петък, 14 Декември 2018 09:20 ч.

Сложният път на "вълчата пяна"

18.09.2015   |   12:57
Прочетена: 899   |
Коментари: 1
Сложният път на "вълчата пяна"
Снимка: Пътят за "Грънчарица"

В скоро време предстои Експертният екологичен съвет към РИОСВ Пазарджик да вземе решение по инвестиционното предложение на българската компания "Ресурс 1" ЕАД за добив на волфрам от обект "Грънчарица-център". Този много рядък и изключително ценен минерал не може да се мери по популярност с повечето метали.

Любителите на нестандартна бижутерия знаят, че от него се изработват красиви украшения; може някой да е чувал, че повечето зъболекарски инструменти са от волфрам и вероятно всички са наясно, че се използва за жичките на електрическите крушки. Истината, която повечето от нас не подозират, е че без волфрам не може да се развива почти нито една сфера от съвремието.

Днес обаче, когато България за първи път има огромния шанс да стане износител на стратегически материал и да се превърне във фактор за индустрията в Европа, е добре да научим повече за тайнствения W74 от таблицата на Менделеев, или иначе казано - волфрам.  

Историята на всяко голямо откритие е плетеница от талант, съзнателни усилия, случайности, късмет и икономическа необходимост. В пълна степен това се отнася до волфрама - втория елемент в Менделеевата таблица с най-висока температура на горене след въглерода - 3410 градуса по Целзий. Известно време в края на 18 и до средата на 19 в. този странен и рядък метал съществувал сякаш в две паралелни системи.

За него се говори в научните лаборатории, където първо е изолирана волфрамовата киселина от големия шведски химик Карл Вилхелм Шееле, а само две години по-късно испанските учени братя Елюар успяват да извлекат от нея чист волфрам. В същото време саксонските рудари чрез практиката си откриват, че при преработката на калаената руда кастерит се отделя волфрамова пяна, около която се създава отделен миньорски фолклор.

Докато англоговорящия свят нарича новия елемент тунгстен, хората на практиката оприличават откритата от тях пяна с това, което срещат в природата и я наричат "Вълча пяна" - волфрам. Наименование, под което и до днес въпросният химически елемент е известен в немскоезичния свят.

Изглежда, че въпреки изключителните му качества, предците ни от първата половина на 19 в. не са били много наясно как да използват метала. Като прибавим факта, че волфрамът е, меко казано, изключително рядко срещан (тегловното му съдържание в земната кора е едва 0,001%), не е странно, че годишният добив през по-миналия век е бил едва 200 - 300 тона и е бил съсредоточен в най-развитата част на света по онова време - Англия, Германия, Австрия, Испания.

През втората част на 19 в. обаче бързата индустриализация довежда до откриването на бързорежещите (рапидни) стомани. И волфрамът тук изведнъж става незаменим. До 1914 г. добивът му в Европа скача десетократно до 3000 тона годишно.

Всички знаем какво се случва оттам нататък. Уви, така е устроен светът, че ако нещо е необходимо за индустрията в мирно време, то се оказва многократно по-търсено по време на война. До примирието през 1919 г. добивът на волфрам скача още десет пъти - 30 000 тона годишно. Логично - Германия, която по-рано от другите страни е преценила предимствата на стоманата, легирана с волфрам, дължи на този факт едно от преимуществата си до 1918 г.

Нейните леки оръдия издържат до 15000 изстрела, докато френските - до 8000, а руските - само 6000. По този начин, благодарение на волфрама, германските оръдия издържали 2-2,5 пъти повече изстрели, отколкото оръдията на френската и руската армии.Един от най-интересните примери за това как останалите участници във войната осъзнават необходимостта от волфрам е съдбата на находището в Плимут, Великобритания.

Открито през 1867 година, то се превръща във функционираща открита мина едва през 1917 г. През тежките следвоенни години, включително поради липсата на работна ръка, мината е закрита. Един от малкото смели британски политици, които не си заравят главата в пясъка и имат смелостта да прозрат, че идва нова голяма война - Уинстън Чърчил, не се уморява да подчертава стратегическата важност на волфрама и през 30-те години прави огромни усилия за възобновяване на производството. Това става факт през 1941 г. И отново следвоенната разруха води до спиране на производството след настъпването на мира.

Впрочем, находището в Плимут заработи отново тази година. Защо толкова години по-късно? През целия период от 1945 г. до наши дни Британската икономика разцъфтя, следвоенните трудности и изпитания бяха сравнително бързо забравени, а междувременно волфрамът се превърна в един от най-ценните материали на света, без който днес не можем да си представим почти никоя съвременна сфера на производство. Защо трябваше рудникът на входа на Плимут да "спи" точно 70 години?  

За да намерим отговора, трябва да се върнем отново в края на Бел Епок, но да се преместим доста по на изток от Европа. През 1914 г. разработка на волфрамови руди започва в Китай, когато там за първи път са добити 109 тона. Само след четири години това количество е увеличено почти сто пъти и оттогава Китай дава не по-малко от половината световно производство на волфрам, което дълги години се задържа в рамките на 35 000 - 40 000 тона годишно. (Икономическият бум в "Поднебесната" очевидно не е от вчера.)

Неоспорим факт е, че в годините на богатство и непрекъснат растеж Европа доста се разглези и реши, че може просто да внася всичко, от което се нуждае. В резултат на което, стана абсолютно зависима от капризите на основния световен износител и монополист Китай. Последната икономическа криза принуди Стария континент да преосмисли из дъно досегашната си философия. Волфрамът бе посочен като една от стратегическите за ЕС суровини. В резултат, освен рудникът в Плимут, пак през тази година отваря производство ново находище в Португалия.

При това производството на волфрам изобщо не е чак толкова сложно, колкото предполагат изключителните му характеристики. Всички волфрамови руди предварително се подлагат на обогатяване и след това се пристъпва към добива на волфрам от тях. Волфрамитът се подлага на гравитационна и магнитна сепарация, а шеелитът - на флотация.

При нивото на съвременната техника - компактност на агрегатите, филтруващи и филтриращи системи, извличане в съдове под налягане, показващи и регулиращи прибори от най-висок клас, висока степен на автоматизация, висока степен на защита и опазване на околната среда, няма никаква опасност за работещите, населението и околната среда по време на добив и преработка.

До този момент България, за която дълги години се смяташе, че е бедна откъм полезни изкопаеми (толкова упорит е този възглед, че все още можете да го намерите записан черно на бяло в учебниците по география), е стояла настрани от чудната и изпълнена с приключения история на странния и безценен минерал волфрам.

Сега, благодарение на проекта "Грънчарица", страната ни има възможност да излезе на световната сцена и да се превърне във важен играч на пазара на стратегически материали в ЕС. И това безспорно е едно сериозно предизвикателство. /Марица.бг

<>
>

Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
8052
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. &bdquo;Марица&ldquo;, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...