неделя, 22 Юли 2018 13:55 ч.

Старите кръчми: Как пивница "Мальовица" стана аптека

"Слънчев кът" се превърна в руски ресторант, от "Соколето" няма и помен
30.07.2017   |   19:30
Прочетена: 2638   |
Коментари: 0
Старите кръчми: Как пивница "Мальовица" стана аптека
Снимка: На мястото на някогашния

Продължаваме поредицата „Старите пловдивски кръчми“ с три светини, които през тоталитарно време бяха пристан за инакомислещи, а също така и за обикновени любители на бягството от тегобите на мира сего. В източната част на града наричаха "Мальовица", "Сокола" и "Слънчев кът" Малкия Бермудски триъгълник. Причината - застоиш ли се там, заплатата изчезва. За съжаление, днес два от култовите ресторанти в източната част на Пловдив не съществуват. Единият даже е заличен до основи. Постройките на другите два си стоят, но под покривите им вече не се вихрят такива горещи страсти като в онова забраненото време.

Един от стожерите на волнодумието и сладкия мухабет в Мараша бе пивница Мальовица. Под асмата са се раждали и впоследствие не са се реализирали безброй революции. Семейни трагедии след изпити няколко стограмки обикновена гроздова „Академик Неделчев“ обаче никак не са били рядкост. Сега ламаринената постройка в западните подстъпи към Альоша е превърната в денонощна луксозна аптека. И в миналото, и сега лечението е било основна цел на тази сграда. Тогава обаче се лекуваха души с еликсири, а сега - със скъпи хапчета, предписани от лекари, свързани със световната фармацевтична мафия, мъдро коментира познавач.

„Мальовица“ по онова време бе от най-ниска категория, но пък работещите в нея и постоянното присъствие я превърнаха в една от пловдивските институции. Тя бе категория „пивница“, а не ресторант или кафе-аперитив. През 70-те години на миналия век дори вътрешната част бе кракмаг. Кракмаг е социзобретение, заимствано от челния съветски опит. Масите бяха високи, без столове и накрак желаещите удряха по няколко бързи, след което продължаваха всеки по своя път. Така и текучеството бе голямо, а и повече народ минаваше през кръчмата.
Е, имаше и такива, които след петата отиваха да поспят в близката градинка, а някои от тях дори се връщаха, за да направят втори курс, преди да се приберат при досадните семейни задължения, които задължително биваха гарнирани със скандал от съпругата (змията, кукундрелата, вещицата, таралясницата).


Специалитети в Мальовица нямаше. Специалитет, ако може да се счита за такъв, бе сладкият пловдивски лаф под асмата (ей, тия от новата аптека поне асмата можеха да запазят) от април, та чак до средата на ноември. Гроздето есенно време се слагаше в каничките вино, а келнерите съзаклятнически казваха при сервиране: „Да разбере това вино, че и грозде трябва да се слага“.

Далеч по-нерадостна съдба сполетя култовата кръчма Сокола. Тя се намираше на бившия булевард Яко Доросиев, преименуван в зората на демокрацията на Копривщица. От източната страна на карловската жп линия между блоковете се бе сгушила уютна ламаринена колибка с дълъг комин, който отвеждаше в соцатмосферата убийствения аромат от скарата на дървени въглища.  

Соколето, както на галено я наричаха джентълмените от постоянното присъствие, имаше един страхотен специалитет, заради който не само закоравели пиячи влизаха в нея. На вечеря в прохладната градина се случваше да дойдат и семейства, за да се насладят на шедьовъра на майстора, който се наричаше Соколово гнездо. Това бе голямо кюфте от кайма (от истинско месо, а не от пуешки белгийски прат), овкусена от няколко подправки, известни само на главния готвач, и изпечено на фурна. Естествено, специалитетът вървеше с вино Перущица (най-елитното тогава за пивници), а късните летни вечери нерядко бяха огласяни от подканянията на съпругата: „Стига си надигал чашата. Утре трябва да ходим на село да берем чушките, че кой ще изплаща гарсониерата“.


След настъпването на демокрацията и по закона, изработен от столичния Втори адвокатски колектив, земята бе върната на собствениците в реални граници. На мястото на Соколето изникна огромна кооперация, а в гаражите под нея няколко пъти се опитваха да отворят кръчма. Всуе! Духът на Соколето бродеше наоколо и ревниво пазеше за себе си кръчмарските мистерии на квартал Матинчеви градини.

Безспорно най-колоритната кръчма в Източен Пловдив по време на комунизма бе Слънчев кът. Сега на негово място работи елитният ресторант Рубаят. Старите филибелии обаче все още не могат да прежалят пивницата под ореха, в която се сервираха едни от най-вкусно приготвените дреболии.

„Къта“, както бе известна кръчмата сред постоянното си присъствие, бе отворена в началото на 70-те години като част от комплекс, включващ супермаркет и магазин за готова храна, наричан по онова време гастроном. Комплексът бе в края на най-дългия блок в Пловдив на булевард Свобода.

Първият управител на заведението, разбираемо, е бил фен на безспорно ресторант №1 под тепетата в оная епоха - Бумбарника на Тримонциум. Само той си знае как от елитния хотел е успял да привлече в квартал Матинчеви градини един от готвачите, владеещи до съвършенство мистерията по приготвяне на бумбар в сос. Деликатесът определено не отстъпваше на този, сготвен в Тримона. А неоспорим бонус бе далеч по-ниската цена, която плащаха в Къта в сравнение с тази в елитния хотел. Освен това сервитьорите в Слънчака бяха доста по-жалостиви от колегите си в Тримонциум, като се радваха и на бакшиш от стотинки. Онези от интерхотела не харесваха дори розоберачката (банкнотата от 2 лева). Те ти я вземаха още докато обясняваха, че няма места, тъй като имало резервация. Една петолевка веднага решаваше проблема, който в Слънчев кът не съществуваше.  


Определен дискомфорт на булевард Свобода внасяха обитателите на луксозния за времето си блок в близост до ресторанта. Нерядко те звъняха и в Народната милиция, а на място пристигаха шкембелии в униформа, които бързо разтурваха и най-разгорещените компании.  
Във Второ районно обаче работеха и разбрани служители на реда, които влизаха в положението на управителя и пиячите. И след порция ароматен бумбар и скътана за специални случаи кока-кола блюстителите на реда се правеха, че нищо не се е случило, и отиваха да търсят из центъра младежи, носещи панталони тип чарлстон.


Слънчев кът и през демокрацията пробва да съществува като алтернатива на Бумбарника. Като арендатори на култовата кръчма се изредиха няколко от големите имена в бранша. Магията на заведението обаче си остана в онова време.

тагове
Бившата кръчма "Мальовица" от няколко години е аптека
Бившата кръчма "Мальовица" от няколко години е аптека
<>
>

Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
5943
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. &bdquo;Марица&ldquo;, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...