четвъртък, 18 Юли 2019 13:15 ч.

Срещу кого дрънкаме оръжие

Надежда има - Европа най-после се опъна на САЩ. Нито сме фронтова държава, нито ни трябват 5000 натовци
09.02.2015   |   12:54
Прочетена: 700   |
Коментари: 0
Срещу кого дрънкаме оръжие
Снимка: Проф. Димитър Йончев, експерт по национална и международна сигурност

Рано е да обявяваме избухването на нова война. Преди дни нещата се промениха коренно - Европа най-сетне събра смелост да каже „не” на САЩ. Сериозните преговори на Меркел и Оланд на 6 очи в Киев и Москва отиват към единственото разумно решение - Украйна да не влиза в НАТО. Това дава слаба надежда за мир, но не знам доколко ще стигне силата на Германия и Франция. Не може Европа до безкрай да изпълнява волята на САЩ. Стара Европа се опитва да вземе съдбата си в свои ръце.

Геополитическите интереси на САЩ е да поставят Русия в ъгъла, да не разрешават сътрудничество между ЕС и Русия. Збигнев Бжежински го е написал преди 20 г. в „Голямата шахматна игра”. Това е геополитически сблъсък, но понеже се случва върху територията на Европа, тя най-после започна да реагира.  

Лошото е, че ние, източноевропейците, се държим като граждани на САЩ и това не е за пръв път. Тая част на света, така наречената "Междинна Европа", винаги гравитира в силовото поле на империята, която управлява в момента.

Нашите държави нямат самостоятелна политика, ориентират се накъдето духа вятърът. Затова сега гравитираме около САЩ.

Обявиха ни за „фронтова държава” в украинския конфликт, ще разполагат у нас елементи на НАТО. Фронтови град е Донецк в Източна Украйна. Какъв фронт минава през България?! Защо са ни команден център и 5000 души, срещу кого ще реагират те, защо и срещу кого дрънкаме оръжие?

Ние сме на геополитическата ос между Турция и Европа, в тази връзка е силата ни. Тук трябва да сме контрольори, а не да помагаме на САЩ да се борят срещу Русия. И да не забравяме, че сме малка държава, 0.3 процента е икономическата ни тежест в ЕС, а се опитваме да се напъваме, като че ли войната е наша. Жалко, смешно и опасно! 

Геополитическият натиск между САЩ и Русия не е наш, а ние се включваме, като че ли се засягат жизнените ни интереси. Ние на Балканите си имаме други интереси. Свидетели сме на  учебникарски истории как се създава заплаха, за да се ползват облаги.

При конфликта в Украйна постепенно пада пропагандната обвивка и се оказва, че това всъщност е геополитическа битка за влияние между Русия и САЩ, за което трябва да плаща Европа. Сега напрежението се  прехвърли между Европа и   САЩ, като старият континент е представен от традиционно силните си страни германия и Франция. Англия си остава съюзник на САЩ, така се държат и новите членки, страните от източната дъга на алинса. Т.е. това е сериозно изпитание за ЕС. Много мъжество се иска от Меркел и Оланд за такива срещи, въпреки натиска върху тях. Много се боя, че силите на Франция и Германия  няма да стигнат срещу толкова тежък натиск. 

Не сме врагове нито със САЩ, нито с Русия

Живеем в света на голямата икономика. Световният либерален пазар обаче не обича тихи войни, те разкъсват връзките. Светът стана единно място за правене на пари, търговия, обмен. Натискът на големите пари е ужасен. 

На 4 януари Оланд препоръча преразглеждане на политиката на санкции срещу Русия, 3 дни по-късно станаха атентатите в Париж. Ето една от великите случайности в политиката. Санкциите не са в интерес на Европа, всички губим. И санкциите не решават въпроса. Евентуално светло бъдеще за Европа не може да има с една враждебна Русия зад гърба и натиск на САЩ от другата страна, а със сътрудничество и с едните, и с другите. Но сътрудничество с Русия означава силна Европа, с голям енергиен гръб. Това означава, че на световния икономически пазар САЩ ще срещнат голяма конкуренция, а надига глава и Китай.

Лошото е, че и най-силната личност в света, президентът на САЩ, не може да бъде самостоятелен. Обама дойде на власт с много благ, дипломатичен език, а последното му обръщение към нацията беше плашещо, с езика на войната. Явно натискът на лобитата на военнопромишления комплекс е твърде голям.

Това е влиянието на парите, за което дори нямаме представа

Надеждата ми е, че виртуалният свят, финансовите процеси не търпят горещата война. Надеждата ми не е в осъзнатите човешки действия, а в натиска, който жаждата за печалба упражнява върху хората и върху пазара. Дотук дойдохме, сляпо движейки се от  лакомията и жаждата за надмощие. Но и самото то вероятно ще се окаже лекарството. Вече няма лидери от ранга на тези от 20-и век, а и никой не е толкова силен в съвременния свят, че да наложи решение от такъв мащаб./Марица.бг


Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
8277
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. „Марица“, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...