябва да стане дума за това, че „В началото бе словото”, доста колеги са решили, че най-добре е  да се опрат на класиката. Есетата на писателя Георги Марков от 70-те години на миналия век, четени тогава по „вражеските” радиостанции,  бяха извадени на челно място. Това наистина са силни текстове и много малко и незначително са остарели. Винаги ще е смислено да бъдат препрочитани.

В едно от тях Георги Марков оспорва Николай Хайтов, който казва, че българското слово, словото на българската литература е немощно и бледо, защото се е откъснало от живия народен език. Георги Марков от Лондон или от Мюнхен казва, че словото на българската журналистика  и литература е безизразно и шаблонно, защото не е свободно. Добре, вече повече от четвърт век журналистическото и писателското слово в България не е затворено зад идеологически решетки, но кой ще каже, без да посегне на съвестта си, че е процъфтяло?!  

Изглежда, че творците... Не, да не засягаме това светло словосъчетание "творци на словото"! Изглежда, че нещо принуждава  препитаващите се  със словото да заменят свободата му срещу храна. Но нека този текст, ако  го издържите до края, не ви прави песимисти. Можете да приемете, че той е един от тези, измъдрените  от мърморещи  старци, на които им се струва, че светът си отива заедно с тях. А като погледнеш историята, тя  ти казва, че старците си мърморят, а светът и като част от него  и нашата родина винаги са  си вървели  и си вървят към светли  бъднини.


Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
8277
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. „Марица“, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...